Ивайло Иванов
Компютърни балади | Страница: 2/5
Молитва към компютърния Бог
Благодаря ти, Господи, че прати
в компютъра ми вирус дигитален,
и му блокира лимфите, а също
и всичките системи в организма,
та тъй можах най-сетне да остана
аз насаме със себе си и бавно
да си допиша стиховете, дето
от толкоз дълго време ги отлагах.
Защото с пълно право казва твоят
равин несбъднат и пророк брадясал,
че Интернет е опиумът за народите
и че онез, които в дните сетни
при себе си връщат и записват
емисиите на духа си с химикалки,
са всъщност негови гробокопачи.
Аз чувам – като мънички лопатки,
писците им как скърцат, пресушавайки
на Интернет блатата „безпросветни”
и като Фауст в тоя час ликувам,
макар да знам, че той ми е предсмъртен:
- О, миг, ти тъй си хубав! Спри!
Огледай се – да те не арестуват!
На тоя свят ламтежите културни
враждуват „по природа” с естеството.
Режимът на клавишите в решетки
отвека е поставял манускрипта,
и скрипторите – също, ала зная,
че те ще са наследници на пая
от бъдещия земен рай и тяхно
ще бъде също Царството небесно.
Нима във Библията, Господи, не си
открил за нас Ти същото: Когато
компютъра си някой „гений” изгаси,
хиляда ангели се радват в небесата!
 Назад (1/5) - Напред (3/5) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на неделя, март 01 @ 10:50:16 EET изпратено от iivanov
Подведено под:
Мастило в мрежата | * | поезия |
7599 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.5
Гласа: 18
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|