Валентина Маринова
Космогония на чашата чай | Страница: 3/5
ПАНОПТИКУМ
Няма друга такава телевизия.
На яркожълти монитори,
по уморените, слепи очи
на нощните блокове
всяка вечер се процежда
на сапунени (поради
силата на катарзиса
и пролятите сълзи) сериали,
живота на другите.
Следя ги,
като надзирателя на Фуко
понякога се забавлявам,
защото не чувам
как Мария и Йосиф се карат
за някоя анемична истина
или недоизпечена лъжа. А...
ето и един самотен Лазар
от години чака своя Годо,
вдига нетърпелив телефона,
- Здравей, казвам му,
той размахва сърдито ръце
като черно, зимно дърво, не чува
какво му говоря,
не чувам какво ми говори,
защото го гледам отвън,
и не искам,
няма смисъл
да влизам в този Паноптикум,
вече зная,
какво ще се случи
с поредния Лазар
и защо все не идва Годо.
 Назад (2/5) - Напред (4/5) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на сряда, май 11 @ 22:52:05 EEST изпратено от iivanov
Подведено под:
| * | поезия |
5407 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 0
Гласа: 0
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|