Валентина Маринова
Космогония на чашата чай | Страница: 4/5
ЛИПСВАЩО СТИХОТВОРЕНИЕ
Това
повярвай
вече се е случвало
мъжете – римите – разделите
надвиснали над веселия пепелник
на безпощадното ми дежа ву
подгонено от ветровете
и времето
се стича към началото
и в съвършеното му огледало
сме в идилично свято цяло
Ние
любим
любима
уязвимо млади
очакваме
да се роди синът ни,
големият немирник... моят дядо,
на който мама казва, че съм кръстена,
защото... още не е проговорила...
Дали пристъпих вече към началото?
Записвам. Този ред е покаяние.
А листът ми по-бял и ням
от всякога
самотно бяло корабче,
без Аргонавтите
и златните ми Руни,
на Изток тихо ще отплава.
Така започва
тази преболяло-бяла приказка.
само да се намери
кой
да ме роди...
 Назад (3/5) - Напред (5/5) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на сряда, май 11 @ 22:52:05 EEST изпратено от iivanov
Подведено под:
| * | поезия |
5408 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 0
Гласа: 0
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|