Херберт Шнеделбах: Morbus hermeneuticus - тези за една философска болест - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

2.
Бихме могли да се справим, като с куриоз, с представата, че упражняването на философията се състои в четенето на философия, ако при това не биваше имплицирана една определена философска позиция, впоследствие служеща от своя страна да дефинира “нивото” и научния характер на философията. Философската позиция, която посредством филологизирането на философията се стреми към монополно положение, е позицията на една херменевтична онтология: Философстването е встъпване в една история на въздействието, а тя е идентична с историята на въздействието на текстовете на “великата” философия. И така ако искаме да вземаме участие във философията, трябва да тълкуваме тези текстове, защото само по този начин върви напред историята на философията, която естествено не е наше дело, а, като начин на нашето “бъдене към текста” (Марквард), е най-накрай съдба на бъденето. Който смята, че може със собственото си мислене да кара напред историята на философията, е необразован и заслепен, и само онзи, който е привърженик на херменевтичната онтология, има философско “ниво”. Освен в нейната перманентна, и поглъщаща почти всичко, тълкувателка практика, философията на херменевтичната онтология всъщност се състои почти само в една метатеория на тази практика: Дават се само описания на онова, което се прави, и обосновки за това, че човек трябва да има тъкмо това философско поведение.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а