литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Страница 1 /2003
Съдържание и избрани текстове


Страница: 2/4



Екатерина Йосифова
Стихове
сп. Страница 1/ 2003, с. 5-11
 

 

Веднъж да се измъкна

от това задръстване,
от това струпване на енергии и намерение,
от клаксоните и алармите,
от часовниците и календарите

миналото да мине, бъдещето да бъде
на кръстовището

а аз
по сляпата уличка,
през разградения двор,
под бариерата, по кривата пътека,
покрай вратата в полето,
под моста,
леко-леко през тресавището,
бълбук през вира,
нагоре с пъстървата по водопада,
надолу със сипея, нагоре-надолу.
 

 

 

Изстрели в мъглата

Чела съм това някъде и ме е вълнувало,
Неизвестно защо.
Сега ги чух да отекват из мокрите баири над Струма.
Единични изстрели, после няколко един след друг.
После тишина.
В нея тежко изтопурка глиганът, почти под прозореца, прегази обраната градина, с мъгла върху димящата четина, изчезна в мъглата.

 

 

 

Природа


Великата глухоняма
Прави някакви знаци
Не обвинява
Не прощава.
 

 

 

Влак в нощта

изсвири, отмина

нахлуха
полето, тишината, щурците
траверсите, звездите

Не съм забравила:
копнеж и
мир.

 

 

 

Нощта

лети
пада
с прибрани крила
обрулени крила
прогорени крила
изпадаме през тях
Летим
 

 

 

Човечество

Всички други са
по-стари
връстник на е само
грехът.

 

 

 

Благополучие

Някой има повече, отколкото живее.
Други знаят повече, отколкото разбират.
Ние с тебе също имаме и също знаме
благополучие какво е:
да се нахраниш
и да ти остане.
 

 

 

Точилото

Ж-ж-ж! – острие върху камък.
И-и-и! – искри изпод острието.
При точиларя само
с два кротки кухненски ножа дойдох,
но точилото друго знае:
стара, добра стомана,
и-и-и! – пияна от сила,
ж-ж-ж! – в кръв закалена.
Има точилото историческа памет.

 

 

 

Граница
или балада за просрочената виза

Тряснаха му в паспорта
черния си печат.
и какво от това
вече?

Беше където беше.
Мота се из
портокалови градини,
долар на час.

Мота се из камънаци
с имена на учебник.
Морето долу
Е ослепително дъно на светлината.

На излизане от кръчмата го повика жената,
в която по едно време се беше зазяпал.
Мъжът ми е бездетен – каза му. – Ела.
След две седмици ще знам и ще те пусна.

Завинаги – каза му.
Завинаги си тръгни.
Беше по-стара от него с петнайсет години.
Така че черният печат е за добро.
 

 

 

My country

Освен това знам наизуст
всички Ботеви стихотворения,
онези за идиотите най-паче.
Освен това знам Моя страна, моя България,
благодарение на радиото. Голяма работа е
това медията. Как ли сме живели преди нея?
Кой ни е казвал какво да си купим? Впрочем,
освен кое това?

 

 

 

Cruise

На този кораб много славянска реч, казва Имре,
сърдечно усмихнат, да не си помисля нещо.
Аз също се усмихвам: Все пак ние с вас сме
малко роднини, нещо там коне, конници…
Старая се да звуча небрежни, със снизхождение към
историческите пристрастия на бедните народи.
Разговаряме на руски, и двамата сме от
онова поколение.
Децата ни разговарят на английски, те са
от другото поколение.
Майките ни (в представата ми) не разговарят. Гледат
морето. Дали някога са говорили с чужденец?
Няма кого да попитам
вече.
Белеет парус одинокий…
Рецитира Имре. Отпред наистина
се е появило бяло платно.
Мой ред е: В тумане моря глубоком…
И майка ми знаеше това стихотворение.
Децата ми не го знаят. Те пък кое ли стихотворение знаят!
Имре и аз, в дует:
Что ищет он в стране далекой?
Что кинул он в краю родном?
 

 

 

World WEB

тъй като нали сме
повече или по-малко свързани
с разноцветни нишки,
повече или по-малко видими,
откъм главите джобовете гениталиите
дрехите езиците и така нататък

красива паяжина свойска и
приобщава
и все пак някого
подминава
а защо и
кого

надявам се,
и мене.

 

 

 

И днес големите новини

са толкова по-лоши,
колкото повече хора засягат.
Малките новини са както винаги
в доста случаи добри:
дръвчетата цъфнаха,
детето носи шестици,
бебето проходи.
Въпросът е доколко
големите новини обезсмислят малките.
Или обратното.
 

 

 

Добрите

Добрите са онези, които не винаги
говорят за себе си, каквото и да говорят.
Опитвам се да бъда добра. Но се оказва
по-трудно, отколкото мислех. Започвам с ти.



Назад Назад (1/4) - Напред (3/4) Напред




литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.06 Секунди