Колпортерът е важен човек
Борис Минков
Днес колпортери са хората, които продават вестници в движение, притичвайки между колите по време на режима на червения светофар. По принцип колпортерът е един вид амбулантен търговец, който пренася своята стока на шията си (от френското col – яка, гърло). Колпортерът е важна фигура за литературата още от Средновековието, защото по своя инициатива смесва всевъзможни четива: библейски поучения и документални разкази за кървави убийства, художествени истории с продължение и обяви, дочути по време на пътуването новини и народна поезия. Заради своя ежедневен и пряк контакт с живата публика, а и заради опита на пътешественик той постепенно се превръща в идеал за писателя. Пренасянето на литература от колпортера не е еднопосочно. Често той научава различни истории от хората, на които продава своите странстващи сюжети, за да ги развие и продаде другаде. Затова може да се говори, че колпортерът не само пренася, но и твори литература. Дълго време неговата природа е близка до тази на странстващите артисти, защото традицията на колпортажа предполага не само продаването на различни четива, но и изпълняването им пред публика, разиграването на тяхното съдържание.
Когато в Новото време се извършва стилистична подялба на литературното поле на “високо” и “ниско”, престижът на колпортера пада. Освен че сега той се специализира като обслужващ персонал на превзелите пазара на новини и четива вестници, към образа на колпортера се прибавя и обвинението, че е повърхностен и непретенциозен в желанието си да е винаги близо до възприемателя и в негова услуга. И в същото време работата на колпортера успява да направи съществени пробиви в разпространението на информацията. Едно от големите изобретения на ХІХ век – джобното книжно издание, е до голяма степен откритие на колпортажа. Колпортажът ражда също така всевъзможните видове домашни календари, готварските книги, женските списания.
За голямото значение, което колпортажът има за модерното възприемане на света, говори германският философ Валтер Бенямин (1892 – 1940). С “колпортажен феномен на пространството” той обозначава случаите на такова сгъстяване на преживяването, което дада възможност различни времена да се съберат на едно и също пространство. Двата най-популярни примера, които Бенямин дава за такова “колпортажно” възприемане на действителността, са шляенето из града и пушенето на хашиш. Подобно сгъстяване на преживяването се създава също така и в музей на восъчни фигури, изобщо на местата, които предлагат халюцинации сред самия делник на човека.
Изобщо колпортерът представя вещите така, че те да създават илюзия, че са всемогъщи или поне вълшебни. Той е сигурен, че не ние гледаме вещите (а в това число и литературните произведения), а те нас. Нещо повече – че ние виждаме само онази вещ, която ни е загледала.
За завършек ще преразкажа едно кратко, но много ефектно съвременно стихотворение от Оля Стоянова, което много оригинално навлиза в описваната дотук история на колпортерството. Става дума за човек, който продава вестници по време на червения сигнал, а на зелено бързо се отдръпва. “Една погрешна стъпка и току-виж влязъл в новините.”
© литература плюс култура |*| GrosniPelikani
Всички права запазени. [ Назад ] |