Кажи как старееш, за да ти кажа кой си
Борис Минков
Същността на един творец се вижда най-отчетливо не в устрема на младежкия ентусиазъм, а в характера на остаряването. Тогава проличава кой на младини се е яхал на вълните на преходните моди и кой е успявал да остане верен на себе си и сред вълните. Истинският артист се променя непрекъснато, артистизмът е особено състояние, при което човек се намира едновременно в себе си и извън себе си. Вълните на модите са също свят, в който си заслужава да се потопиш, но истинската артистична интерпретация винаги съдържа и част от самия тебе. Ето два коренно различни примера за това от популярната музика от изтеклатата вече година: еднодневката и истинският артист.
Известните от 80-те години дискарки Ким Уайлд и Нена се събраха за песента “Anyplace, Anywhere, Anytime”, без обаче да успеят да надмогнат отдавна отминалата мода. Все същата лековата мелодия, сякаш предназначена за деца от забавачка, натрапчивият рефрен, смешното пъчене от дискарските стойки във видеоклипа. Като физиономии изглеждат добре, но от всяко тяхно изражение личи, че винаги са били продукт на една останала вече във времето мода и нищо повече. Не творци, а рупор, не артисти, а кукли.
Противоположен пример е Дейвид Бауи – магьосник с изключително широк кръгозор; човек с неповторимо излъчване, който обаче се променя толкова динамично, че почитателите му (не без основания) го мислят за извънземно същество. Новите му изяви през 2003 (New Killer Star и особено концертното му турне) продължават безкрайното разрояване на образите, което Бауи извършва. Продължава да твърди, че прави рок-енд-рол, но изпълненията му са дотолкова рок-енд-рол, доколкото течността от котлето на една вещица може да бъде наречено супа.
Музиката е популярно изкуство и подобни примери се забелязват лесно и от всеки. В литературата сякаш е по-трудно да видиш кой как остарява, защото написаното се превръща в публично достояние не само по-бавно, но и при повече условия. Достойният пример в българския случай е остаряването на Вера Мутафчиева – доказателство, че мъдра я прави не професионалната роля на историк; мъдростта е нейното постоянно вътрешно състояние. Нейният скептичен поглед спрямо всяка мимолетна мода (било в науката, било в обществените или междуличностните отношения), нейното хладнокръвно приемане на нещата е в състояние да зареди мислещите хора с повече оптимизъм, отколкото кухите фрази на доволни или недоволни общественици. Човекът е краен и смъртен – казва този скепцис – и това не само не е трагично, но и това е обстоятелството, което ни прави любопитни към света и разнообразни. Магията на съществуването се ражда от това, че ние не можем всичко, че не сме безгрешни и безгранични. (Поздравления на колегите от Марица за интервюто с Вера Мутафчиева от 29.12.!)
На другия полюс на българския пример бих поставил писателя Антон Дончев. От всяка една негова публична изява проличава убедеността му, че е достатъчно държавата да отделя много пари “за култура”, за да могат творците едва ли не да обърнат света. Ами няма да го обърнат! Независимо от парите. Антон Дончев ще продължава да чупи заучени в миналото стойки, а Вера Мутафчиева ще продължава да омагьосва.
© литература плюс култура |*| GrosniPelikani
Всички права запазени. [ Назад ] |