Кои са младите ханове и какво ядат?
Борис Минков
Тече общественият дебат за това как трябва да изглежда едно телевизионно предаване, какво може да си позволява журналистът като автор на такова предаване и каква да е отговорността на излъчващата го медия. В същото време обаче истинската сила на обществено манипулиране си остават телевизионните реклами. И то не защото никой не може да ги спре или да се опита да ги контролира, а защото техните същински послания са от една страна скрити в излъсканата визия, а от друга страна са усилени от задължително съдържащия се в тях рефрен. Друг е дидактичният въпрос, че рекламите по правило апелират към подражание и възпитават консуматори.
Елементарно вглеждане в езика на рекламите е достатъчно, за да разкрият скритите послания на рекламите. Така например една рекламна редица налага думата йогурт като алтернативна на ‚кисело мляко‘. Първата реклама от тази поредица показваше с анимационно отклонение как благодарение на шеметното си препускане към Европа наследниците на Кубрат подквасили млякото. Във втората умилена майка поднасяше йогурт на детето си като “силна закуска за млади ханове”. Държа да отбележа, че пиша тези редове не от позицията на езиков пуризъм или морализаторство. Дори нямам намерение да разяснявам колко е любопитно, че изначално турска дума пристига при нас откъм Запад. За мен интересното е, че рекламата налага силово следния сюжет: онова, което пенсионерите купуват с нищожните стотинки от пенсията си, е, както знаем, киселото мляко, докато отглежданите в лукс опéрени деца закусват йогурт, без да слизат от дървените си мустанги.
Киселото мляко е толкова нещастно в своя рейтинг, че дори силно лансирана фигура като Ути Бъчваров не може да го спаси, а само може да пресипе към пенсионерския му имидж малко двузначност (“млякото на баба”). Йогуртът обаче се яде днес, за да имаш властови претенции утре, при това става дума не за естествени претенции на израстването, а за “ханове”. Едва ли е необходимо да обяснявам каква е тази социална прослойка, която възпитава децата си тъкмо като млади ханове.
Случаят с прословутото кисело мляко и йогурта като негов стилистичен дериват, разбира се, не е единствен по рода си. Още по време на късния социализъм, когато всяко едно семейство през лятото си правеше компоти и плодови концентрати, за да пие през зимата сок, мадамчетата, които киснеха в Новотела или Тримонциум, пиеха само джус. Нищо лошо няма в това безцелно киснене по заведенията, в изсмукването на “същността” с пречупена сламка. Тъжно и цинично е обаче противопоставянето на думите, което рекламите налагат в качеството си на безотказани формули на лукса. Защото и рекламата на Dental апелира уж просто към закупуването на паста за зъби, а всъщност разказва съвсем друго: артистите в btv трябва да печелят ужасно много, щом ги глобяват със сто лева за закъснение. Как тогава да не ги мислиш за млади ханове?!
© литература плюс култура |*| GrosniPelikani
Всички права запазени. [ Назад ] |