литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
“Битие и време” на български
Мартин Хайдегер в превод на Димитър Зашев


Академично издателство “Марин Дринов”




Преводът на основополагащия труд на Хайдегер дава предимство на въпроса, конструктивно съчетавайки вече правени и възможни интерпретации с обследване на възможностите и границите на българския език.
Изданието е снабдено с именен и понятиен показалец, които улесняват самостоятелното четене. Към сравнителна и критическа работа с превода насочват и сведенията в полетата за съответстващите страници от утвърденото германско издание на “Битие и време”.



Битие и време на Мартин Хайдегер, корица

Съдържание


УВОД
ИЗЛОЖЕНИЕТО НА ВЪПРОСА ЗА СМИСЪЛА НА БИТИЕ

ПЪРВА ГЛАВА
НЕОБХОДИМОСТ, СТРУКТУРА И ПРЕДИМСТВО НА ВЪПРОСА ЗА БИТИЕТО
§ 1. Необходимостта от изрично повтаряне на въпроса за битието / 11
§ 2. Формалната структура на въпроса за битието / 12
§ 3. Онтологичното предимство на въпроса за битието / 15
§ 4. Онтичното предимство на въпроса за битието / 17

ВТОРА ГЛАВА
ДВОЙНАТА ЗАДАЧА ПРИ РАЗРАБОТВАНЕТО НА ВЪПРОСА ЗА БИТИЕТО
МЕТОДЪТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО И НЕГОВАТА СКИЦА
§ 5. Онтологичната Аналитика на Бъденето-ето-на като разкриване на хоризонта за интерпретация на смисъла на битие изобщо / 21
§ 6. Задачата на една деструкция на историята на онтологията / 24
§ 7. Феноменологическият метод на изследването / 29
         А. Понятието феномен / 30
         Б. Понятието логос / 33
         В. Предварителното понятие феноменология / 35
§ 8. Скицата на съчинението / 38



ПЪРВА ЧАСТ
ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА БЪДЕНЕТО-ЕТО-НА С ОГЛЕД НА ВРЕМЕВОСТТА И ИЗЯВЯВАНЕТО НА ВРЕМЕТО КАТО ТРАНСЦЕНДЕНТАЛИН ХОРИЗОНТ НА ВЪПРОСА ЗА БИТИЕТО

ПЪРВИ РАЗДЕЛ
ПОДГОТВИТЕЛНИЯТ ФУНДАМЕНТАЛЕН АНАЛИЗ НА БЪДЕНЕТО-ЕТО-НА

ПЪРВА ГЛАВА
ИЗЛОЖЕНИЕТО НА ЗАДАЧАТА НА ЕДИН ПОДГОТВИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА БЪДЕНЕТО-ЕТО-НА
§ 9. Темата на Аналитиката на Бъденето-ето-на / 40
§ 10. Отграничаването на Аналитиката на Бъденето-ето-на от антропологията, психологията и биологията / 43
§ 11. Екзистенциалната Аналитика и интерпретацията на първобитното съществуване [Dasein]. Трудностите на добиването на едно “естествено понятие за свят” / 46

ВТОРА ГЛАВА
БЪДЕНЕТО-В-СВЕТА ИЗОБЩО КАТО ОСНОВНА УСТРОЕНОСТ НА БЪДЕНЕТО-ЕТО-НА
§ 12. Предварително очертаване на Бъденето-в-света из ориентацията към В-битието [In-Sein] като такова / 48
§ 13. Поясяването на В-Битието на примера на един основан модус. Познаването на света / 53

ТРЕТА ГЛАВА
СВЕТОВОСТТА НА СВЕТА
§ 14. Идеята за световост на света изобщо / 56
         А. Анализът на околосветовостта и световост изобщо / 58
§ 15. Битието на срещащото се в околния свят биващо / 58
§ 16. Вестяващата се по вътре-светово биващото свето-съобразност на околния свят / 62
§ 17. Препращане и знак / 65
§ 18. Сложеността-извърнатост и значност; световостта на света / 70
         Б. Открояването на анализа на световостта от интерпретацията на света при Декарт / 74
§ 19. Определянето на “света” като res extensa / 75
§ 20. Фундаментите на онтологичното определение на “света” / 76
§ 21. Херменевтичната дискусия на картезианската онтология на “света” / 78
В. Околното на околния свят и пространствеността на Бъденето-ето-на / 82
§ 22. Пространствеността на вътре-светово подръчното / 83
§ 23. Пространствеността на Бъденето-в-света / 85
§ 24. ПРостранствеността на Бъденето-ето-на и пространството / 89

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
БЪДЕНЕТО-В-СВЕТА КАТО БЪДЕНЕ-С И БЪДЕНЕ-СЕБЕ-СИ. “СЕ”-ТО
§ 25. Началното поставяне на екзистенциалния въпрос за Кой на Бъденето-ето-на / 95
§ 26. Бъденето-ето-на с Другите и делничното Бъдене-с / 97
§ 27. Делничното Бъдене-себе-си и Се-то / 104

ПЕТА ГЛАВА
В-БИТИЕ-ТО КАТО ТАКОВА
§ 28. Задачата на един тематичен анализ на В-Битие-то / 107
         А. екзистенциалната конституция на Ето-на-то / 110
§ 29. Ето-на-бъденето като разположение / 110
§ 30. Боязънта като модус на разположението / 114
§ 31. Ето-на-бъденето като разбиране / 116
§ 32. Разбиране и изтълкуване / 120
§ 33. Изказването като производствен модус на изтълкуването / 124
§ 34. Ето-на-бъдене и реч. Езикът / 129
         Б. Делничното битие на Ето-на-то и про-падането на Бъденето-ето-на / 133
§ 34. Хорската приказка / 134
§ 36. Любопитството / 136
§ 37. Двузначността / 138
§ 38. Про-падането и хвърлеността / 139

ШЕСТА ГЛАВА
ГРИЖАТА КАТО БИТИЕ НА БЪДЕНЕТО-ЕТО-НА
§ 39. Въпросът за изначалната цялост на структурното цяло Бъдене-ето-на / 143
§ 40. Основното разположение страх като отличителна разкритост на Бъденето-ето-на / 146
§ 41. Битието на Бъденето-ето-на като грижа / 150
§ 42. Потвърждаването на дело на екзистенциалната интерпретация на Бъденето-ето-на като грижа из предонтологичното самоизтълкуване на Бъденето-ето-на / 155
§ 43. Бъдене-ето-на, световост и реалност / 159
         а) Реалност като проблем на битието и на доказуемостта на “външния свят” / 160
         б) Реалност като онтологичен проблем / 164
         в) Реалност и грижа / 166
§ 44. Бъдене-ето-на, разкритост и истина / 167
         а) Традиционното понятие истина и онтологичните му фундаменти / 167
         б) Изначалният феномен истина и производността на традиционното понятие истина / 171
         в) Начинът на битие на истината и предпоставянето на истината / 175



ВТОРИ РАЗДЕЛ
БЪДЕНЕ-ЕТО-НА И ВРЕМЕВОСТ
§ 45. Резултатът от подготвителния фундаментален анализ на Бъденето-ето-на и задачата на една изначална екзистeнциална интерпретация на това биващо / 179

ПЪРВА ГЛАВА
ВЪЗМОЖНОТО БЪДЕНЕ-ЦЯЛО НА БЪДЕНЕТО-ЕТО-НА И БИТИЕТО НАКЪМ СМЪРТТА
§ 46. Привидната невъзможностт на едно онтологично схващане и определяне на Бъденето-цяло с характер на Бъденето-ето-на / 182
§ 47. Узнаваемостта на смъртта на Другите и възможността за схващане на цяло Бъдене-ето-на / 184
§ 48. Имане-да-има, край и цялост / 186
§ 49. Отграничаването на екзистенциалния анализ на смъртта от възможни други интерпретации на феномена / 190
§ 50. Предварителното очертаване на екзистенциално-онтологичната структура на смъртта / 192
§ 51. Битието накъм смъртта и делничността на Бъденето-ето-на / 194
§ 52. Делничното битие накъм края и пълното екзистенциално понятие смърт / 196
§ 53. Екзистенциално нахвърляне на истинско битие накъм смъртта / 199

ВТОРА ГЛАВА
СВОЕОБРАЗНОТО НА БЪДЕНЕ-ЕТО-НА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ЕДНА ИСТИНСКО МОЖЕНЕ-ДА-СЕ-БЪДЕ И РЕШИТЕЛНОСТТА
§ 54. Проблемът за засвидетелствуването на една истинска икзистентна възможност / 205
§ 55. Екзистенциално-онтологичните фундаменти на съвестта / 207
§ 56. Характерътт на зов на съвестта / 208
§ 57. Съвестта като зов на грижата / 209
§ 58. Разбиране на повика и вина / 213
§ 59. Екзистенциалната интерпретация на съвестта и вулгарното тълкуване на съвестта / 220
§ 60. Екзистенциалната структура на засвидетелстваното в съвестта истинско Можене-да-се-бъде / 224

ТРЕТА ГЛАВА
ИСТИНСКОТО МОЖЕНЕ НА БЪДЕНЕТО-ЕТО-НА ДА БЪДЕ ЦЯЛО И ВРЕМЕВОСТТА КАТО ОНТОЛОГИЧНИЯ СМИСЪЛ НА ГРИЖАТА
§ 61. Предварителното очертаване на методологичната стъпка от прокарването а границата на истинското Бъдене-цяло с вида на Бъденето-ето-на към феноменното изкарване наяве на времевостта / 229
§ 62. Екзистентно истинското можене на Бъденето-ето-на да бъде цяло като предваряща решителност / 231
§ 63. Добитата за една интерпретация на битийния смисъл на грижата херменевтична ситуация и методологическият характер на екзистенциалната Аналитика изобщо / 235
§ 64. Грижа и Себе-сност / 239
§ 65. Времевостта като онтологичния смисъл на грижата / 249
§ 66. Времевостта на Бъденето-ето-на и произтичащите от нея задачи на едно по-изначално повторение на екзистенциалния анализ / 254

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ВРЕМЕВОСТ И ДЕЛНИЧНОСТ
§ 67. Основният състав на екзистенциалната устроеност на Бъденето-ето-на и предварителното очертаване на нейната времева интерпретация / 257
§ 68. Времевостта на разкритостта изобщо / 258
         а) Времевостта на разбирането / 258
         б) Времевостта на разположението / 261
         в) Времевостта на про-падането / 265
         г) Времевостта на речта / 267
§ 69. Времевостта на Бъденето-в-света и проблемът трансценденция на света / 268
         а) Времевостта на обгледното погрижване
         б) Времевият смисъл на модификацията на обгледното погрижване до теоретическото откриване на вътре-светово наличното / 273
         в) Времевият проблем трансценденция на света / 278
§ 70. Времевостта на пространствеността с характера на Бъденето-ето-на / 280
§ 71. Времевият смисъл на делничността на бъденето-ето-на / 282

ПЕТА ГЛАВА
ВРЕМЕВОСТ И ИСТОРИЧНОСТ
§ 72. Екзистенциално-онтологичното изложение на проблема история / 284
§ 73. Вулгарното разбиране на историята и случването на Бъденето-ето-на / 288
§ 74. Основната устроеност на историчността / 291
§ 75. Историчността на Бъденето-ето-на и свето-историята / 294
§ 76. Екзистенциалният произход на историознанието от историчността на Бъденето-ето-на / 297
§ 77. Връзката на предходното изложение на проблема историчност с проучванията на В. Дилтай и идеите на граф Йорк / 301

ШЕСТА ГЛАВА
ВРЕМЕВОСТ И ВЕТРЕОВРЕМЕНЕНОСТ КАТО ПРОИЗХОД НА ВУЛГАРНОТО ПОНЯТИЕ ЗА ВРЕМЕ
§ 78. Непълнотата на предходния времеви анализ на бъденето-ето-на / 306
§ 79. Времевостта на Бъденето-ето-на и погрижването за време / 307
§ 80. Погрижваното време и вътре-овременеността / 311
§ 81. Вътре-овременеността и генезисът на вулгарното понятие за време / 317
§ 82. Откровяването на екзистенциално-онтологичната връзка на времевост. Бъденето-ато-на и свето-време от Хегеловото схващане на отношението между време и дух / 325
§ 83. Екзистенциално-времевата Аналитика на Бъденето-ето-на и фундаментално-онтологичния въпрос за смисъл на битие изобщо / 327

БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА / 332

ИНДЕКС НА НЕМСКОЕЗИЧНИ ТЕРМИНИ (съставител Д. Зашев) / 339

ИНДЕКС НА БЪЛГАРСКИ ТЕРМИНИ (съставител Д. Зашев) / 348

ИНДЕКС НА ЛАТИНСКИТЕ ИЗРАЗИ / 357

ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ (съставител Д. Зашев) / 361














© литература плюс култура |*| GrosniPelikani
Всички права запазени.

Публикувано на: : 2005-05-21
(3530 прочита)

[ Назад ]


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.12 Секунди