Наградата Данов като политика за книгата
Номинациите за ежегодната награда за книжовност, връчвана в Пловдив, определят приоритети
Наградата с европейски произход, възрожденски патрон и нестоличен съорганизатор както всяка година зачита с номинациите си разнообразието в книгоиздаването и книжовната дейност.
Ако ролята на държавата в определянето на културна политика е да признае възможно повече субекти в полето на културата и да осигури възможности да се чуе гласа им, то наградата Данов прави тъкмо това — в пъстротата си, в способността си да съпоставя усилията на издатели, автори, разпространители, библиотекари, в признаването и на личностния принос, и на институционалните усилия, във внимание и към предприемачеството, и към персоналната кауза, с погледа и върху буквата, и върху образа в книгата, като посочва красотата и на голямото, и на малкото, и на централно, и местно. Този пъстър свят е задължителен щрих от политиката на наградата, но не като карнавал, а като грижа за междината.
Още с респектиращата прецизност на категориите, в които се връчва, наградата всеки път напомня колко различни са лицата на книжовното. Освен за цялостен принос и литература наградата се дава и за разпространение, за библиотека, за оформление, за представяне на книгата. Поради различната тежест на разделите в някои от тях, например за електронно публикуване и нови технологии, наградата има огромна стойност — освен немалката за тези виртуални домейни на книжното парична сума, тя носи единствено по рода си признание, въвежда в една професионална общност по пътя на книгата, превръща носителя в разпознаваем субект и му отваря възможности за работа, за каквито не е могъл да мисли преди нея.
Тук ще коментирам номинациите в някои от тазгодишните категории като тенденции. Определянето на тенденция заличава многообразието. Но да вижда из шареното шарката е умение на политиката. Журито ще реши къде да постави ударението и така ще обясни своя политически залог, но остава сигурно — и тази година, както и през миналите издания на наградата има какво да се коментира, и то е различно от личните страсти. Номинациите на Дановата награда си струва да бъдат четени. Те значат.
Личното ми любопитство събират номинациите в категорията за хуманитаристика. Под ръководството на тази подборка би могло да се планира сериозен обзор на това, което в България се нарича хуманитаристика през последните десетилетия. Мощна националистическа нишка в пазарни издания, разчитащи повече на картографския образ отколкото на аргументацията, библейска многопластовост, под формата на речник, и силно културологически разклонено академично литературознание.
За сметка на това разделът за преводна художествена литература е фокусиран почти програмно върху личния принос на изтъкнатите ни преводачи от немски — в номинациите за Любомир Илиев, Александър Андреев и Маргарит Жеков. А в традиционно пъстрата категория за представяне на българската книга радва превесът на литературната критика, както персонално, и то за критици от три поколения — Амелия Личева, Ангел Игов, Владимир Трендафилов, така и институционално — за списание „Страница“, което не се бои да се определи като литературно и където, докато други говореха, че критика няма, страниците на Борис Минков се разраснаха до разнолик рецензентски блок. Категорията се окръгля от литературната програма на празниците Аполония, която макар и насочена към по-широка публика представя книгата заедно с други изкуства, запазвайки водещо естетическото и естетското за сметка на медийното представяне на книга. Забележителна и заслужена липса на медии в тазгодишните номинации за представянето на книга.
Като политическа предвидливост може да се обясни, че в ориентирания и без това към бъдещето раздел за нови технологии редом с три сайта с дългогодишна работа, е номиниран и проектът критика.бг, който все още е по-скоро само заявка отколкото реално действаща интернет-страница. Да, наистина напоследък в българския литературен интернет като че няма нещо ново, дълготрайно и амбициозно. Дано след подобна предварителна грижовност избуеят още проекти на литературни ентусиасти в мрежата.
Благоразумно поотдалечено от все по-азбукарския привкус на 24 май и опазващо докрай тайната на решението, а дори и състава на журито, връчването наградата като никоя друга церемония в областта събира литературен свят, оживен от очакването. В последните години обявяването на наградите Данов се превърна и своеобразна кулминация на инициираните от пловдивски издателства празници „Пловдив чете“.
С пожелания за успех в работата на журито и като честитим признанието на всички изброени по-долу, прилагаме пълния списък на номинираните по категории.
Цялостен принос в националната книжовна култура
Любомир Левчев – за изключителните му заслуги в българската поезия, белетристика, публицистика и превода
Константин Илиев – за изключителните му заслуги в българската драматургия, белетристика и превода
Кънчо Кънев – за изключителните му заслуги в изкуството на българската книга
Българска художествена литература
• Теодора Димова – за “Адриана”– Издателство “Сиела”
• Кристин Димитрова – за “Сабазий” – Издателство “ INK”
• Ивайла Александрова – за “Горещо червено” – Издателска къща “Жанет 45”
• Издателство „Колибри” – за поредицата „Съвременни български автори”
• ИК “Жанет 45” – Пловдив – за последователна издателска политика в областта на българската литература
• Издателство “Сиела” – за последователна издателска политика в областта на българската литература
Преводна художествена литература
• Любомир Илиев – за превода на “Да люспиш лука” – Гюнтер Грас” – Издателство “Атлантис – КЛ”
• Александър Андреев – за превода на „Изличаване” – Томас Бернхард”, Издателство “ Атлантис – КЛ”
• Маргарит Жеков – за превода на „Събирачът на светове” – Илия Троянов – Издателство „Сиела”
• Издателство “Колибри” – за поредицата “Съвременна европейска проза”
• Издателство "Стигмати" – за поредицата „Литературен атлас”
Хуманитаристика
• Пламен Дойнов – за двутомното изследване „Българската поезия в края на XX век” – Издателство “ Просвета”
• Богдан Богданов – за “ Култура, общество, литература. Текстове по културна антропология на античността” – Издателство “ЛИК”
• Митко Новков – за „Подир сенките на литературата” – Издателска къща „Жанет 45”
• Институт за изследване на близкото минало, Институт „Отворено общество” и Издателство „Сиела” – за поредицата „Минало несвършено”
• Издателство “Нов човек” – за „Нов Библейски речник”
• „Военно издателство” – за „Волжка България и Казанското ханство в географските карти на Средновековието и Новото време” от Георги Владимиров
• ИК „Тангра ТанНакРа” – за Атлас “Българските земи в европейската картографска традиция (III – XIX в.)”
• Издателство “Рива” – за “Речник на литературните митове”
Изкуство на книгата
• Рин Ямамура – за художественото оформление на авторската й книга “Азбука на любовта” – Издателска къща “Жанет 45”
• Стефан Касъров – за художественото оформление на поредиците "Съвременна европейска проза", "Модерна класика", "Кундера" и "Амаркорд" – Издателство "Колибри"
• Цвятко Остоич – за художественото оформление на “Пиеси” от Константин Илиев – Издателство „Захарий Стоянов”, “Горещо червено” от Ивайла Александрова – Издателска къща “Жанет 45”, „Дълги сенки” от Ерна Парис – Издателство „Парадокс” и приноса му за възстановяване на Националната изложба „Изкуство на книгата”
Издание за деца
• Зоя Василева – за “Весела чета с боси крачета” – ИК “Жанет 45” – Пловдив
• Петя Александрова – за „Когато феите сънуват” – ИК „Хермес”
• Издателство “Летера” – за „Моята библиотека” – Теодора Власова –
поредица „Заедно в четенето”
• Издателство „Агата – А”– за „Животни без зоопарк” – Джани Родари
Книгоразпространение
• Книжарница „Книгомания Сиела”
• Книжарница „Рамита” – Казанлък –Михаил Попов
• Маргарита Савова – дългогодишен книгоразпространител на пл. „Славейков” – София
Представяне на българската книга
• Литературно списание „Страница” – за последователната политика в представянето на българската книга
• Фондация „Аполония”– за Литературната програма на Празниците на изкуствата „Аполония”
• Амелия Личева – за статиите във вестник „Култура”, „Дневник”, „Капитал”
• Ангел Игов – за статиите във вестник „Култура”
• Владимир Трендафилов – за статиите във вестник „Култура”
Библиотеки и библиотечно дело
• Регионална библиотека “Стилиян Чилингиров” – Шумен
• Библиотека „Родина” – Стара Загора
Електронно издаване и нови технологии
• Фондация „Буквите” – за литературния сайт http://www.bukvite.com
• Сдружение „Литературен клуб – Литклуб” – за литературния сайт http://www.litclub.com
• http://www. KritikaBg.com - за раздел “Литература”
• Сдружение „Словото” – за литературния сайт http://www.hulite.net
© литература плюс култура |*| GrosniPelikani
Всички права запазени. [ Назад ] |