Вчера на СИФФ - архив
записки на зрителя по дни
18.03.2016
Отворена врата, 2015, Испания, 84 мин., цветен
Може да се види - три от пет
Синът, 2015, България, 27 мин., късометражен, цветен
Препоръчан - четири от пет
Историята - безхитростна и сантиментална, проведена много добре на киноезик; жива до маниерност камера има активна роля в изграждането на цялото, и успешна; добър визуален детайл - движи сюжетирането; сполучливо подбрани персонажи, но и умело оползотворени; много хубави сцени на борба между баща и син - неизиграна, истинска, отново я виждаме и поради доброто снимане;
Смак, 2015, Гърция, 110 мин., цветен
Може да се види - три от пет
Исках да ме няма, 2016, България, 7 мин., късометражен, цветен
Препоръчан - четри от пет
Макар да завършва в поучението на обществената кампания, интересен опит за партньорство на разказ - произнасян по предварително написан текст и визуална картина, която всъщност казва много повече за онова, за което се говори, отколкото това е способен да направи четеният свидетелски разказ;
Коментира много добре предходния филм (Смак), в който страхът от смъртта и депресивността на смъртно болния остава гледана от страни, от социална далечина, твърде студено, за да бъде тема на филма; тук виждаме тъкмо обратното - визуалното се притича на помощ, подхваща да не падне, грижи се за разказващия за изпитанието страдащ;
Жалейка, 2016, Германия, 92 мин., цветен
Не можем да го препоръчаме
Да започнем от онова, което ще види българският зрител, но което ще убегне на чуждия, който ще бъде един вид изигран, за негово добро.
Пеещи баби, точно както ги дадохме за пример като лоша възможност при едно добро постижение (Зевс), ей така за цвят. Истината за тях дава (случайно и неволно, сигурна съм), кадър от филма, в който наконтените за пеения баби са ръснати сред други свои съселянки - ще потънат в земята жените, толкова им е фалшива тази постановка;
Другото, за което споменахме вече и което го имаме като илюстрация тук е насиленият архаичен говор - майката на приятеля, Ицо, ужас просто, не ѝ се удава на жената, не е и добре подготвена съдържателно, за да попълни отсъстващия епичен размах, какъвто видяхме добре изпълнен в късометражка на феста тази година (Любов), явно и това, което казва, хич не му вярва тя самата, ама с усърдие продължава - сигурно услуга на приятелка прави жената; в сцена в кръчмата пък бащата, който се опитва да говори правилно, поправя друг натуршик, с книжовен израз (озорихме се замества с много е трудно), кофти много; в четенето на конско бащата обаче не стои зле понеже в усилията си да се изразява добре долавя една двойнствена и по същество саморефлексивна позиция на бащата, която ми изглежда вярна - собствената му подчиненост на традицията той търси да облече в един вид коректни слова на загрижен родител, да бъде образцов баща се опитва бащата когато иска да призове дъщеря си да бъде образцова дъщеря;
Самият сюжет за агресивно налагана традиция и обичаи по правило неверен у нас - тези традиции още от през петдесетте години на ХХ век са гледани като отживелица - остави я, то младо, ще му дойде времето, ще разбере, казва възрастната жена, бабата в дома на героинята и съвсем точно изказва отношението към подобно поведение у нас; допълнително можем да насочим като към много по-вярно едно усещане на депримираност у възрастните: самите те с чувство на неуспели в живота, на губещи, най-често дават на децата си пълна свобода, което дори прилича на бягство от отговорност, дотам не могат да заемат авторитетната изискваща каквото и да било позиция - едно мазохистично отстъпление пред деца-тирани, каквото е и момичето във филма - веднъж не показа чувство към съкрушената си майка, това дете; изобщо чувство в този филм няма, но това не е градена арт-позиция, нито ступор от тъга, а просто схематизъм на образите, съчетан с житейската пошлост на желанието да сме готини;
Разбира се, това че филмът е сниман в България, съвсем не го задължава с вярност към някакви български реалности, макар, струва ми се точно това ще продава в чужбина; тоест фалшът и наивитетът, който ще долови българската публика съвсем не го прави лош филм; но предлага ли той наистина нещо интересно за гледане като кино;
Пред чуждата аудитория филмът ще представи прословутата тема за забрадката на младите мюсюлмански момичета на нов глас; ще я извади от тясно верския конфликт, нещо напълно политически коректно, като покаже случая в някаква хипотетична християнска среда, като случай на конфликт между традиция и модерност; но виждаме ли плътност на персонажа, виждаме ли конфликт в него, виждаме ли някакво измерение на конфликта, което да интерпретира простото "не искам"-"трябва" вече в едни междучовешки отношения; ами не; разхождаме се из селото по къси панталони и цялото село ни обсъжда първо панталоните, а после черната кърпа по същия начин - толкоз; а, и се целуваме из плевните, нещо, което от край време си правят и традиционните селски момичета - със забрадка или без; вълшебната кутия на модерността - смартфонът, внася единствения реалистичен момент - в смисъл, че както за режисьорката (като метонимия за създателите), така и за героинята, той казва всичко по тема модерност със самото си присъствие - Свещеният граал, самоексплициращ се с явяването си - модерна митология - О, ама тя има смартфон, къде я търсиш ти нея жалейка да носи - и това след всеобщата почуда на Европата, че бежанците имат смартфони; освен за вездесъщието на смартфона, всеки заблуден чужбински младеж (появата на типажа във филма особено поучителна в безобразието си) може да получи още една доставерна информация от филма - из смесените магазини по балканските сила няма ни овесени ядки, ни яйца - овесени ядки тук никой не ги яде, яйцата всеки си има в двора - това си е според универсалния пазарен принцип; за забрадките ще остане в грешка, чужбинският младеж - по тази линия още не сме се самоколонизирали; скучно и неубедително; просто недоумение;
P.S. От интервю за БНР на Ивайла Александрова разбираме, че има изместване на обявената тема на филма - не е вече за момичето от село, което иска да води градски стил на живот и не ще да зачита тъпи традиции, а е за момиче, което не желае да отговаря на очакванията на обществото относно формите, степента и израза на неговата скръб. Разбираме също и че има личен опит, детска травма в биографичната основа на филма. И тъй като не сме безчувствени създания, се чувстваме длъжни да вземе отношение и след тази еволюция в презентацията на филма. Да казахме, че девойката е странно безчувствена, но с това нямахме пред вид някакво наше изискване към нейната собствена скръб, а озадачаване от отношението ѝ към скръбта на другите - майката, доколкото тя е силният образ във филма. И тук вече трябва да кажем, че от една девойка се очаква някаква драма по въпроса (например в случая какво правим с тази жена, която е властта и съкровено близкото в едно) - сравни Разрушение, сравни и Прилошаване, които са с тази новозаявена тема, дълбоко драматични, ако и драмата веднъж да остава в рамките на интимността, а друг път да е изразена във впечатлителна образност; и в двата случая персонажите се преброждат от край до край в питането за липсата на тъгата, за невъзможността за траур, което всъщност е архиформа на всевъвличащата скръб пред смъртта на другия. Явно героинята на Жалейка е с душевността на дете, незряло психически за темата смърт и тогава вече то наистина би могло да се натъкне на очакване, което действително не може да изпълни поради незрялата душа, реална конфронтация, която заслужава сложно и внимателно обследване, предполагам с доза абсурдистичен потенциал или пък това би могло да е оформянето на една емоционална изнудвачка, предисторията на типа на рускинчето от Жажда, например. Трябвало е просто историята да се постави с герой дете, но по-малко от малката сестричка на основния персонаж. Или ако ще бъде девойка темата ще трябва да касае специфичното ѝ ментално затруднение - неспособност на, дълбоко човешкото, отношение към смъртта, липса на нагласа за съчувствие и за съпреживяване, откъдето, отново при подразбиращото се условие за добро кино, може да се роди дълбоко екзистенциална тематика или съответно диагноза на съвременния свят.
Макар драстично да вдига личния залог, новообяснението за неговата тема не може да промени оценката за филма.
На червено, 2016, България, 21 мин., късометражен
Може да се види - три от пет
Свежо е обръщането към абсурдистична ситуация - не се среща често днес - която може да се чете и като казус на българското ни политическо съвремие; но разработката просто маркирана, като че работно с първо хрумналото - и като диалози в автобуса, и особено като разрешаващ мотив;
Зенит, 2015, Хърватска-Словения-Сърбия, 123 мин., цветен
Силно, много силно препоръчан - пет от пет (и за широка публика)
Жесток филм! Зверски! Може само да сме щастливи да го видим в София, при това и в конкурсна програма!
Много физически - борба и еротика (досега отбелязвахме добър физически контакт по повод други филми, но тук се вижда разлика в класа); камерата, блестяща, озвучаване и телесна постановка - успява да въвлече емоционално зрителя, който не е вече онзи, който би извадил телефона, за да снима клипче, а е онзи, който ще се възмути, ще се хвърли да разтървава или поне ще се намеси с реплика, съответна еротична въвлеченост, която връща към преживявания на съзряването, еротика при минимално себедистанциране; виждаме живо свидетелство на разликата между кино и порнография (в широкия смисъл на цялостна жизнена настройка на гледането, на нещо като изложено за погледа);
Музиката - вградена в диалога, и много вярно житейски вярно - подигравка и предизвикателство, начин да се стигне там, където иначе не може - и за персонажа и в отношението филм-зрител, флирта между подрънкването на поставката за чинийки за сладко и триенето на шкурката, чисто музикално получил се, с развитие от закачка, към дразнене, към надиграване и накрая вземане на надмощие, но и ритмизира сцената, нагнетява ситуацията, водейки я към изход, физически, който е и своеобразно замлъкване на музикалното, преминаването в просто звуково - явно и много добре изпълнено като цялостна работа, не само актьорска; линията на музиката се прокарва буквално сюжетно около мястото за забави, съответно нощния клуб, където имаме отново успешно въвличане на зрителя като участник - един от посетителите, музика резонира в органите и камера партнира симултанно; този акцент върху музиката насочва към композиционната музикалност на филма - смислово е подготвена смяната на протяжно с интензивно ускорено, за да се изгради усещане за време;
Водата, потапянето изцяло представлява тактилизиране на слуховото, така че отново се явява в музикален ключ и не случайно е свързана с нарушаване и възстановяване на равновесието;
Ако и кога, 2015, Израел, 90 мин., цветен
Не се препоръчва
Красиви млади хора се свалят по оригинални методи, обсъждат си проблемите и се разделят най-банално; това може и със съседката да си го разисквате на кафенце;
17.03.2016
Дъщерите на дансинга, 2015, Полша, 92 мин., цветен
Препоръчан, даже силно - пет от пет (и за широка публика)
Музикален филм, соц-ретро, приказен сюжет, забавно свежо - сполучлив на всички фронтове: чисто като музика - и написана, и изпълнена, като текстове (за българския слух с допълнителната екстра на езиковата близост), като грим (само на едно място при снимките за списание опашките бяха бутафорни, но това може да се приеме, че е във връзка с бутафорията на еротичните издания; зъбите в повечето случаи съвсем добре, в другите минава като ирония; кръвта и месото си е ок навсякъде), като хореография (само сцената на отчаяното семейство сред хвърчащи пера беше направо странно нескопосана, добре че музиката все пак някак я подпря); лек за гледане, приятен за слушане;
Тъкмо казахме, че вампирските сюжети са трудни, но ето една много сполучлива модификация с русалки, като се сравни с тази на Шер, направо Холивуд сериозно го издухва отвсякъде;
Надхвърлящо жанра: прищъпването между детско отдалеч и порнографско в приближение - това е сериозната тема във филма;
Удавник, 2016, България, 25 мин., късометражен, цветен
Може да се види - три от пет
Човешка история, интересен чешит, който много добре е вкаран да коментира удавника, конкретна ситуация и охотно въвлича себе си при това; малко кадри в повече на залива (иначе хубаво небе и вълни) и липсва собствено на рибарлъка, за което беше разказа; иначе кучетата добре показани; добра метафора за бягството на разказващия историята с удавника (само 50 лв на ден, и а на бас, че са чисти, без данъци, лицензи пр., си е супер препитание в нашата Родина, не е за социален аутсайдер);
Бойците, 98, 2014, Франция, цветен
Препоръчан - четири и половина от пет (още един филм пригоден за широка и също и тийн публика)
Много интересен подход към военната тема, изконно касова - уж суровата действителност, но си е чиста детска фантазия; добра двойка с размяна на ролите - кръвожадното момиче и леко мухливият, който тича след нея, с размяна на позициите в реални условия - добре и откъм конкуренцията във флирта, и откъм интересно за гледане преминаване на границите, трансгресия; мечтата за бивакуване и природност, сред актуалностите на деня у нас сега; казармените истории, пречупени през нова призма, също любопитно;
Резерви: Не мога да преценя откъде идва усещането за лека инерционност - не е от военното, не е и от идилията на див живот сред природата; може би една липса на щедрост в разгръщането, която би донесла усещането за собствен свят на филма, едно липса на залутване в разработката, на изстрели напосоки, което би паснало на темата също;
Онези отдолу 2015, Великобритания, 87 мин., цветен
Може да се гледа, най-вече от много широка публика - три от пет
Сюжетът е ясен още в първата трета, няма никаква изненада в развитието, просто гледаме да видим как точно ще стане, а това накърнява усещането за зловещо; иначе добра визия; приятно сложени отношения между двете жени, като приятелки; безутешният съпруг - не минава;
Балкански роял, 2016, България, 20 мин.
Препоръчан - четири от пет
Хубаво е; има и социална истина и истина за прехода и културно-политическа актуалност в думите на диригента за провинциалните оркестри в годините след промяната и за жертваното достойнство на търсещия успех артист; интересно е през цялото време - имаме и музика и майсторене, и транспортиране, и представяне на наследника, и влизането в чужди къщи; само още малко блясък, щрих изключителност, нещо пикантно, за да излезе от рамката на филми за изчезващи занаяти; но от филма за старците ми хареса много повече (това понеже има общ сегмент в екипите);
Украински шерифи, 2015, Украйна-Латвия-Германия, 83 мин., документален, цветен
Може да се види - три от пет
Предполагам на западна публика ще е по-интересен; за нашата действителност, неизкоренимо близка до показаната, трудно подробното, като за музей, представяне, като че е нещо, което крехко, което ще се загуби всеки миг, а то ние си знаем колко е неизкоренимо; много разтегнато като за у нас;
Добре снимано, това село изглежда ужасно голямо, макар окаяно навсякъде еднакво;
Продуцентката отчете, че поради роднински връзки са нямали проблем с интимността на терен, но според мен е ясно, че са имали - фактически са спуснати от въпросните шерифи на техните клиенти, другите буквално се крият от камерата; да отиваш на място под протекциите на властта, една от най-неприятните позиции за документалиста;
Късметът екипът да се намери в процес на снимки когато военните действия започват получава удовлетворение - посърването при всяко споменаване на повиквателна е видимо и будещо съчувствие; след сцената с парашута и мисионерът с общността и людете стоеше добре; гротескно комична сцената с награждаващия доброволците (вероятно поради филма) - как си говори пред всички по телефона с някаква особа - велико просто;
Обсебващо желание 2015, Турция-Германия, 82 мин., черно-бял, цветен (21, Френски институт, кино “Славейков”)
Препоръчан - четири от пет
Копнеж си е заглавието на филма, като копнеж, то е и по-добре защитено;
Филмът е интересен с това, че опитва да премине от градска среда към душевен интериор; това той прави с помощта на саморефлексията върху динамиката на снимащия екип, подпомогнат от малка ремарка за личната история на режисьора; този преход е сложен, теоретически и практически интересен; градът е много добре портретиран, партнира си добре с пейзажа в турския Лудост, обяснявайки го; мисля, че малко туристически гледки, от тези, които са снимали основно по задание, нямаше да навредят, поне за зрител, който не е посещавал Истанбул; но трудността ми е с водещия мотив на градът с подземно лице, който поглъща - това вече е туристическо клише за Истанбул, получило и Нобел, та за документален филм ми се струва губеща водеща линия;
16.03.2016
Татко, 2015, Германия-Франция-Македония-Косово, 103 мин., цветен
Силно препоръчан - пет от пет
Отново за позицията на малко момче; тук не светът гледа към него (с възхита), нито то да гледа света (с очите на по детски влюбено), а детето като деец в един непознат за него свят; то успява там, където възрастният, бащата не успява, но разбира се това е един детински успех, би могло да се каже беля, ако последствията не бяха така жизнеопределящи - пътят назад, към клана и Родината, е окончателно затворен, колкото и минимална да е била възможността за ход назад иначе, а напред не се вижда никаква възможност; в сравнение с досега гледаните много добри филми по темата, тук виждаме значително превъзходство - детето не само формулира и разрешава проблеми, но го прави из своя си детски свят на непозналото правдоподобието въображение, на страха, оправдан, но и неоправдан, на смътно недоверие и тревожност, на пълната липса на представа за стойността на парите; тук детето не действа образцово, не е и за умиление, но въпреки това зрителят е неизменно на негова страна; лек спомен за английски романи за сами деца от ХIХ век, но без намек във филма, само като възприятие; образът, създаден по този начин е и по-напрегнат, и по-реалистичен образ - едно приклещено в низ от безизходици дете, което се бори както може, със всички средства, в една почти природна борба, борбата на естествения отбор;
Освен да спечели зрителя за детската перспектива и логика, филмът успява да даде представа за сложността на обстоятелствата, неизвестна на детето, за влошаващите ги последствия от действията му, за една дълбока бездомност, в която са били бащата и синът винаги; показвайки в бащата един добър човек, но неспособен за света, в който живее, той го въздига като баща, който поема вина и тежест на сътвореното от сина му и това е истинска бащинска любов;
сложен, задълбочен и в значителна степен реалистичен филм;
Чудесно озвучаване, живи сцени на близък телен контакт или телесни движения в преодоляване на препятствия;
Лятото на замръзналите фонтани 2015, Грузия-Русия, 102 мин., цветен
Това в никакъв случай - обида за селекцията на международния конкурса и за грузинското кино, което видяхме във фокус миналата година
Става дума за онази нагласа във финансирането и правенето на кино, която можем да наречем "Космическите гласове" - да се покажем като за пред света, че и за космоса да става; вероятно е по-евтино да си правим такива филм, вместо през две години да си сменяме логото на туристическа дестинация и да се ръсим за нищо не казващи клипчета, но да се излъчва не по кино-фестивали, а по туристически борси - с вси букетите, секси дамите (достъпни и недостъпни), говорещите добър английски минувачи, прелестните дечица и хубавата атмосфера на града;
Зевс, 2015, България-Германия, 30 мин., късометражен, цветен
Адмирации и възхищение, силно препоръчан - пет от пет
Наистина има нужда от български субтитри, но диалозите са великолепни и великолепно изпълнени, така че си струват усилието; а и да не би тези хора ако ни чуят нас как си говорим да разберат повече; всичко е просто перфектно, и изпълващо с радост от факта, че някой е успял да го постигне;
Не стана ясно що им е трябвало толкова разпознаваемо лице за полицая; но камерата го унижава достатъчно, че да не пречи;
Дори ковьорчето не е тръснато ей така от лиготия, а е оправдано от предходния лов и положената пред него мъртва мокра лисичка; и родопската песен, обикновено ги лепкат или за фукня или за да търсят чувство с тях, или за пишман атмосфера, или чисто по кръчмарската, но тук я виждаме в разменната валута между братята, тарикатът пее, демонстрирайки уважението си към този, който е псувал преди малко, за да има сделка за поемането на вината, която тъй и тъй ще я има явно;
Сцена по сцена да го минем, само хубаво ще се намира; и снимането, и много верните, но и кино-атрактивните персонажи и несложната, но отлична проведена фабула, та до анцуга на Зевс - на доброволните пожарникари - германски, явно подарък от брата, който едва ли е платил за него, както няма да плати нищо повече от едно кебапче и едно нахапано кюфте за прикритието, което проси с умилкване и широки жестове; а Зевс поема със самоотвержеността на пожарникар под светлините на закона;
Дете за сряда, 2015, Унгария-Германия, 94 мин., цветен
Препоръчан - пет от пет
Много нежен, но не сладникав, филм за момиче без родители, което полага усилия да бъде добър родител, но първо трябва да скъса с гангстерската среда, трудно, с полу-жертва, да избере баща за детето си, да стартира успешен бизнес и да накара сина си да заговори; щастливият край на всички фронтове ни най-малко не е недостатък;
Същевременно и поучителна история за това как решенията, определящи посоката, се взимат постоянно и всяко от тях е важно; филм, подходящ и за по-широка публика, а също и тийн, преполагам;
Девствената планина, 2015, Исландия-Дания, 94 мин., цветен
Препоръчан - пет от пет
Явно действа и в регистъра на комедията, и в регистъра на сантимента; тази двойнственост може да открие пътя към по-инертен зрител, който би видял нещастен изрод с неговите маниашки увлечения, който хич си няма представа как стават работите с жените, та дори не схваща намеците за педофилия - ха-ха; и подобна реакция не би изневерила на филма;
Но може да се види и фин човек, подложен на многостранен тормоз, прощаващ преди да му е искана прошка, барикадирал се зад инсценирани битки, майсторски умения, всекидневен труд, мании по играчки и чаша мляко, който вместо на липсващ социален опит разчита на чувствителност към ситуацията; суровото лице на депресията, с придружаваща склонността към използвачество, внасят интрига в любовната история;
15.03.2016
Райската стая, 2015, Холандия-Швеция-България, 123 мин., цветен
Препоръчан - пет от пет
Малко са притеснителни сюжетите за отвлечени моделки, превърнати в проститутки в Холандия, и за близки на екзекутирани във Югославския конфликт, обаче филмът е решил задачите с клишетата много успешно; не е като да ги няма; но в приближаването и прекратяването на до болка познатото, макар никога не виждано, на насадения образ, се намира отличен ритъм, който стимулира въображението, събужда и излъгва очаквания, флиртува с жанрови инерции и културни стериотипи – в това е красотата на филма, освен че е добре стикован - подвежда зрителя да прави съчинения, а отпосле даденият отговор го кара да вземе дистанция спрямо собствените си очаквания, което собствено е саморефлексия в действие - вълшебно;
Находката в микса от повествования е историята на класическите музиканти (много известно лице за бащата, но не пречи доколкото персонажът е знаменитост) - музиката и отношенията в семейството на музикантите (префиненост, но и сложното, което е стоварено върху детето - тормоз без мизерия) вдига класата на филма, не само че идва да каже, че всеки е замесен в това, което се случва на черно (шокиращата близост на мениджъра в класическата музика с порнографията, недоумението на музиканта в ситуацията), но чисто и просто въздействието на красива класическа музика създава не само контраст, но и придава дълбочина и висока чувственост на останалите линии на разказа;
Много добри попадения с повечето актьори – особено Женя и ЯЯ, а също и малкият маестро, слабо за майката в България и леко резерви към лекарката от бивша Югославия;
Въвеждащата сцена за купонджийката-красавица със снизходителната нежност и топлота към майката - чудесна, просто, и като увод в историята;
Филмът дава много добър пример за предимствата на това сценарист и режисьор да съвпадат.
Пациентът, 2014, България, 13 мин., късометражен, цветен
Не е за препоръчване
Вампирските филми се трудни много и не виждам какво могат да кажат днес във вида, в който ги видяхме; ходовете във времето са от същия регистър – след Звездни дневници – плоско; сигурно може да се похвали като учебен етюд, но това да си го правят преподавателите на създателите;
Бозайник, 2016, Ирландия-Холандия-Люксембург, 96 мин., цветен
Препоръчан - пет от пет
Къпе се поне един път повече жената, и флиртът в басейна - по-скоро не, но неясно е и бъдещето, и историята преди, макар въпросите за тях да са поставени пред нас, виждаме единствено развитие на една ситуация, която изглежда повтаряща се, и за мен така би направила филмът по-силен, а не съзряваща постепенно, както казва краткото представяне; невидимото присъствие на заминалия квартирант, но и сливането на образите на сина и момчето, като че води към още повторителни конструкции, подкрепени от забраната на бащата майката да присъства на погребението на сина си; ако се откажем от хипотезата, че сме зрители на повторението, че и многократно, нещата протичат леко механично, недостатъчно обосновано и в края на краищата схематично и това би отнело много от прелестта на получилото се;
На зрителите, съседи по място в киносалона, се видя като разтегната късометражка, но някои неща трябва да стават бавно, за да се получат добре; не виждам как един псевдоинцест ще се набута по-набързо, без да потроши всичко;
Преводът на заглавието "Бозайник" насочва зрителя малко накриво към плоското източване на ресурса, губейки семантиката на гръдта и звуковото "мама" - та нали момчето се връща при майка си накрая;
Като захарен памук, късометражен, цветен
Не е препоръчан от нас - две от пет
Мостът е наистина добре проучен, гледа се приятно като обща визия и детайл; на ангела-хранител му личи отвсякъде, че е много добър актьор; интересно защо ражисьорката е разбрала това чак отпосле;
Замисълът ужасно безвкусен; не се трае; диалогът - едно бълбукане;
Българското заглавие за захарния памук изобщо не е защитено за разлика от английското мостът;
Жажда, 2015, България, 90 мин., цветен + Коледа, 2015, България, 17 мин., късометражен, цветен (18,30, Дом на киното)
Препоръчан - четири от пет
Добър е филмът, много, само финалът малко твърде пламенен и с много жертви, като за експонираната картина дотогава, като прикачен е, не хвърля искрата обратно на предходното развитие; едно леко извъртане (отново с източник плашещото непознато в рускинята) щеше да свърши по-добра работа; или пък Ивайло Христов да вземе нещо да направи нещо - да фукне това спукано гърне, да отиде да бяга или да се изрепчи; или пък рускинчето съвсем да иззлобее нещо, лудетината, имаше накъде; иначе видно е желанието да се открие верен тон, път към истинското, да се моделира сложно – при младите персонажи се е получило, ако и момчето да е малко твърде льохман, но на тоз пейзаж, бива, но в късната закачка на сондаджията с перачката малко е изпусната работата; е там снимането и монтажът донякъде спасяват леността на постановката; а има много накъде да се подведе към лошо филмът при все тези не особено оригинални метафори за суша, вода, дъжд, влага - отсъстваща и рукваща, че накрая и възпламеняване и пожар, може много зле да стане, да не говорим за тя перачка той сондаджия, гаврошофски припев, и чисто вулгарно напушващо, но не, дори не е допуснат този пласт да припари, не е зле;
Просторите, сондата – интересно визуално и добре разгърнато, но прането е преекспонирано, като ветреещо се, ако толкова се държи на него има накъде да се показват машините, хем нали съпругът (Ивайло Христов) е майстор, можеше да поправя и перални, да го видим как; ей на, и гладене има, то е по-голям зор от прането, доколкото знам; сондата не омръзва толкова, другата машинария можеше също да получи подходящото внимание; около гнусотията, боклукчивостта на мръсното бельо, също можеше да видим кадри, евентуално - за разнообразие;
Васил Михайлов, все пак малко настрани от балканджийския сумтящ и мляскащ субект, учудващо добре стои; горкият Бърнев колко пъти разтовари тез бохчи, не че не показа, че може и сто пъти да го гледаме с интерес при това, но че му дадоха две ключови реплики не е достатъчно някак за всичките му появи, колкото и да е добър; както отбелязахме припламването между възрастните седи леко неубедително, явно със снизходителността на младостта към изживелите времето си, особено в нощта след бурята по тъмния път – баси тъпия диалог, не, не и не, пеещите на среща не бяха по-добре, цялото това приключение можеше без него, твърде буквално и не допринася нищо;
танците между ветреещите се чаршафи можеха да се дадат само в първия план - леко загатнати в три движения на сенките, а ги проследихме тягостно в четири ракурса, трябваше да си гледаме ръцете, телефона, на страни и да подпираме глава надолу докато свърши всичкото танцуване; иначе хубаво как рускинчето ги пусна и ги спря от копчето на радиото в колата;
Но това е посоката към хубаво българско кино. Твърдо. Само още малко съдържание, за тези час и половина, но да е откъм доброто, и би било великолепно.
Коледа, 2015, България, 17 мин., късометражен, цветен
Препоръка - три от пет - може да се гледа, въпреки че подценява зрителя;
Сега, той, режисьорът, Борислав Колев, предупреди, че ще ни е трудно след "Жажда" с "Коледа", но ето можем да кажем, че финалът на късометражката е много по-добър;
Иначе сюжетът явно е литературно обвързан; аз по бих се радвала да видя не отчаяни старци, само по себе си клише както и изкукали старци, а старци като децата, които виждаме на феста, които имат задача, касаеща човешкото, и се справят с нея, каквото всъщност прави камбанният коледен звън, само дето всичко до момента го превръща и в погребален, но и такова сливане не вреди;
Мисля, че просто разказът с О'Хенри и с Мечо Пух и с Пипи идва малко в повече сълзлив;
Врабчета, 2015, Исландия-Дания-Хърватска, 99 мин., цветен
Препоръчан - пет от пет
Макар след няколко дни фестивал тези истории на съзряването да почват да омръзват - струва си да се види; особено изгуби сцената на сношението с лелята, от това че същият ден бяхме гледали Бозайник; в обратния ред губещият щеше да е отново вторият;
14.03.2016
Сняг, 2015, България-Украйна
Препоръка - по-скоро не всепак - две от пет
Като визия е много добре, пейзаж, цветово, включително в развитие, лица - това би била причината за евентуална препоръка; изоставени пространства, също са добре, с уговорката, че в пощата и нейните подстъпи отзад оставаме твърде дълго без да съответно визуално и наративно; двуезичиието идва добре, на иначе горе-долу ненатрапващите се гадно диалози;
Но вместо да се ползват наративните възможности на киното, филмът предлага онагледяване на един по структурата си езиков, речеви разказ; единственото му спасение е постоянното напред-назад във времето, което задава същинския ритъм;
Любов, 2015, България
може да се види три от пет
Филмчето се е получило, въпреки прекомерния идилиен фолклоризъм, от който обикновено му се повдига на човек - дядомразовски бради, клинове (това е родопската баница, много вкусно, но ако иска да я покажат на кино, трябва да има нещо защо), ракии, туршии, а и архаичният говор;
Но тъкмо и епическият речитатив на бабицата е поели и понесъл, като нейната тайна, целият сюжет и разгръщането му в нещо ставащо за гледане, на дамското изпълнение се крепи магията; допълват я няколко разумни плана върху момчето и това, че няма простотии; и готово - става;
Лудост, 2015, Турция-Франция-Катар, 115 мин., цветен (16,15, Кино “Люмиер”)
Може да се види от заинтересувани - три от пет
Тероризъм и борбата с него в буквализираната метафора на душенето в боклука – сполука на филма;
Отстрелът на кучета – прикритото насилие в държавата, институционално упражняваното беззаконие; братът прибира кучето и страхът за животното, което може да бъде убито или отровено, се слива в собствения му страх за себе си; фабулният преход на страната на прикрито, на нехуманно разстрелваните е извършен но дали той съответства на признание в тероризъм остава под въпрос до края, дори на финала не е ясно дали терористът отмъщава за брат си или за брата-съзаклятник;
Лудостта е трудна задача и тук имаме едно пряко изобразяване, което напомня на немите филми в наивността си, но то отпосле служи за стъпало за провиждане на лудост в действията на предателя - лудост, която обаче остава неизяснена - напълно налудна измислица на спасяващия се от затвора или лудостта на взелия страната на несправедливата, беззаконна и грозна власт, при това срещу братята си, но и срещу един братски начин на живот в една общност на сърдечна, не единствено сътрудническа, близост; и действително налудния момент, че основният движещ мотив в това предателство е суетата на пренебрегнатия и завистта, болезненото усещане за липсата на значимост;
визуално и като изпълнения на артистите филмът не импонира - възможно е поради ограничения на бюджет; възможно е да е замислено като ефект - тип Каурисмаки;
Кеймбридж, 2015, България, 64 мин., документален, цветен
Препоръчан - четири от пет
Казва важни неща, проблемът с липсата на значение на образованието за социалното пласиране е валиден не само за циганите, но е един от основните на жестокия преход; но все пак, въпреки че режисьорката призова обратното, все пак ми се струва, че остава един филм от онези за ромското включване;
Единственото, което могат да правят ценящите образованието жители на Долни Цибър е да осигуряват щастливо детство на децата си с мечти за живот, в който усилията им ще имат значение;
Трагизмът на това да постъпваш правилно, но да нямаш шанс за успех, през филтъра на наивната вяра в бъдещето и в света;
Безнадеждна картина, но странно светла, в радостта да си на прав път, макар той да не води доникъде, без патетика, понеже касае реалност, известна на всички, патетиката, умилението би донесло фалш;
Виждаме самохвалство, високомерие, невъзможност за реална самооценка, но виждаме и хора, които знаят, че трябва да превъзхождат останалите, за да имат и минимални шансове и вместо да реват, те постоянно търсят начин за самоусъвършенстване; затова имат нашите симпатии – само веднъж салонът се изхили с превъзходство; недоумяващ потрес от липсата на всяка възможност за тях;
Прожекцията носеше много приятен дух на премиера в колегиална среда, жалко, че не остана време за по-дълъг разговор;
Айзенщайн в Мексико, 2015, Холандия-Мексико-Финландия-Белгия-Франция, 105 мин., цветен (20,45, Кино “Люмиер”)
Вместо Айзенщайн в Мексико отпадна поради презаетост на салона, на негово място Рауф – жалко за Белите слонове, които вървяха в комплект в първата прожекция и които изпуснахме, стоп-кадрите интригуваха;
Рауф е препоръчан - пет от пет
Ако трябва да избирам като зрител Рауф бие Лудост, пред вид че са турски и двата; макар и не така сложен, поставяйки си по-малки задачи и избирайки също така по-лесен път - детското е във фокуса, много нежно, весело, но и с дълбочина и уважение разработено; то става, без самото дете да си дава сметка, гледната точка към политическата реалност – партизанските отряди в Кюрдистан;
детската невъзможна любов - на малко момче към пораснала девойка - е перспективата, от която се възвисяват бойците, вестяващи се често във филма – престрелки, броене кой е в армията и кой в планината, ковчезите, дърводелството като занаят с бъдеще за момчето; много, много точно избрана перспектива, от която е възможно себеотдаване във възхищението към девойката, която не можейки да сбъдне мечтите си в родното си село - и те се само за пъстра забрадка и сукманче, а очевидно за друга ситуация на жените, се присъединява към отрядите и веднага загива; детската любов, която естествено не знае, че е детска, а е цялостна, всеобемаща и силна, не пита за смисъла на борбата, за моралното превъзходство на избора на воюващите, тя просто изцяло се отдава на любимата – и ни показва място, от което можем безрезервно да се възхитим, без фалш, без патетика, без заемане на позиция – не е ясно дали филмът одобрява или не това движение, учителят е стилизиран до креслив ментор, но героят от Корейската война, макар и изкуфял дядка с разкази за героичното минало, безспорно буди респект у момчето, то не знае за хората, които отиват в планината, но въпреки това невинно в незнанието си ни отваря възможността, да се възхитим на поелите по пътя на въоръжената съпротива; дори пембето на цветчета му отива на този филм;
13.03.2016
По-шумно от бомби, 2015, Норвегия-Франция-Дания, 109 мин., цветен
За съжаление се оказа прожекция с ограничен достъп и границата вече беше премината. Няма да влизам в сценката, трябва да се идва навреме за прожекцията, само ще кажа, че няма и шест часа по-късно пред друга зала навремето не беше добре, защото се превърна в пречкане. Няма угодия. Но вчера беше прошка, хайде.
Филмът продължава да ми изглежда много хубав отвсякъде, явно и интересът към него е голям. Заслужава втори опит да се види.
Каули блус, 2015, Китай, 110 мин., цветен (17, Euro Cinema)
За препоръка - не мога да преценя, но който реши да го гледа трябва да се зареди с цялата мултикултурна любов и желание за разбиране, които притежава. За нас беше неуспешен сеанс, но някак остава несигурност дали причината не е в приемника.
Основното чувство на зрител - неразбиране без любопитство; безразличие с лека (за пръв път изпитвана) погнуса от китайското;
Претрупан кадър, очевидно нещата в него изобщо дори да са познати за нас не се намират там в смисъла, в който ние сме свикнали да ги виждаме, но в кой смисъл са нахвърляни, идея няма; трудно проследим разказ, добре че подробно е описан в каталога на СИФФ; ако има поетично то трябва да се произвежда между заумни цитати на китайски мъдреци и банализмите от ежедневието, без никакъв преход, редоположени, машината за съотнасянето им трябва трябва да бъде зрителят ако обича, любовна хиперинтепретация е нужна тук;
Ленива констатация за чужда култура - не е ясно кое е инсценировка, кое е естествен културна тъкан, къде по скалата на правдивостта се намират; например глупаво стоящият в леген на пътя и похлупен с леген член на рокерска банда, за който се прекъсва детската песничка, пусната на плейбек, за да забавлява без доловима ирония пътуващите в открита товарна част на пикап мъже; не разбрах все пак натуршици ли са актьорите или само така изглежда
интонационно напълно непозната страна – всички говорят като нашите селски бабички, но дали това носи смисъл във филма, дали апострофира по някакъв начин тъкмо богатия на извивки китайски, нека каже, който може;
Нещо положително: монтажът с преминаващия през стаята - между къта за храна и къта за сън влак в момента на отпращането (продажбата?) на момчето - много ми хареса; сцените в лекарския кабинет също бяха интересни;
От ежедневното издание на феста разбираме, че става дума за 42 минутен кадър, сам по себе си постижение. Може би ни е липсвала чувствителност за това.
Сирийска любовна история, 2015, Великобритания, 76 мин., документален; цветен (18,30, Френски институт, кино “Славейков”)
Отново несигурна оценка - би могло да е пет от пет, но би могло да е и далеч надолу три от пет, за да остане в положителния регистър, във всеки случай не е загуба да се види;
Условието за колебливата оценка е несигурността в реалността, в искренността на това, което виждаме във филма; това е характерно чувство за цялостното ни усещане за бежанската вълна и ако просто филмът го излага наяве, то би било отлично за него. Тази благоприятна за филма хипотеза се подкрепя от институцията - ББС НЮС, новинарският канал го е излъчил - вероятно е бил в състояние да провери правдивостта на историята, защото иначе се питаме не използват ли тези хора възможността да бъдат филмови герои, за да си създадат легенда според желанията; и тук има много податки - всичко изглежда нагласено - как документалистът среща още първата вечер на търсенето си героя със съдбата, която търси; и приказките разказват, как арабският свят лесно е готов да ти предложи отговор на търсенето, но в коя приказка ще станеш герой никога не знаеш; малкото момче в семейството - Боб - по необясними причини прилича на момиче, а по-късно, във Франция, си играе с момиченцата; същото то изрича като подучено реплики точно като за камерата; за затвора и освобождаването, конкретните обстоятелства, нищо не става ясно - езиковата бариера е оправданието, но в продължение на години, в които е сниман филмът, тя би могла да се елиминира постепенно и при желание; не е ли езиковата бариера прикритие за двойна игра; самият документалист също не ни дава никакви подробности за затворническото си премеждие, а единственото, което разказва във филма на политически преследваната жена - звучи твърде нагласено; голяма част от търсената от документалиста информация се предава от децата - особено малкото не стои естествено, по-голямото е убедително, но учудващо дълбоко за възрастта си, на фона на репликите на останалите;
Любовната история очевидно е изведена на преден план, за да се избегнат революционните клишета и невъзможността на реална фактология около политически действия. Добра идея, но и тук нещата изглеждат необяснимо нереални - семейство ли са наистина тези хора - да показват се снимки от миналото заедно, но отношенията, между неумелата демонстрация на целувка след освобождаването и сложната аргументация в семейния скандал две години по-късно приличат на взаимоизгодно сътрудничества в името на различни цели, макар че може да са тъкмо свидетелство за приемането на снимащия като близък, като част от семейството.
Репликата на по-голямото момче към документалиста - всичко започна когато се появи ти. Защо затворът на бащата и на майката, защо книгата, заради която я преследват и за която също нищо не научаваме, не я виждаме, не се срещаме с хора, които знаят нещо за нея, имат по-малко значение за живота на семейството от появата на чужденеца и неговия арест. Дали е изпусната истина или тинейджърско позьорство?
Изненадващ образ на жената (Рагда) - очевидно много силна, самоосъзната, самоуверена, сложна емоционално и душевно, от мъжа (Амер). Тук няма съмнение, това няма да може да се изиграе.
Финалът е оптимистичен - всички имат паспорти, детето е френски гражданин, Рагда е щастлива далеч от семейството с политическа кариера, която изглежда безумна на фона на процесите и очертаващото се мрачно бъдеще за жените в региона, а Амерочевидно търси просто спокоен живот без притеснения от загубата на социален статус.
Независимо от всички въпроси около достоверността , върху практически насочващата и дори даващата отговори позиция на интервюиращия, очертаването на тази двойнственост, която стои пред бежанеца - между покой в чужбина при тотален срив в социален статус или амбиция за власт или поне за поставянето на живота не като съществование, а като проект, е безспорен успех на филма. Ако всички участници са искрени и никой не е водин за носа - пет от пет.
B-Movie: Lust & Sound in Westberlin 1979-1989, 2015, 92 мин., Германия, документален, цветен (20, Френски институт, кино “Славейков”)
Препоръчан - пет от пет;
12.03.2016
Момчето и светът, 2013, Бразилия, 89 мин., анимационен
Препоръчан - пет от пет
Уцелва трудната двойнственост на детски филм, интересен за възрастни;
Приятен за окото, находчив и менлив, радващ; музикалният мотив се запява с измислените си думи от деца в предучилищна възраст още по средата, но за да следят съдържанието са им нужни няколко спомагателни ремарки;
Образователен - проследява пътя от растението до облеклото - като добра детската анимация + памет за киното (Метрополис), за изкуството (колаж), за медийна еволюция (от домашна музика, през печат до домашна телевизия)
Социално-интелигентен– не само как се извършва превращението на материал във вещ, но как от ресурса се произвежда стока; индустриализацията играе с живота на човека, разбивайки семейства и съдби; военната власт срещу карнавалните хора;
Критика на медиите – онези озъбените, с големите усти, които нямат време за истински важните неща;
Възпитание на чувствата и житейска мъдрост - тъгата на детето по заминалия баща (великолепно разработена); бащата така и не се открива, но момчето открива себе си; връщането към корените и спомените в края на живота след всичките премеждия;
Малки зрителски резерви: играе с редица запазени национални марки на Бразилия, ако не беше така находчиво, би се изродило в плоска реклама, както документалния Бразилия на миналогодишния фест; за да се вгради успешно документалната секвенция, са необходими поне още няколко визуални стъпала, но никой не иска чак такова нещо от такъв филм;
Анклав, 2015, Сърбия-Германия, 92 мин., цветен
Препоръчан - пет от пет
Изненадата за вчера! Излъчи се вместо
Кланът, но едва ли някой в залата остана разочарован.
Предвиждаме по-нататък през деня отделен лек и неангажиращ отзив за филма, включен в Балканския конкурс.
Отдалече, 2015, Венецуела-Мексико, 93 мин., цветен
Препоръчан - пет от пет
Филм на парлива тема с чудесна чупка, която освен, че преобръща фабулата пост-фактум, измества и проблемната постановка. Визуално удоволствие.
Социалната чувствителност моделира нарацията и доминира развръзката - двата свята (на произход, включително и расов, но и социален) бележат две усещания за празник - шумно, бляскаво, фукливо, с много плът срещу тихата радост и кроткото удовлетворение; поглед срещу тактилност; пари срещу желания; чертаят две отношения към закона - прекрачването му срещу възползването от него; разменят страните на импулсивност и пресметливост в хода на действието, насочващо маркирайки привидности;
Чудесна игра с премълчаването и извръщането на погледа - важни моменти, които остават извън кадър – забележителни, с наблюдението върху персонажа – кога бащата напуска асансьора и къде е в асансьора, какво е представлението на рождения ден, на който Елдер завежда Армандо, ние не виждаме, но сме оставени да гадаем и да си представяме; водещи мотиви остават не само неизречени и неясни, но и пълна загадка, изцяло на фантазията на зрителя – например какво казва младият Елдер на бащата на Армандо, каква е семейната тайна, споделена за брат и сестра, причина не само за омразата, но и пълното отчуждение на баща и деца;
експонацията на насилие срещу само съобщено убийство и арест встрани от погледа - и на Армандо и на зрителя;
поставят под въпрос най-близкото до ума, саморазбирането за видяното, отпосле разкриват нещо, което прилича на сцена между охладнели съпрузи като сцена на близки брат и сестра; много добър подход пред вид темите – табуирани и силно болезнени – хомосексуалност, и подложени на огромни психоаналитични трактовки – ненавист към бащата;
спускащият се асансьор след неосъществената среща с бащата – удоволствие от сетивната находка;
И финалът! Финалът!
Окабелени мечти, 2015, Австрия-Германия-Великобритания, 88 мин., документален, черно-бял, цветен
Препоръчан - четири от пет
Филмът е много интересен като сръчно и находчиво обединено само по себе си изключително и забележително обилие на визуален материал - и за технологията, и за историческите блянове и за медийната образност на ХХ век. Представени са позиции на една актуална и висока хуманитарна научност по достъпен и нагледен начин – образователно приносен е и трябва да достигне до цялата публика, която би могла да му обещае озвучилата го известна актриса.
Но въпреки забележителния визуален архив филмът застава в поучителна поза, и губи от това. Критикувайки културно-моделиращата роля на медиите - не само на едностранно-предаващите, но и на двустранно-обменните - той самият натиква зрителя си в ролята на обучаем, губейки всички останали възможни зрителски нагласи, които, притиснати на ученическата скамейка, ще трябва да изразят дори одобрението си като поощрение.
Лично усещане: Тилда Суинтън не работи като отварачка за доверие; намирам я по принцип подходяща за темата и внушенията на филма с безполовото/трансполовото ѝ излъчване, което е силно футуристично. Ако се търси ефекта от нейното включване той би могъл да е между зловещото близко непознато и невинното безполово. На практика Суинтън не успява да вземе тъкмо моментите на интимност с публиката, за което обаче вината е по-скоро на текста, представящ една сама по себе си музейно-гидова, инерционно-педагогическа интимност. Някой професионалист в красива словесност би помогнал много в случая.
Синдромът на марионетката, 2015, Русия-Швейцария-Германия, 90 мин., цветен
Не е за препоръчване. Става евентуално за читателки на женски издания, но те пък не ходят на фестивал и няма да прочетат написаното тук
Скъпо и му личи; приказна цветова гама, пражка бихме казали, доколкото разбрахме цел за снимки на режисьорката, значи своеобразен успех;
бляскави актьори, очевидно, но изоставени на себе си - може и поради респекта, който будят - навличат маски, което би могло и да се превърне ефект, но е необходим поне малък импулс в тази посока, който зрителя не получава. Лек зачатък на темата Барби-жени; да се чуди човек случайно ли се получава или по невнимание взема, че се явява, или е просто вентрилоктиран фонов сексизъм. От по-широки мотиви като кукловодите на прехода, респективно масовото общество, ни помен.
Резултатът, когато киното се заеме с локална книжна знаменитост и остане дотам.
© литература плюс култура |*| GrosniPelikani
Всички права запазени. [ Назад ] |