Резултати от второто издание на националния конкурс за разказ „Атанас Липчев”
Конкурсът бе организиран от Сдружение на писателите – Варна, със съдействието на Община Варна. Крайният срок за изпращане на творбите бе 15 май 2016 г. Конкурсът бе анонимен и в него можеха да участват автори без възрастови ограничения с текстове до пет стандартни страници. Конкурсът се провежда за втора поредна година и в него участваха с разкази близо 200 автори от цялата страна. Тази година мотото на конкурса бе „И ще видя светлината…“ (Атанас Липчев, „Другият бряг на реката“).
Жури в състав: Ангел Дюлгеров – председател, и членове – Панко Анчев и Ангел Г. Ангелов, определиха тазгодишните победители.
Н А Г Р А Д И
Голяма награда „Атанас Липчев”
Владимир Шумелов, Фотоувеличение
Плакет и диплом
Марта Пенева Радева, Човекът от последния вагон
Станислав Димитров Марашки, Второто сърце на човека
Диплом
Красимир Иванов Бачков – Трета котва
Камен Йорданов – Дъската
Иван Сухиванов – Завръщане в спомена
Илияна Каракочева – Почетен ескорт
Мирела Занева – Последният спомен
Слава Виколова Костадинова – Въжеиграчката
Ружа Велчева – Знак от Ангел
Иглика Николова Дионисиева – Милан гледа към морето
Петко Иванов Кицов – И сърцето видя светлината
Валентин Попов-Вотан – Aнгелите нямат крила
Денка Илиева Илиева – Очакване
Албена Тодорова-Радионова – Дядо Коледа
Светлозар Стоянов – Баща и син преди Царево
Ирена Иванова Радева – Тая нощ
Ценка Ненкова Бакърджиева – Като на война
От тази година наградата включва бронзова статуетка на скулптора Киро Янев (която ще се връчва периодично във всяко следващо издание на конкурса), плакет и публикация в изданието на Сдружение на писателите – Варна в. „КИЛ“.
Разказът „Фотоувеличение“ на Владимир Шумелов е постмодерно намигване към авторитета на Микеланджело Антониони, но повече преклонение към паметта на нашите големи писатели и интелектуалци.
За Атанас Липчев (1951–2010) литературата бе начин на живот. Беше богат със семейството, писателството, с приятелите, вречени в неговата кауза. Приживе Атанас Липчев получи много и различни похвали за романите си, представи ги тържествено в големите градове на България, в Народното събрание, в далечна Москва. Негови романи бяха номинирани за най-престижните литературни награди на България. Макар и много трудно, намери своя път в живота, защото имаше куража да го извърви до края. Беше твърде неудобен за медийно-скандални употреби – нямаше как да преодолеят и омаловажат изумителния размах на неговите интелектуални търсения, на интелигентското му безпокойство. Присъствието му и в миналото, и днес, и в бъдеще, ще изглежда като самата другост на популярното постмодерно писане: може би малко класическо, но винаги ангажирано с големите социални проблеми на българина, винаги тревожно за съдбата на националния дух. И до днес неговите романи – „Вълча любов“, „Тежки пари“ (I ч.), „Тихият бял Дунав“, „Тежки пари“ (II ч.), „Крадци“, „Фустанела“, „Пътят към зимата“, „Mailer Daemon или Другият бряг на реката“ ни въвеждат в едно ново измерение на живота, в което зад простите неща на миналото и настоящето етичното и философското са дадени в синтез.