литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Георги Гочев
За два учебника по античното




Реших да обърна внимание на две книги, които директно поставят въпроса какъв трябва да бъде един учебник по античното.

Изданието на “Ариадна” предлага една класическа трагедия – “Едип цар” на Софокъл, според Аристотел всъщност най-класическата, във вече класическия превод на Александър Ничев. Защо обаче трябва да се преиздават преводи, които вече са на архаизиран български, който с нищо не може да отмести нивото на литературното говорене? Защо за античното трябва да се изгражда образ на скучен и поумрял масив? Посочваното като ученическо издание е придружено освен от недостойния за учен като Ничев предговор, със следговор от Огнян Ковачев, който стои като сатенена кръпка. Студията на Ковачев проследява доста добре най-важните рецепционни спирки на Едип, но определено не там й е мястото. Макар и авторът да се е постарал да обясни някои от старогръцките реалии, агон например, едва ли подозира каква агония би предизвикал високия му изказ в принципно (не)готовото на всичко училище.

Втората книга, на която се спрях, е умел вход към невероятно трудното поле на предсократиците. Трудно заради състоянието на наличните текстове и липсата на преводи. Книгата избира за фундамент на историята си двата основни въобще проблема, занимавали античната философия преди Сократ – космогония и онтология. Освен това: разговор с Бъртранд Ръсел, познат и на български – философията като ничия земя между религията и науката (или между свещеното и профанното); език, постоянно усмиващ затрудненията на модерното хуманитарно – континуитет на дисконтинуитетите, или как да не спираш да се дъниш. Прекрасен превод.




Забележка:
Софокъл: Едип цар, превод от старогръцки и предговор Александър Ничев, студия Огнян Ковачев, Ариадна, С., 2002.

Де Крешенцо, Лучано: История на гръцката философия. Предсократиците, превод от италиански Ния Филипова, Планета – 3, С., 2001.






  
Още сведения

публикувано на събота, юни 30 @ 15:17:59 EEST изпратено от Argos

Подведено под:
| Аргос | отзиви |

2707 прочита

Още в тази връзка
· Георги Гочев


Най-четеното в блок :
Основоположения на пиронизма (І, 1–30)


Рейтинг
Средна оценка: 2.16
Гласа: 6


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"За два учебника по античното" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.12 Секунди