Борис Минков: Лоени топки - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Из дневника на полковник Гра

26 март, шестнадесет дни от началото на войната с броненосците

Все така без съпротива. Все едно водя Северната армия в погрешна посока. Срещнахме само глутница кучета по пътя си. Търсеха някаква мърша и обещаваха да ни покажат къде се намира врагът, ако потърсим мършата с тях. Изпратих помощника Грас да търси мършата, но въпреки че самият той успял първи да я надуши, кучетата не му показали нищо.

Получих писмо от жена, която не познавам. Знае за мен повече, отколкото самият аз знам за себе си. От писмото научих за нея това, че правела най-вкусното картофено пюре.

Двама от войниците се разболяха. Повръщат постоянно.

30 март, двадесет дни от началото на войната с броненосците

Приех помощник Грас на служба от съжаление, въпреки че за тази служба имаше стотици далеч по-добри кандидати. Сега обаче той прекали. Губи се постоянно от погледа ми, а съм му казвал стотици пъти да не се отделя от мене. Дори се оплаква, че през нощта съм затискал тялото му с моето тяло, отвивал съм го и съм го излагал на течение. Показва синини, които съм му причинил. Защитава мързеливите войници и безотговорните.

Хубавото е, че малко преди залез слънце видях град на хоризонта. Ще говоря с помощника Грас. И без това храната е на привършване и ако градът на хоризонта се окаже отново мираж, ще се наложи да освободим войниците, за да си търсят сами ядене.

8 април, двадесет и девет дни от началото на войната с броненосците

Доволен съм от всички. Стратегическите цели са постигнати. Етикетите за ябълковия ксеркс са изготвени. Войникът Каргал продължава да измерва безупречно всички разстояния на тази война. Опитах да го използвам и като барометър и с учудване установих, че става. Може безпогрешно да определя обем и да разпределя абсолютно по равно войнишката супа, за което вече успя да си навлече омразата на обикновените войници. Само тежестта на отделните предмети не може да определя.

Тази жена упорито настоява да й пиша. Получих пощенска картичка от нея за Деня на разноцветните потоци. Спомням си, че като дете се радвах много на този празник.

10 април, тридесет и един дни от началото на войната с броненосците

Има един войник на име Лавер, брат на Каргал, който притежава още по-чудни свойства от брат си, а и необикновена физика. Той винаги знае в коя посока трябва да вървим, за да намираме вражески градове и бойни укрития. Ако продължаваме така, войната ще свърши скоро.

18 април, 39 дни от началото на войната с броненосците

Настигна ни онази глутница кучета, на които помощникът Грас беше помогнал да намерят мършата си, а после не му показаха пътя към врага, както бяха обещали. Тогава още не знаехме, че войникът Лавер се ориентира безупречно без каквато и да е карта в страната на броненосците, а сега него вече го няма. Заповядах на черното отделение да го преследва и убие, но знаех, че това не е възможно. Сега ще трябва да разчитаме главно на ябълковия ксеркс и собствените сили. Едно от подлите кучета се опита да отхапе петата ми докато миех краката си в реката, която според измерванията на Каргал достига едва незначителна дълбочина. Струва ми се, че това измерване е със съмнителна достоверност. Във всеки случай кучето отнесе заслужен бой от помощника Грас, който уж трябваше да пази гърба ми в точно такива случаи. То успя само да ме одраска и аз наредих на Грас да не го убива, защото преди да ме нападне го бях приел за талисман.

19 април, 40 дни от началото на войната с броненосците

Войникът Лавер отмъкна и най-силния ми кон. Отмъкна го не случайно, а защото беше най-силен от цялата ми войска. Но той отмъкна съвсем случайно и една раница с мои вещи, която беше закрепена на гърба на коня, с който избяга Лавер. Имаше вътре една табакера, в която бях затворил предишното име на помощника Грас. Въпреки че постоянно ми лази по нервите, жал ми е, че загубих миналото на това момче.

4 май, 55 дни от началото на войната с броненосците

Всъщност, войната с броненосците се превърна във война с паяците. В изоставения кладенец до фермата, която разрушихме, по-рано са живеели много паяци и стопаните са разчитали много на тях. Разбира се, в кладенеца ще влезе Каргал. Разбира се, ще бъде вързан.

Нямам никакви роднини освен жената, която ми пише. Ако такава жена съществува, разбира се. Защото може това да е просто измамница, която разчита да спечели благоразположението ми с писма. Станал съм много подозрителен от тази скучна война. Все ми се струва, че войниците ми носят в раниците си някакви сгъваеми дяволски жени, майки и роднини, чифтосват се с тях или плачат на рамото им за картофено пюре.

* * *

В яростта си помощникът С. не успя да дочете докрай дневника на своя убит началник и го захвърли така, че той се разкъса още във въздуха. Прибра го продавачката на бельо с ясното намерение да го издаде след края на войната. Смяташе дори да изпрати някакви пари на Юлия, след като тя толкова категорично й отказа да рекламира бельо. С издаването на дневника все пак имаше някаква надежда братът на Каргал да разбере какво е направил и да върне поне табакерата със самоличността на помощника С.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а