Страница: 1/8
Setup (инсценировка)
Във времето, в което желанието вече няма да помага, небето, този прозрачен въздушен балон, ще лежи около всичко. Всичко ще е толкова тукашно, отсамно и вътрешно, че отвъд стените на небето няма да се вижда нищо. И тогава отдавна отминалото време, в което животът се е делял на три между умрелите, живите и неродените, ще се превърне във време, в което животът ще е само двуделен. А самото време, което дотогава се е разпростирало от миналото чрез настоящето към бъдещето, ще е отдръпнало своите назовани, намиращи се далече и безкрайно тънки по краищата си бъдеще и минало, свързвайки ги в еднакво силен навсякъде пръстен. Времето, функциониращо като пръстен, ще бъде двуделно, а двете половини, наречени мъгла и живот, ще се намират в постоянно осцилиращо движение по пръстена на времето и никога в определящи позиции.
Небето, този балон, ще има две шапки като ръце, шапки, подобни на носените от бизнесхората в Лондон по време на триделното време, в което желанието още е помалало. Едната ръка на небето ще бъде в живота, отворена надолу. Другата шапка на небето ще бъде в мъглата, отворена нагоре. Същността на този свят и времето ще бъде изключително човешка, а отворената надолу шапка, отворената надолу ръка на небето, ще се състои от толкова шапки, колкото са живите създания и ще се простира над всички живи създания, доколкото небето винаги ще се явява в броя на тези създания.
Другата шапка-ръка, отворена нагоре, ще съдържа всички създания на мъглата, онези създания, които ще се съдържат заедно с живите в небесния балон. Това ще е възможно като навсякъде, където няма да има живот, ще има море. Където ще е обърнатата нагоре шапка, съдържаща морето и плуващите в това море създания на мъглата, там обърнатата надолу шапка под формата на много шапки, съдържаща всички живи същества, няма да я има.
Електронна публикация 21. май 2002
Напред (2/8) 
|
