Дитер Рот Из “Каталог на сълзите” (1967). Приказки | Страница: 6/8
На собственото сърце
това е език,
раздуващ се из гърлото ни...
Нашето сърце, желанието, е планина. Език е. Език, който не може да говори. Той може само да се раздува, подобно на желанията. Желанията също не могат да говорят. Те могат само да се раздуват. Сърцето също. Само се раздува и свива. Сърцето, тази подобна на желание планина в нас, лежи с върха си нагоре. Кой е обърнал върха на сърцето по толкова необичаен (или обичаен?) начин нагоре? Ние? Самото сърце? Или сърцето така или иначе си е сърце с връх нагоре, тъй като е планина? Езикът на сърцето, желанието като планина, се раздува отдолу, от гърдите, нагоре към гърлото. Не е правилно да се казва, че като желание на планината езикът на сърцето напуска гърдите. Езикът само пулсира така, че да изпълни изцяло гръдното пространство и затова просто се разпростира нагоре към гърлото. И така настъпва, раздувайки се отдолу, от гърдите, нагоре, към гърлото, като затруднява нашия достъп на въздух. Тогава очите ни се напълват със сълзи, идващи отдолу нагоре, отвътре навън, разливайки се пред очите. Очите, които са бели мъдри устия.
Електронна публикация 7. юни 2002
Назад (5/8) - Напред (7/8) 
| |
| |
Още сведения | публикувано на вторник, май 21 @ 11:54:01 EEST изпратено от grosnipe
Подведено под: Седименти | От немски | проза |
10207 прочита
| |
Рейтинг | Средна оценка: 3.5 Гласа: 2

| |
Инструменти |
Версия за печат
Препраща на друг
| |
|