литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Дитер Рот
Из “Каталог на сълзите” (1967). Приказки
Страница: 6/8


На собственото сърце
това е език,
раздуващ се из гърлото ни...




Нашето сърце, желанието, е планина. Език е. Език, който не може да говори. Той може само да се раздува, подобно на желанията. Желанията също не могат да говорят. Те могат само да се раздуват. Сърцето също. Само се раздува и свива. Сърцето, тази подобна на желание планина в нас, лежи с върха си нагоре. Кой е обърнал върха на сърцето по толкова необичаен (или обичаен?) начин нагоре? Ние? Самото сърце? Или сърцето така или иначе си е сърце с връх нагоре, тъй като е планина? Езикът на сърцето, желанието като планина, се раздува отдолу, от гърдите, нагоре към гърлото. Не е правилно да се казва, че като желание на планината езикът на сърцето напуска гърдите. Езикът само пулсира така, че да изпълни изцяло гръдното пространство и затова просто се разпростира нагоре към гърлото. И така настъпва, раздувайки се отдолу, от гърдите, нагоре, към гърлото, като затруднява нашия достъп на въздух. Тогава очите ни се напълват със сълзи, идващи отдолу нагоре, отвътре навън, разливайки се пред очите. Очите, които са бели мъдри устия.



Електронна публикация 7. юни 2002








Назад Назад (5/8) - Напред (7/8) Напред



  
Накратко
Setup (инсценировка)
Когато до нас достигне звукът от деца
Тези които съпровождат облаците…
На път напред…
Долу над планините ли лежим...
На собственото сърце
това е език,
раздуващ се из гърлото ни...

Тогава двете бели устия
се отварят и плюят сълзи...

Надолу във внимателното око...

Още сведения

публикувано на вторник, май 21 @ 11:54:01 EEST изпратено от grosnipe

Подведено под:
Седименти | От немски | проза |

10207 прочита

Още в тази връзка
· Дитер Рот


Най-четеното в блок Седименти:
Тръстиката стоеше в езерото и тъпо гледаше напред.


Рейтинг
Средна оценка: 3.5
Гласа: 2


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Из “Каталог на сълзите” (1967). Приказки" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.15 Секунди