литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Дитер Рот
Из “Каталог на сълзите” (1967). Приказки
Страница: 7/8


Тогава двете бели устия
се отварят и плюят сълзи...




Тези очи протягат напред своите езици, разположените в тях, в устията, очни ябълки. И очите ли са нещо като планини-сърца? Все пак очните ябълки не се раздуват нагоре. Те са по-скоро ябълки отколкото сърца. А ние сме дърветата на тези очни ябълки. И те се раздуват върху нас, дърветата. Колкото повече се раздуват, толкова по-тежки стават. Раздуват се на тежина, висейки, което означава, че оказват натиск. Оказват натиск по-скоро надолу. Долу е правилната дума, която назовава посоката на това раздуване. Те упражняват натиск по-скоро надолу, отколкото напред. Следователно, нагоре не оказват изобщо никакъв натиск. Изтласкват от себе си нещо. Какво? Изтласкват от себе си надолу сълзите. Защото раздуването на планината, за което знам, това е сърцето, неговото раздуване заедно с раздуването на езика, за което знам, това са очните ябълки, те са в устията, за които знам, това са очите, това издуване предизвиква едно плюене, за което знам, това е една сълза. Всичко това събрано представлява плач, за който знам, това е незавършено кондензиране, в което това, което се старае да бъде облакът, кондензиран облак от невинност, не може да се отдели напълно от горещата течна руда, от срамната постъпка, и трябва да живее като нещо средно, за което знам, можем да го наречем сълзи, между горе (север) и долу (юг), и да посредничи като изравнява едно движение в посока юг (надолу) със северния вятър (отгоре).



Електронна публикация 14. юни 2002








Назад Назад (6/8) - Напред (8/8) Напред



  
Накратко
Setup (инсценировка)
Когато до нас достигне звукът от деца
Тези които съпровождат облаците…
На път напред…
Долу над планините ли лежим...
На собственото сърце
това е език,
раздуващ се из гърлото ни...

Тогава двете бели устия
се отварят и плюят сълзи...

Надолу във внимателното око...

Още сведения

публикувано на вторник, май 21 @ 10:54:01 EEST изпратено от grosnipe

Подведено под:
Седименти | От немски | проза |

9933 прочита

Още в тази връзка
· Дитер Рот


Най-четеното в блок Седименти:
Тръстиката стоеше в езерото и тъпо гледаше напред.


Рейтинг
Средна оценка: 3.5
Гласа: 2


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Из “Каталог на сълзите” (1967). Приказки" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.09 Секунди