литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Алесандро Барико
NEXT: мирна революция
Страница: 1/4




1. Двуликата глобализация
(съвместно с Рикардо Сталяно)
Когато през юли нещата в Генуа загрубяха, заради Г8, аз бях далеч оттам и, както мнозина други, седях пред телевизора и се опитвах да разбера. Сред многото въпроси, които ми минаваха през главата, беше и този: защо не съм там? Защо за кой ли път поред някакви хора манифестират и се бият и умират, а мен ме няма сред тях? За пръв път разполагах и с отговор: защото представа нямам на чия страна да застана. Защото знам малко за глобализацията, вероятно дори не знам какво е точно, затова. До момента, честно да си кажа, моята неосведоменост относно глобализацията не ми се беше струвала непростима. А ето че изведнъж я почувствах не само непростима, а направо жалка, смущаваща и нелепа. Затова, като мнозина други, оттогава насетне започнах да следя събитията и да се опитвам да разбера. Никога не е прекалено късно.

Сега вече в главата ми се тълпят сума идеи – те нито изглеждат задоволително пълни, нито са и кой знае колко непоклатими, обаче все пак стават за фон на въпросите, на които още не мога да си отговоря. По-добре от нищо. И, тъй като по професия пиша, реших да опиша този фон в поредица от статии (три или четири, според както тръгне). Тази е първата. Когато видях самолетите да изтърбушват кулите-близнаци, за миг помислих, че вече е все едно – какъв е смисълът да изследваме нещо, което току-що завинаги умря? Но твърде скоро си дадох сметка, че разбирането на самолетите и разбирането на глобализацията по всяка вероятност са два аспекта от разбирането на едно и също нещо. Затова продължих да пиша. Край на предисловието. Начало на първа част.



Пределно ясно, първият въпрос, който идва наум е: какво, по дяволите, е глобализацията? Или по-точно: какво имаме предвид, когато ползваме думата “глобализация”? За беда един-единствен, обоснован и общовалиден отговор просто не съществува. Има много възможни такива, но всеки от тях някакси опровергава другия, без да изглежда по-правдоподобен от останалите. Та се сетих старата приказка, че за глупостта определение няма, но има много примери. Индуктивната метода, както й казваха в училище. И за глобализация определение няма, но колко много примери. Затова взех да ги събирам. Прибягнах до един крайно аматьорски метод, който в случая ми се стори подходящ – обърнах се към произволни хора. Все такива, които не биха могли да отговорят на въпроса: “Какво е глобализацията?”, но при нужда са в състояние да я онагледят, обикновени хора. От многото чути примери, избрах шест. Привеждам ги в първоначалния им вид, защото неясните формулировки или наивността на употребените думи говорят сами за себе си и навеждат на размисъл. Ето:

1. Където и да отида по света, намирам “Кока Кола”. Или “Найки”. Или “Марлборо”.

2. Мога да си купя акции на всички световни борси и да инвестирам във фирми в която и да е страна.

3. Дори тибетските монаси ползват Интернет.

4. Безспорно е, че колата ми е сглобена от части – донякъде е работена в Южна Америка, донякъде в Азия, донякъде в Европа, а може би дори и в САЩ.

5. Сядам пред компютъра и мога да си напазарувам онлайн каквото пожелая.

6. Навсякъде по света хората са гледали последния филм Спилбърг, обличат се като Мадона или целят коша като Майкъл Джордан.

Voilà! Ако изброеното ви смущава с глупостта си, опитайте да поразпитате наоколо и сами ще се убедите. Изчерпателна или не, това е общата представа за глобализацията. Дори най-резонният въпрос, който възниква във връзка с даваните примери, също изглежда наивен: верни ли са? Действително ли така стоят нещата? Това ли са истинските примери за глобализация? Няма смисъл да се питате “за” ли сте или “против”. Полезното питане е: вярно ли е?

Хайде да видим дали наистина всичко може да се купи в Интернет. Аспирин, книга на италиански, старинна мебел, самолетен билет на чуждестранна авиолиния, бутилка френско вино, компютър, пакет памперси, принтер. Седнах пред компютъра и опитах да купя тези неща, в резултат на което не успях да се сдобия само с аспирин и автомобил. С малко търпение и известна доза късмет, останалото действително може да се купи. Няма да издребнявам за аспирина, а що се отнася до колата – надали някому ще щукне да си я поръча онлайн. Бих могъл да заключа, че примерът е верен. Бих, ако нямах някои забележки. Памперсите например – купих ги през сайта на веригата от супермаркети Coop. Хубав сайт, откъдето (ако живеете в Милано, Рим или Болоня) няма проблем да поръчате всичко, с което по принцип са заредени магазините Coop, и да го получите вкъщи. Проблем няма, но колко са онези, които всъщност се възползват от предоставената им възможност? От Coop отговарят: парите, които изкарваме чрез електронна търговия представляват 0,008 на сто от общите ни продажби. Да, вероятно домакините не са най-меродавният критерий. Хубаво, да видим друг пример тогава.

Книгите. Предполага се, че голяма част тъкмо от четящите хора имат и компютър, нали? Обаче излиза, че на сто продадени в Италия книги, само половин е купена през Мрежата. Доста скромно. А знаете ли колко книги се продават с добрите стари смехотворни пощенски записи? Десет процента. Което ще рече двайсет пъти повече от продажбите чрез Интернет. Защо тогава десетимата, които купуват книги по пощата, не означават нищо спрямо половината читател, който се снабдява с тях онлайн? Защо на 199 индивида, влезли за покупка в книжарницата, се придава по-незначителна стойност от тази на единствения чудак, предпочел да ползва за целта компютър? Защо виждаме в него нашето бъдеще и дори нашето настояще, а в останалите сто деветдесет и деветима (сред които най-вероятно се числим и самите ние) нищо не ни хваща окото?

Борсата. Вярно ли е, че можем да купуваме на всички световни борси? Да. Нещо повече: не винаги е било така, следователно това е реален пример за промяна през последното десетилетие, повлияла драстично на навиците на инвеститорите. В тази връзка се сещам за една съвсем скорошна случка. Французите опитват да купят италианската електрическа компания “Монтедисон”. Италианското правителство се намесва и блокира операцията. Французите се виждат принудени да купят “Монтедисон” чрез подставения Аньели. Точно както в миналото (придържаме се към родните примери) “Пирели” не успяха да купят “Континентал” (немски автомобилни гуми), а “Де Бенедети” не успяха да се сдобият със “SGB” (половин Белгия). Не разбирам много от тези неща, но интуитивно усещам, че ако либерализацията на борсите е пример за глобализация, то “глобализация” ще рече процес, който се препъва във всеки от нервните възли на планетата, но по никакъв начин не ги засяга. Голямо препускане в центъра на игрището и малко голове – за дефиниране на подобно явление е достатъчна по-неангажиращия и вече добил гражданственост термин “интернационализация”. Вместо планета-държава, зад него се крие съвкупност от държави, по-способни на интензивен и качествен паричен обмен отпреди. Призракът на Глобализма явно броди доста далече от това.

“Кока Кола”. С впечатлението, че се продава успешно повсеместно оставаме след четирите или петте екскурзии до по-редки страни, където неизменно се натъкваме на неповторимата червена марка с бял надпис в най-нелепи места. На запитване, от “Кока Кола” отговарят, че то е съвсем оправдано – продуктите им (не само Кола) се пласират в около 200 държави. Тъй като според моята информация на планетата понастоящем има не повече от 189 държави, това звучи донякъде странно. Но, както и да ги преброиш, 200 страни са много нещо и съвсем оправдано се превеждат с “навсякъде”. Както и да е – на мен ми се струва по-любопитно да разровим статистиките и да открием с какъв социален авторитет се ползва “Кока Кола” по места. Средният американец всяка година изпива приблизително 380 малки бутилки безалкохолни напитки на компанията “Кока Кола” (в скоби: как успява?). Средният италианец – 102. Руснакът – 26. Индиецът – 4. Вижте индиеца! Четири пъти годишно е несъстоятелно количество. Ако аз трябва да кажа какво ям със същата честота, ще ми се наложи доста да се позамисля и да се сетя примерно за суши. Каква е ролята на сушито в моя живот? Никаква. Какво влияние оказва “Кока Кола” на индийската култура? По-малко от онова, което си представяме. Ако кажем, че Колата е навсякъде, няма да излъжем, но ако твърдим, че навсякъде е от значение, ще сме си направили спорен извод. Удобен, но лъжлив. Как така четирите бутилчици Кола, които индиецът изпива, ще означават нещо, а стотиците бутилчици, които не изпива – не? Как така литрите Кола, които още преди двайсет години средният бразилец пиеше между другото, се наричаха “външна търговия”, а четирите бутилчици на индиеца станаха “глобализация”?

Накрая историята с тибетските монаси. Сцената с монасите, които от манастира си в Тибет весело сърфират из Мрежата, датира отпреди няколко години и е част от рекламна кампания на IBM (“Възможните решения за малката планета”). Като рекламно изображение е гениална. Синтезирано навежда на мисълта за такова свиване на пространството и времето, което идеално би прилегнало за марка на глобализацията: монасите са нещо древно и географски твърде отдалечено и въпреки това сърфират из Мрежата, щастливо се изтъпанват на пъпа на света, в неговото тук и сега. Щом те го правят, какво чакате вие? Кратко и гениално. Толкова изобретателно и лесно за употреба, че хората, инстинктивно, превърнаха рекламния образ в тотем и го вкараха в употреба. И той проработи толкова добре, че повечето престанаха и да се вълнуват дали е истина – кой го е еня действително ли тибетските монаси ползват Интернет? Безсмислен въпрос. Отговорът обаче има смисъл: не. Тибетските монаси не сърфират из Мрежата. Нещо повече – представителят на лондонския Office of Tibet енергично отхвърлил всяка подобна възможност. И хвърлил допълнителна светлина на ситуацията: “Щом се носят такива слухове, най-вероятно става дума за китайска пропаганда”.

Тъй като сигурно вече е ясно какво имам предвид, като казвам, че трябва да се питаме дали примерите са верни, ще прехвърля по-набързо останалите два. Истина е, че много фирми изнесоха производството си в чужбина, като внимателно избраха най-евтините места – не правят изключение и автомобилните компании. Ако обаче отново искаме да се придържаме към фактите, смятам да ви изненадам: ако имате FIAT и той не е нито “Палио”, нито “Сиена”, то вашата кола е преобладаващо италианско изделие. Това със сигурност нещо означава. Що се отнася до филмите на Спилбърг, Мадона и Майкъл Джордан – за тях си има израз, достатъчно красноречив при това – “културна колонизация”. Глобализацията предполага някакъв кръговрат на пари и продукти. Но, ако вземем например киното, нещата стоят по следния начин: светът гледа американски филми, американците не гледат световни филми. Направих си справка с класациите по приходи от последния уикенд и намерих само една страна в света, сред чиито първи десет най-печеливши филма поне три не са американски (Индия). И само една, която в първата десятка има поне един чужд филм, който не е американски. За сравнение: колко, мислите, са неамериканските филми в класацията на 140-те най-гледани в САЩ от последната година? Нула. Защо да наричаме всичко това глобализация? Защо да не си го назовем със собственото му име, “колониализъм”?

Отсега мога да видя досадени физиономии: хайде пък сега този ще ни убеждава, че глобализацията не съществувала. Нека да обясня. Не се опитвам да докажа, че глобализацията не съществува, защото нямам представа дали е така. Но моята неизбежна първа стъпка в посока на разбирането е да обособя и изтълкувам абсурда, в който се намираме – повечето от нас виждат признаци на глобализация или в намислени дадености, или в реални, които обаче могат да означават точно обратното на това, което искаме да означават. На практика един сондаж на e-commerce дава на разположение данни, с които лесно би се опровергало схващането за глобализация в действие. Но хората предпочитат да изтъкнат онзи един на двеста, който си купува книга в Интернет и да му придадат значение, което не признават на другите сто деветдесет и девет. Той е новината, не те. Защо? На какво се дължи странната форма на кривогледство, която ни принуждава да виждаме само симптомите на набелязаната за откриване болест и да не забелязваме останалите симптоми? С какво се обяснява това групово желание да налагаме категория като глобализацията, без оглед на истинските планетарни събития? Естествено ли стана, или има някой, който здравата е поработил, за да ни докара (или по-скоро на Запада) това специфично недовиждане? Кому е изгодно хората да се взират в света по този нескопосен начин? Нито един от тези въпроси не е реторичен.



Напред (2/4) Напред



  
Накратко
Алесандро Барико е роден през 1958 г. в Торино и е един от най-популярните съвременни италиански разказвачи. Дебютира като музикален критик в “Ла Република”, по-късно е културен редактор в “Ла Стампа”, изявява се в радиото и телевизията, основава в Торино школата по художествено писане “Холдън”. Сред най-известните му съчинения са “XX век” (1994 г.: по театралната версия е направен филмът “Легенда за пианиста” на Джузепе Торнаторе, който бе прожектиран и в България); “Коприна” (1996 г.) и двата “Барнум”-а – сборници от появили се в пресата критически статии на различни теми: от Мария Калас и земетресението, съсипало фреските на Джото в Асизи, до пътешествие в Япония и обзор на творчеството на Калвино (1995, 1998 г.). Памфлетът “Next” излезе във в. “Ла Република” в четири части на 20, 23, 26, 30 октовмри 2001 г., а впоследствие беше пуснат в леко разширен вид като самостоятелна книжка от издателство “Фелтринели” (май 2002 г.) и незабавно оглави класациите по продажби.

Още сведения

публикувано на понеделник, август 18 @ 01:38:19 EEST изпратено от Neva

Подведено под:
Deus ex machina | ¡Todos a babor! | публицистика |

10556 прочита

Още в тази връзка
· Алесандро Барико


Най-четеното в блок Deus ex machina:
NEXT: мирна революция


Рейтинг
Средна оценка: 4.67
Гласа: 67


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"NEXT: мирна революция" | | 5 коментара

Re: NEXT: мирна революция (Оценка: 1)
от PeliKant на неделя, септември 21 @ 06:32:04 EEST
(Сведения за читател )
Много е хубаво, но вече е било казано и много по-рано. В Манифеста на Маркс и Енгелс.
Оттогава всички опити да бъде видяно доброто бъдеще остонаха добри пожелания.
Примери има, но едва ли е нужно тук да бъдат дъвкани за кой ли път. Защо?Виж горе в материала...




Re: NEXT: мирна революция (Оценка: 1)
от zed1961 на неделя, декември 05 @ 14:55:53 EET
(Сведения за читател )
Наистина ли е необходимо всеки път, когато прочетем нещо ново, да се мръщим интелигентно и да обясняваме, че това вече сме го чували? Толкова ли е трудно поне веднъж да се каже „Ах, това е чудесно!“. Що се отнася до мен поне, моятa шапка вече е свалена. Толкова интелигентно и задълбочено нещо, при това по една толкова трудна тема, не бях чел много отдавна (всъщност, откровено казано, изобщо не си спомням кога е бил последния път, в в който съм чел нещо подобно).




Re: NEXT: мирна революция (Оценка: 1)
от Lelaina на петък, март 11 @ 07:27:39 EET
(Сведения за читател )
Авторът май забравя кой плаща на неговите рекламни лица на глобализацията: те не вземат решенията, решенията как да се глобализира света отдавна са взети от бордовете на директорите на обичните му найкове. А какви ли са техните приоритети!? Дали се интересуват от жизнения стандарт на работниците в азиатските фабрики или от своята brand loyalty и... ах, как беше тази странна дума ... аха, ПЕЧАЛБА! Моделите, които се работили през 30-те, сега просто не съществуват. А щом той си позволява да сравнява Найк с музиката на Бетовен и “Илиада” и “Одисея” – значи корпоративната им политиката е успяла. Разликата е, че в единия случай става въпрос за постижения на човешкия гений, а в другия... Благодаря много, но не искам Найк и Макдоналдс да са световете и културата ми. Същност бъдещето е обречено (Check this! http://www.bukvite.com/k-e-f/matr/prog_dgr.htm и http://www.bukvite.com/k-e-f/matr/ip_eucon.htm ), но аз лично отказвам да им го измечтая! А на уважаемия г-н Барико препоръчвам да дочете следващите 200 страници от “Без лого”!




Re: NEXT: мирна революция (Оценка: 1)
от pelikant2 на неделя, март 20 @ 01:51:20 EET
(Сведения за читател )
Препрочетох студията. Комплименти за пеликани.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.17 Секунди