Ласло Дарваши: Лечебницата Хуберт Аурел - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

”Скъпи сине, Давид Йошуа. В петдесет и третия ден на на петхиляди сто и четиридесетата година от историята на света ти пиша. Въобще не мога да благодаря достатъчно на Бог, че няколко от всичките тези чудно много изгреви, обедно слънчево лъчезарие и от звездните нощи бяха и мои. Макар сега да изхрачвам съсирици кръв и гной да проблясва по хълбока ми. Мислех си, еднички ми сине, Давиде, че всеки ден от земната история е изглед към миналото, в който всичко, което е, е не само веднъж, и не и два пъти, но непреброимо много пъти и това безгранично количество може да бъде притежавано. На двадесет години поех бакалницата на Давид Сингер. Две години след това се сдобих и с фурната на Емануел Филипович, сетне всичките складове на ципсерите търговци на мляко. След няколко седмици Йодьон Сер, фабриканта на колбаси, ме снабдяваше от кланицата. Картелът ми растеше като човек, когото небето обича, но от когато смъртният се бои. Предлагах месо за кошер? И продавах свинска плещка, шунка и яйца. Продавах на християни, евреи, атеисти и мохомедани. Давах заеми на бедните, лихва не слагах, можех да си го позволя. В този град хората ядяха и се облекчаваха заради мен. Шиеха кафтана ми от все по-фино сукно. Търговията ми просперираше, властвах над числата, познавх тайните релации на количествата, точно бях пресметнал от какво какво следва, като междувременно все пак знаех, сине, скъпи Давид Йошуа, че съм луд, че не съм със здрав разум, макар от това светът нищо да не усети. Затова посещавах толкова често психиатричното отделение на общинската болница, затова позволявах на пяната от устата на умопобърканите да се стича по пръстите ми, затова няблюдавах с часове окованите луди, като междувременно с неподвижни очи плачех и не знаех щастлив ли съм или неизлечимо нещастен. Докато не получих от Аурел Хуберт, един случайно озовал се тук евреин, който беше рус и само при залез слънце можеше да се усмихне, едно изчисление в замяна на филия с мас, което от години пробваше да реши един от проблемите на евангелието на християните. Аурел Хуберт беше работил години върху това да изчисли колко умопомрачени е излекувал човекът, когото християните смятат за Спасител. Изчисленията на Хуберт бяха близо до истината, много близо и тъкмо това причини кончината му. Тайно, сине, и аз извърших изчисленията. Хуберт умря незнаейки точния отговор. Новогодишният сняг го покри меко най-накрая върху дървеното стъпало на синагогата. Знай, значи, сине, различни изчисления са правилни по отношение на тази тема, само че безусловно трябва с нас да се извършат. Със своето си име всеки. Така че разпореждам се по следния начин: от състоянието ми да се построи лечебница за луди. Наречи я Аурел Хуберт. След това стани и ти търговец, тъй безимотен като както аз почнах и почни изчисленията, и се радвай, че си получил задача, чийто краен резултат вече виждаш, а само пътят водещ към него е неясен и несигурен. Дори и тогава, ако е достатъчно да произнесеш само едно име.

Забележка: Превод от унгарски: Николай Бойков

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а