литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Софокъл
От “Филоктет”




Филоктет: И тебе ще внеса, защото
копнее болното и теб да хване –
съ-присъственик.

Хор: Със дума чух, с око – все още не,
че Кроносовото дете всемощно
скован захвърлило на ремък, който се върти,
достигналия Зевсовите спални[1]:
за друг не чул съм, нито пък видял
от смъртните да сподели съдбата
на участта омразна.
А той не е пожертвал никого и никого ограбил,
а равен мъж сред равни
[сега] загива някак недостойно.
И чудо ме държи това:
как някога, как някога е слушал
той сам крайбиещите бури,
как тъй всеплачното живеене поддържал.
Той сам със себе си граничещ,
и нямащ [цяла] стъпка, нито пък съсед във злото близък,
при когото
той би запратил стона, връщащ удар,
кървав, тежкояден.
И нито някой, който да приспива –
натъкнал се на него –
горещото кървящо място,
с листата нежни да обвива
крака вдивен, набрал ги от земята
отхранваща. И влачил се насам-натам, въргалян,
дете далеч от дойката любима,
когато случаят присъствал в средство,
тогава пускала го Ата[2] многозлобна.
И нито хранещото семе на земята
свещена вземал, нито друго, от което
възползват се мъжете хлебоядни,
освен понякога с лъка си острохвърлящ
набавял със крилатите стрели храна в стомаха.
О, безполезна е душата!
Години десет[3] вече той не се е радвал
на виното – разлятата напитка,
и стига с погледа си да я разпознае,
към блатната вода се винаги дохлузвал.
Сега посрещна той дете
на хора добродетелни, щастлив
и мощен с тях ще сложи край.
Със копието вълнопорещо детето,
след многото на множеството месеци,
в родината го води, в двора
на нимфите мелийски[4], край брега
на Сперхей[5], откъдето меднощитен
мъжът до всички богове се приближава
всесветъл в божеския огън
над върховете в Ета[6].

(…)

Хор: О Сън, ти мъката незнаещ,
О Сън на болките, при нас
ела попътен, на щастливия живот,
о царю на щастливия живот.
Затваряш тази светлина в очите,
която ги разпъва досега:
ела, ела, при мен лечителю.
Дете, ти гледай и къде се спираш
и тръгнало си накъде, и как оттука
за мене ще си грижа. Виждаш вече.
Какво остава ни да вършим?[7]
Моментът има власт над план за всичко,
и много, много слава той печели със крака си.

Неоптолем: Той чува нищо, аз обаче виждам,
напразно сме ловували лъка, ако сега
отплаваме без Филоктет, защото
венецът негов е, и него богът[8] каза
да доведем. А незавършено да хвалиш
с лъжи, е срамна тежест.

Хор: Ала, дете, това ще гледа богът.
Каквото ти ми отговориш, тихо, тихо,
прати при мен, дете, мълвата на езика,
защото сън безсънен в болест всичко
да види може благовиждащ.
Но колкото се може повече от него,
от него тайно, тайно, ми предай какво
ще правиш. Знаеш за кого говоря.
И ако имаш ти плана на Одисей[8],
безбродни много ти страдания ще видиш.
А вятърът попътен е, дете, а вятърът
попътен е.
Без-очлив мъж е Филоктет и няма сила,
държан в нощта – сънят прочут е топъл -
и няма власт той нито над ръка или над крак,
над никой. Все едно положен е пред Хадес.
Ти гледай, зри дали изричаш
доброто за момента. Най-податлива за плен,
по мое мнение, дете, е мъка-труд,
владееща над не-страха.





Забележка: Превод от старогръцки и коментар: Георги Гочев
Избраните стихове от трагедията “Филоктет” са съответно 674-729 и 828-864. Преводът е направен по изданието: Sophocle, Philoctetes, texte établi et trad. par A. Dain et P. Mazon, t. 3, Paris: “Les Belles Lettres”, 1960. В това издание са включени и античните схолии към отделните трагедии.






  
Накратко
Филоктет: И тебе ще внеса, защото
копнее болното и теб да хване –
съ-присъственик.

Хор: Със дума чух, с око – все още не,
че Кроносовото дете всемощно
скован захвърлило на ремък, който се върти,
достигналия Зевсовите спални:
за друг не чул съм, нито пък видял
от смъртните да сподели съдбата
на участта омразна.

Още сведения

публикувано на четвъртък, август 21 @ 16:34:24 EEST изпратено от Argos

Подведено под:
Deus ex machina | Аргос | драматургия |

3812 прочита

Бележки под линия:
[1] Става въпрос за Иксион, който бил наказан за тази си дързост с това да е вечно завързан на въртящ се кръг със змии в подземното царство. Срв. например у Вергилий, Енеида, VI, 601 и сл.
[2] Ата (Athē) е олицетворение на пороите и необмислените, внезапни действия. Зевс я изхвърлил от Олимп, а тя паднала там, където по-късно била построена Троя. В схолиите към трагедията тя е посочена като синоним на думата болест (nosos).
[3] Когато Неоптолем и Одисей пристигат на Лемнос, за да търсят лъка на Филоктет, тече десетата година от похода на гърците срещу Троя.
[4] Филоктет е родом от Тесалия. В схолиите се посочва, че мелийските нимфи (или мелеадите) са синонимни на трахинянки.
[5] Сперхей е бог на едноименна река в Тесалия, в чиято чест Пелей посветил къдриците на Ахил, за да се завърне той здрав от похода срещу Троя.
[6] Става въпрос за Херакъл, който според митовете изгорял и се възнесъл на небето от върха на планината Ета. Кладата запалил Филоктет, за което получил от него лъка му.
[7] Схолиите предлагат тълкуване на тези стихове, според което фразата “къде се спираш” означава “какво решение вземаш”. В случая Неоптолем се колебае дали да изпълни плана на Одисей, според който те трябва да измамят Филоктет – Неоптолем се представя пред него за враг на Атридите – и така да му вземат лъка и отплават обратно към Троя без него.
[8] Аполон, до когото гърците са се допитали как да сринат Троя след дългата и неуспешна обсада.

Още в тази връзка
· Софокъл


Най-четеното в блок Deus ex machina:
NEXT: мирна революция


Рейтинг
Средна оценка: 4.5
Гласа: 2


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"От “Филоктет”" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.14 Секунди