Алкифрон: Из “Писма на паразити” - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Кой е паразит?

Както е нормално да се случва през античността, корените на паразита се губят някъде в сакралното. Първоначално паразитът бил “сакрален” паразит, бил натоварен с някакви сакрални — поради което не дотам изяснени — функции. Възможно е да е събирал житния данък от прилежащите към храма ниви, възможно е да е обслужвал гощавките на храмовите посетители. Едно е сигурно: ангажиментът му е бил “покрай храната”, както загатва и самото му название (para — ‘редом, покрай’, sitos — ‘жито, храна’). По-известен и по-късен като явление е “светският” паразит — обеднял гражданин на полиса, търсещ храната си по публични и частни угощения, в замяна на което развличал гостите и домакините и бил подложен на присмех, унижения, дори физически тормоз. Тъкмо този обществен храненик влиза като характерен персонаж в средната и новата атическа комедия (IV-III век пр. Хр.), редом с лукавата хетера, верния роб, старата магьосница, войника–самохвалко и прочее компания. Веднъж обособили се под формата на комедийни типове, т.е. влезли веднъж в литературната традиция, горните персонажи се превръщат в материал за всевъзможни упражнения по стил — неизменна част от обучението в школата на ретора. Така става ясно, че ако Алкифрон (ретор от II век) е съчинил 42 фиктивни писма на паразити (толкова поне са оцелелите), това не се дължи на някаква причудлива фиксираност върху въпросните представители на античната полисна общност, а е логично следствие от типа обучение в елинистическото училище. Въпрос на образователна система.

Образът на епистоларния паразит у Алкифрон се гради върху поредици от монотонно рециклирани клишета в духа на комедийната традиция: така например паразитът е вечно гладен; паразитът често декларира суицидни намерения и търси бесилка, за да се обеси. Кореспондиращите си фиктивни паразити си имат и фиктивни имена (също в духа на комедийната традиция): Трехедипън = “Тичащ–по–гощавки”, Лопадектамб = “Запленен–от–блюдата”, Хектодиокт = “Гонещ–шестия–час”, Мандалоколапт = “Кълвящ–мандалото”, Артепитим = “Копнеещ–за–хляб”, Книсозом = “Душещ–чорбата”, Автоклет = “Самопоканил–се”, Хетемарист = “Готов–за–закуска”...

Напред (2/5)

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а