литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Милен Родриго Санчес
Писателят и виртуа(ктуа)лното




Един преуспяващ писател получил от издателя си предложение да участва в чата на някакъв литературен форум. Всичко щяло да бъде подобаващо рекламирано, така че да се виртуализира с колкото се може повече почитатели (фенове, иначе казано) и да остане доволен от срещата. Разбира се над всичко щял да дебне сайт-админът, който да го предпазва от пошли и нецензурни въпроси. И така, писателят (естествено) се съгласил. Разбира се, първоначално демонстрирал известна неохота: зает, уморен, без желание за подкосмически неща, но в крайна сметка склонил.

Обаче, за негов ужас, точно в следобеда на съдбоносния ден, компютерът му гръмнал и той останал без връзка. А връзките от както свят светува са си най-важното нещо. Затова нашият човек се въоръжил с въображение и решил да отиде в някой интернет–клуб ( наречен често и кафе, макар че никакво кафе нямало нито аванта, нито да си купиш, но както и да е). Във въпросния ден той станал към десет на обяд, хапнал и мислил по време на яденето бавно, за да му мине времето, след това взел една книга и два–три часа преди срещата се запътил към университета, в чиято градинка обичал да си почита. Това, разбира се, почти никога не успявал да направи, тъй като младите студенти по литература го наобикаляли кой за автограф, кой за телефонен номер и имейл, кой за каквото там бог дал. Нашият човек обичал да е сред почитателите си (фенове, иначе казано) и затова не мърдал от градинката на университета… Този важен ден, обаче, се оказал неделя и нямало и пукнат студент. Видимо отегчен и въздишащ, писателят от немай къде се видял принуден да зачете книгата, изпокъсана от носене в чантичката. Отворил на първа страница и зачел. На няколко пъти поглеждал отново корицата, мръщил вежди, но при изписаното име клател утвърдително глава, подреждал лицето си внимателно и отново с най-явната наслада зачитал. Така без ама абсолютно никаква скука или отегчение издържал до времето на срещата и бавно и с показателна неохота заради принудата да прекъсне започнатото четиво, събрал нещата си от пейката и се отправил обилно към интрнет–клуба. Вътре имало петима тийнейджъри, играещи на игри, и една намусена барманка ( тоест кафеджийка без кафе). Нашият човек я погледнал с очакване, но след като това не променило намусеността, писателят оставил книгата до клавиатурата и седнал пред един компютър. С премерен жест на нокътя барманката отключила от разстояние интернета и той влязъл във форума. В този момент и за негово висше неудоволствие до него се намърдал смъкнат тийнейджър и също влязъл в мрежата. Преди това хвърлил смъртно презрителен поглед на книгата на нашия човек, внимателно и съвсем случайно оставена до клавиатурата, че и с корицата нагоре, след което се съсредоточил в екрана си.

Въпреки че бил подранил, въпросите във форума вече валяли и той усърдно и, естествено, пестеливо се заел да им отговаря.

Оттук нататък историята би следвало да е ясна. В каноните на сюжетирането разбира се измежду множеството почитатели (вие си знаете иначе какви…) имало един–единствен готин, който задавал смислени въпроси и показвал (не демонстрирал) внимателно четене на творбите му. Нашият човек с охота и по-пространно от обичайното му отговарял и така полека-лека се увлякъл и дори си помислил, че денят може да бъде спасен. В един момент обаче нещо до него и съвсем извънвиртуално изтрещяло и прекъснало писателската му мисъл когато а-ха да отговори нещо по-така. Той гневно (не нещо друго, а именно гневно) извърнал глава.Сюжетът е ясен: онзи същият тийнейджър, вече прав и с раница в ръка, ударил един ентър, навел се да види дали зададената команда е приета, погледнал часовника си и с един последен презрителен поглед към книгата отишъл да плати и се омел.

И за всички недосетливи сега следва развръзката: нашият писател поклатил осъдително глава, върнал се към форума и въпросите и прочел от своя единствен любимец:

Съжалявам много, но трябва да тръгвам….в едно поне съм сигурен, че вие не четете такива умрели глупости като един псевдоинтелектуалец с противно наперен вид, който седи до мен ( следва името на книгата, сещате се коя)…

Усмивки и до скоро пак…в нета, по вестниците, където бог дал.



09.2004






  
Накратко
Нашият човек обичал да е сред почитателите си (фенове, иначе казано) и затова не мърдал от градинката на университета…

Още сведения

публикувано на вторник, септември 07 @ 09:25:26 EEST изпратено от milenito

Подведено под:
City-lights | * | фейлетони |

3219 прочита

Още в тази връзка
· Милен Родриго Санчес


Най-четеното в блок City-lights:
От Лимерик до Барън


Рейтинг
Средна оценка: 3.18
Гласа: 11


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Писателят и виртуа(ктуа)лното" | | 7 коментара

Re: Писателят и виртуа(ктуа)лното (Оценка: 1)
от Gjosterix на вторник, септември 14 @ 11:00:51 EEST
(Сведения за читател )
Много Ви е хилаво разказчето, Милене. И идейката Ви е можело още да се попече. Разбирам Ви, че искате да нагрубите някой конкретен човек, но това не е достатъчно основание за къс разказ. Както казваха навремето старите писатели (по-стари и по-писатели и от мене), късият разказ е като бягането на сто метра с препятствия - само изглежда късичко и лесничко отстрани, но вътре в тая лекота има и много мускули, и много пот. И после - какво е това "сещате се, нали", "нали се сещате"? Ами откъде да се сещаме, да не сме спали всички заедно, че да се сещаме. Има едно нещо, на което му викат споделим опит и тоя споделим опит трябва да може да го темперира (вече това както си иска) твоят разказ. Ама стига вече толкоз съвети, да не вземеш да ме намразиш. Аз, такова, от добро чувство. Защото иначе си личи, че имаш добро сърце.




Re: Писателят и виртуа(ктуа)лното (Оценка: 1)
от milenito (milensanches@abv.bg) на четвъртък, септември 16 @ 12:01:57 EEST
(Сведения за читател )
Tova naistina sa suvur6eni gluposti i se nadjavam, 4e ne se zanimavate s literatura, 6toto ina4e lo6o...za drugite, ne za vas, vie yavno si vyarvate. samo 6te kaja, 4e ne sam se sayajdal s nikoj pisatel, t.k. ne poznavam nito edin takuv, a i ne mi e w prirodata da se zajajdam. A na vas preporu4vam da 4etete razkazi ot Vazovo vreme, 6toto yavno tam vi e silata.




Re: Писателят и виртуа(ктуа)лното (Оценка: 1)
от milenito (milensanches@abv.bg) на четвъртък, септември 16 @ 12:03:04 EEST
(Сведения за читател )
Zabravih da kaja, 4e nikade tekstat ne e objaven kato "razkaz"....i ne pretendira da e takuv.




Re: Писателят и виртуа(ктуа)лното (Оценка: 1)
от lidi на неделя, септември 19 @ 10:18:47 EEST
(Сведения за читател )
Аз пък тъкмо щях да обвиня администраторите, че са пуснали един толкова вазовски разказ, когато в последния момент разбрах, че от своя страна авторът обвинява хаотичния си критик Гьостерикс във вазовщина. Ами че историята за писателя в интернет-кафето си е съвсем като "Кардашев на лов". Но, ще кажете, по времето на Вазов изобщо не е имало интернет. Вярно. Но е имало други кафенета и Кардашев от немай къде ги е посещавал. Е, ако можете да предадете същината на този "немай къде", да опишете анатомично неговите костички, нямам против да доволствате или да недоволствате от Дядо Вазов. Но ако само ще се плезим, това и кучките го могат.




Re: Писателят и виртуа(ктуа)лното (Оценка: 1)
от lisanka на вторник, октомври 12 @ 10:57:11 EEST
(Сведения за читател )


Едно ми харесва в този текст / да не кажа разказ/, че сюжета е актуален. Начетох се в този сайт за стари моми и ергени и още по - нещастни вдовици. Или разни литературоведски текстчета, които препращат към такива, които никой не е чел. За какво искате да пише човека? Това вижда, това пише. Е, че не е кой знае какъв майсторлък, не е. Че може и по - добре, може. Че текстчето почива на една хрумка, така е. Но поне си го е писал той, а не цяла литературоведска школа.




Re: Писателят и виртуа(ктуа)лното (Оценка: 1)
от milenito на вторник, октомври 12 @ 12:25:12 EEST
(Сведения за читател )
Tochno taka e, savsem az sym si go pisal i, mnogo pravilno, po4iva na edna "hrumka", kakto se izrazihte...zatowa ne e i razkaz,- towa e tekst za zabawlenie, za 4etene i smeene, za postawyane w situaciya na opredelni hora, za zabawa...Edna malka neseriozna "hrumka", koyato (O! Nebe) ima 4estta da byde srawnena pyrwo sus smotanoto moderno pisane, posle s yado Vazow...eeeeeh.....
Ot druga strana, ami 4e wijte stonojkata mi, tja e powe`e ot edna "hrumka"...lisanka, kakwo 6te kaje6???







литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.19 Секунди