[Псевдо–]Александър Философ: Схолии към [Книга] Ламбда на Аристотеловата Метафизика - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

[Коментар към ХІІ.1, 1069а18: Изследването ще е относно същността]

След като се доказа, че стоящата пред нас наука е първа от всички останали и че на първата [наука подобава] и предметът да е първи, а пък същността е преди останалите категории, то [от това следва, че именно] същността е предметът на мъдростта. И ако, на свой ред, от същностите едната е първична, а другата е вторична, то неин предмет би била безспорно най-първата. [Затова] след като казва, че “изследването ще е относно същността”, [Аристотел] въвежда накратко и причината за това с думите: “защото се търсят началата и причините на същностите” — тъй като изследващият началата и причините на същността изследва и самата същност, също както изследващият причината за затъмнението изследва и самото затъмнение. Понеже причината за затъмнението, както се казва във втора [книга] на Втора Аналитика, е неговото определение, а пък то е самото затъмнение. Та след като е доказал, че стоящата пред нас наука е първа, и то първа сред първите, [нататък Аристотел] доказва, че същността е първа спрямо останалите категории. Но ако мъдростта е първа, и то първа сред първите, а по-натам се докаже, че същността също е първа, то настоящата мъдрост би представлявала [669.1] изследване на същността.

Първо, обаче, [Аристотел] разграничава начините, по които е възможно да мислим същността заедно с десетте категории, като казва: “Защото ако всичкото е като някакво цяло, същността е първата му част”. Това означава, че ако възприемаме цялата сетивна същност със съпътстващите я признаци като нещо едно, “същността е първата му част”; ако пък ще мислим десетте категории независимо и отделно една от друга, разположени в последователност (да речем, например, първо количеството, след това качеството, след това същността, а накрая и останалите), то и така същността е преди другите, а след нея [идва] количеството, след това — качеството, и останалите по същия начин. Пояснение за това е изразът “ако то се характеризира с последователност” — тоест, дори ако мислим категориите не като едно, а в последователност и без да имат реалност в същността. Но понеже това, което се казва, е все още някак неясно, нека го направим по-ясно с пример: от една страна, Сократ е същност, но [освен това е] и бял, философ и образован; така образоваността е част от цялостта, съставено от Сократовата “същност”, от “бял”, от “философ” и от “образован”. По подобен начин, и Сократ е част от цялостта, образувано от “бял”, “образован”, “философ” и “Сократ”. Както е при тези, така е и при цялата сетивна същност и деветте категории. Защото и при тях същността ще бъде част от цялостта на сетивната същност, количеството, качеството и останалите [категории]. По подобен начин, и количеството е част от крайния резултат на същността, качеството и другите [категории].

Та след като вече ни е казал, че независимо дали си представяме десетте категории като някакво единство или единна природа, различна от тях, или пък в последователност, то и в двата случая същността е преди другите, на това място [Аристотел] добавя нов довод, заявявайки: “Същевременно тези не са съществуващи в абсолютен смисъл”, като под “тези” има предвид [всички] категории без същността. Така, искайки да изясни какви са тези неща “без същността”, добавя: “като качества и движения”. [Всъщност] казаното може би е [равносилно на въпроса] “Как изобщо останалите категории биха се мислили като предшестващи същността, след като сами по себе си са несъществуващи, а се наричат съществуващи и са причастни към битийността само защото са състояния на същността?” Впрочем, ако те са съществуващи заради нея и тя им дава битие, очевидно е, че същността идва първа преди всички тях. А това “иначе биха съществували и не–бялото, и не-правото” е равнозначно на “но и не–бялото и не–правото се наричат съществуващи поради бялото и правото”. Защото казваме, че има не – бяло и не – право. Впрочем щом като бялото само – по – себе – си е нещо несъществуващо има битието [си] от същността. Понеже “не–бялото”, доколкото представлява лишеност, е и се нарича “съществуващо” поради дадеността (тоест “бялото”) — съвсем ясен довод за това, че същността е преди останалите [категории], след като даденостите (белотите и топлините например) са и се назовават съществуващи заради нея, а пък не–белотите и не–топлините — заради тях. “А и от другите [категории]”, твърди [Аристотел], “нищо не съществува отделно [670.1] от същността”, но [всички те] имат битието си в нея и се нуждаят от нея, за да съществуват. Само че това, отделно от което другите неща не съществуват, докато то [е в състояние да съществува отделно] от другите, в действителност съществува преди тях.

А че същността е преди другите [категории, Аристотел] заключава и от свидетелството на древните. Защото и те , казва той, “търсеха началата” не на нещо друго, а на същността, именно защото съществува преди [категориите] — нали няма човек, който изоставяйки началата на първите и съществуващи в собствен смисъл неща, да изследва тези на идващите след тях.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а