[Псевдо–]Александър Философ: Схолии към [Книга] Ламбда на Аристотеловата Метафизика - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

[Коментар към ХІІ.1, 1069a26: Съвременниците пък определят като същности по-скоро общите неща]

След като показва, че същността е преди останалите [категории] и че освен това мъдростта като първа от всички останали [науки] изследва началата и причините на същностите, насетне [Аристотел] обяснява кои [философи] какви съществуващи неща възприемат за същности. [На това място той] заявява: “съвремениците пък определят като същности по-скоро общите неща”, и въвежда кои са “общите неща”: “родовете,” казва, “са общи, а за тях те твърдят, че в по-голяма степен са начала и същности, защото изследват нещата логически” и безсъдържателно. [С други думи:] след като изоставили нещата и съществуващите в собствен смисъл, [въпросните философи] насочили изследването си към несъществуващите неща (понеже общите неща са несъществуващи, доколкото имат битие [само] по понятие). “Съвременниците пък определят като същности общите неща...” В действителност, с тези [думи Аристотел] не би загатвал за Платон (тъй като това не е мнението на Платон), а по-скоро има предвид други [философи], живели в същите времена като него. “Древните” — обратно — “смятаха за същности обособените неща”: Хераклит полагаше като начало и същност огъня, Парменид в [стиховете си] във връзка с мнението — огъня и земята, Талес — водата, и всеки друг [от тях] — нещо друго. Никой обаче не е нарекъл “начало” общото [понятие за] тяло, което се предицира всеобщо за всяко едно отделно тяло.

Та след като казва това, [Аристотел] твърди нататък, че “същностите са три”, макар че различните [философи] мислят различно за тях, и изброява кои са те. Една от тях, казва, е сетивната, “която всички признават” за съществуваща. ([В действителност това е казано,] защото мнозина безразсъдно са твърдели, че умозримата и божествена [същност] не съществува. Един от тези хора беше и Хипон, наречен Безбожникът: той казваше, че освен сетивната природа не съществува нищо.) Та “едната от тях е сетивна, като нея всички признават за съществуваща.” От нея пък една е преходна (растенията и животните, да кажем), а друга е вечна (например сферите и звездите в тях). В този смисъл, [Аристотел] отнася “от която е необходимо да се извлекат елементите, били те един или много” не към вечната същност, а към сетивната, която се изказва както за унищожимите, така и за неунищожимите тела. Именно нейните елементи трябва да изследваме, защото както елемент за животните и растенията е подлежащата им материя, така елемент за сферите и звездите в тях е подлежащото им, а именно петото тяло.

Така дотук имаме две същности, а трета е умопостижимата, вечна и неподвижна, която “някои наричат отделно съществуваща” и различна от тукашните неща. [671.1] (Впрочем, някои хора като Платон, да кажем, разделят и нея на две — на математически неща (за тях същият твърдеше, че съществуват отделно и сами по себе си) и на ейдоси (т.е. идеи). Някои от питагорейците пък утвърждаваха математическите неща и ейдосите в една и съща природа, казвайки, че математическите неща по нищо не се различават от идеите. Други от тях, тоест от питагорейците (защото не всички питагорейци [споделяха това] убеждение), пък казваха, че съществуват само математическите неща, без изобщо да засягат идеите.)

Та след като казва, че същностите са три, [Аристотел] заявява, че “онези” (имайки предвид както сетивната и унищожима същност, така и сетивната и неунищожима) “са предмет на физиката”, и накратко излага причината [за своето твърдение]: защото, казва, съществуват в движение, а към физиката спада разглеждането на [всички] неща, в които е налице начало на движението и покоя. Умопостижимата и божествена същност пък принадлежи не на физиката, а на разглежданата сега философия. Впрочем, [Аристотел] е утвърдил причината за това, че разглеждането във връзка с нея не спада към физиката, с [думите]: “ако приемем, че между същостите, които изброихме, няма никакво общо начало”, което е равно на “в случай че сетивната същност не общува с умопостижимата никога в нищо и няма никакво начало, общо за тях, то разглеждането във връзка с нея не би принадлежало на физиката”. Считам, че смисълът на казаните работи дотук е някакъв такъв.

Началото на фразата в своя непрекъснат вид е следното: “същностите са три. Едната от тях е сетивна, като нея всички признават за съществуваща, от която е необходимо да открием елементите, били те един или много. Тя” (очевидно сетивната) “се дели, от една страна, на вечна, а от друга — на преходна”.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а