литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Аристотел
ФИЗИКА
Книга Втора, Глава Първа




От съществуващите [неща] едни са по природа, докато останалите съществуват по други причини.
“По природа” са животните и частите им, растенията, както и простите тела като земя, огън, въздух и вода (защото именно за тях и подобните им казваме, че съществуват “по природа”). Всички те, изглежда, са различни от нещата, които не са образувани по природа, тъй като всичките съдържат в себе си началото на движението и покоя: едни — по отношение на мястото, други — във връзка с нарастването и смаляването, трети — по отношение на качественото си изменяне.

От друга страна, леглото, плащът и който и да е друг подобен род [вещи], доколкото във всяка отделна категория се разглеждат [като артефакти] и съществуват в резултат на [човешкото] изкуство[1], не притежават естествено заложен (émphutos) стремеж към промяна. [Такъв стремеж те изпитват единствено] доколкото се е случило да бъдат [по съпътстващ признак[2]] каменни, земни или пък съставени от двете,[3] и то до такава степен, че природата е начало и причина на движението и покоя за това, в което присъства първично, сама по себе си, а не акцидентално.[4] Казвам “а не като съпътстващ признак”, защото човек, в случай че бъде лекар, би могъл да стане причина за собственото си здраве.[5] И все пак, той владее лекарското [изкуство] не доколкото оздравява — просто се е случило един и същ човек да бъде [едновременно] лекар и оздравяващ, и затова понякога [тези две неща] се различават едно от друго. Същото важи и за всяка една от останалите вещи, създадени [от човека]: никоя от тях няма началото на направата си в самата себе си, но някои [от тях имат началото си] отвън, в други (къщата, например, и [въобще] всички продукти на ръчния труд), докато друга част, които биха могли да бъдат причина за самите себе си [само] по случайност, [имат начало] в себе си, но съвсем не като такива[6].

И така, “природа” е това, което вече казахме: “природа” притежават всички неща, които имат подобно начало [на движението и покоя в себе си]. Освен това, всички те са “същност”, понеже [същността] е субект, а природата съществува винаги в даден субект.[7] “По природа” пък са както тези [неща], така и всичко [онова], което им е собствено присъщо, точно както на огъня [е собствено присъщо] да се издига нагоре. Защото този [процес] нито е природа, нито има природа, ами става по природа и според природата.

Значи казахме какво е природа, какво е “по природа” и какво е “според природата”. А че природата съществува, е смешно даже да опитваме да докажем, тъй като е очевидно, че голяма част от съществуващите неща са именно такива, а пък очевидното да се доказва с неочевидното е присъщо [само] на неспособния да отдели само по себе си познаваемото от непознаваемото. (Явно е, че човек може да бъде такъв, тъй като за цветовете е възможно да размишлява и слепият по рождение.) Така че такива хора по необходимост обсъждат имена, но нищо не мислят [за тях].

Впрочем някои считат, че природата и същността на съществуващите по природа неща се състои в първичния, вътрешно присъщ на всяко отделно нещо [елемент], който сам по себе си е неорганизиран[8], както да кажем дървеният материал е природа на леглото, а медта — на статуята. Белег за това, твърди Антифонт, е, че ако някой зарови в земята легло и гниещото дърво придобие силата да покълне, то [от него] ще се роди не легло, ами [нова] дървесина. В този смисъл, устройството по закона [на изкуството] и самото изкуство са нещо вътрешно присъщо [на дървото само] акцидентално, докато негова същност е онова, което се запазва [в него], докато непрекъснато търпи подобни [промени].[9]

Но ако всяка от [материите на] тези неща се свежда по същия начин до нещо друго (например медта и златото — до вода, костите и дървеният материал — до земя, и по същия начин [материята на] всички останали неща), именно това нещо, [твърди Антифонт], представлява тяхна природа и същност. Затова и едни обявяват за природа на съществуващите неща огъня, други — земята, трети — въздуха, четвърти — определена част от [елементите], пети — всичките заедно. Защото всяко нещо (независимо дали едно или много), което някой [от тези мислители] е приел за такова [начало], казва, че цялата същност е едно и [нещата] са толкова на брой, докато останалите неща [се разглеждат просто като] нейни претърпявания, състояния или подредби. И всеки един от тези [елементи] се счита за вечен (при тях няма промяна от едно в друго), докато нещата възникват и се унищожават до безкрайност.

И така, природата в своя първи смисъл се нарича по този начин: [това е] първичната подлежаща материя на всяко едно от нещата, които имат началото на движението и промяната си в себе си.

В друг смисъл [“природа” се наричат още] формата и видът [на нещото, които са дадени], съответстващи на определението. Всъщност, както продуктът на умелостта и умелостта се наричат “изкуство”, по същия начин “природа” [се нарича и] това, което е според природата, и самото природно. В първия случай не бихме казали, че [конкретното] нещо съществува “според изкуството” или е “изкуство”, ако е легло само във възможност и още не притежава вида на леглото. [Същото е] и с нещата по природа: това, [което е] плът и кости във възможност, все още няма собствена природа и не е по природа, преди да придобие онзи вид, съответстващ му по определение, с чиято помощ казваме какво е плът и кости. Ето защо, в друг смисъл “природа” ще са още формата и видът на нещата, които имат началото на движението в самите себе си. (Тук видът не е отделим [от тях иначе], освен в мисълта; и това, [което се отделя] от тях — да речем, “човек”, — не е природа, а по природа.)

Освен това, формата е в по-висша степен “природа” от материята, защото за всяко нещо се казва, [че е това, което е по своята същност], по-скоро тогава, когато съществува в ентелехия, отколкото когато е във възможност. И освен това, от човека се ражда човек, но от леглото не се ражда легло. Затова и хората твърдят, че не формата, а именно дървото е природата [в случая] – ако [заровеното легло] покълне, [ще порасте] не легло, ами дърво. Следователно [дървеният материал] да е природа,[10] то природа ще е и формата, тъй като от човека възниква именно човек.[11] А естественият процес[12], който се нарича “възникване”, е именно път към природата. За разлика от лечението, за което се казва, че е път към здравето, а не към лечителското [изкуство] (все пак нужно е то да изхожда от, а не да води до лечителското [изкуство]), [отделната] природа не се отнася към [друга] такава по този начин, ами доколкото израства, израстващото се развива от едно нещо в друго. Следователно като какво израства то? Не като това, от което [израства], ами като онова, в което [се превръща накрая].[13] Значи формата е без съмнение природа.

А формата и природата се употребяват основно в две значения, доколкото и лишеността е в някакъв смисъл ейдос. Само че [въпроса], дали при простото възникване има или няма някаква лишеност и противоположност, ще разгледаме по-късно.





Забележка:

Превод от старогръцки: Зоя Христова.

Преводът следва изданието: Aristotelis Physica, ed. W. D. Ross. Oxford: Clarendon Press, 1950 (repr. 1966 (1st edn. corr.)), 192b8 — 193b21.






  
Още сведения

публикувано на четвъртък, октомври 14 @ 22:44:34 EEST изпратено от Argos

Подведено под:
Протези за реториката | Аргос | философия |

6273 прочита

Бележки под линия:
[1]Изборът на думата “изкуство” в този превод следва превода на понятието на български в текста на Първа Книга на Метафизика [вж. Аристотел, Метафизика, прев. Н. Гочев и И. Христов, С.: Сонм, 2000]. В случая става въпрос за продуктите на човешката дейност. Пасажът дава възможност за няколко превода. Не се разбира ясно за кои “категории” говори Аристотел. В различните издания те са: “А ложе, плащ и прочие [предметы] подобного рода, поскольку они соответствуют своим наименованиям и образованы искусственно, не имеют никакого врожденного стремления к изменению или имеют его лишь постольку, поскольку они оказываются состоящими из камня, земли или смешения” — перевод: В. П. Карпов, Харьков: ЭКСМО–Пресс, 1999, 1056 с.; “On the other hand, a bed and a coat and anything else of that sort, qua receiving these designations i.e. in so far as they are products of art — have no innate impulse to change.” — translated by R. P. Hardie and R. K. Gaye, provided by The Internet Classics Archive; “Au contraire un lit, un manteau et tout autre objet de ce genre, en tant que chacun a droit à ce nom, c’est-à–dire dans la mesure ou’ il est un produit de l’art, ne possèdent aucune tendance naturelle au changement.” — trad. Henri Carteron, Paris: Les belles lettres, 1926.
[2]Срв. Arist. Top. 102b4–14: “Съпътстващото е онова, което макар да не съвпада с никое от гореказаното, е присъщо на предмета, или което може както да му е присъщо, така и да не му е присъщо.”
[3]За Аристотел елементите (сред които земята) имат естествено заложена посока на движение. За земята такова движение е падането надолу.
[4]Срв. Arist. Met. 1017а5–25: “За битието се говори като съпътстващо и само по себе си. Като съпътстващо — да речем, когато казваме, че “справедливият е образован” или че “образованият е човек”, което е почти същото като “образованият строи”, защото [само понякога] се случва строителят да е образован или образованият да е строител... За съществуващо само по себе си се говори в онези случаи, които се обозначават чрез формите на категориите, защото в колкото [значения] се говори [съобразно с тях], в също толкова се изразява битието.”
[5]Т.е., да съчетае естествения процес на самовъзстановяването с изкуственото самолечение.
[6]Т.е. същностно.
[7]Срв. Arist. Cat. 1а20–25.
[8]Срв. Arist. Met. 1014b27.
[9]Т.е. материята.
[10]Според някои ръкописи: “Но дори [видът на изкуствените предмети] да е изкуство...”.
[11]А не представител на друг вид.
[12]Букв. “природата”.
[13]Т.е. съответно материята и формата.

Още в тази връзка
· Аристотел


Най-четеното в блок Протези за реториката:
Епическо и гастрономическо. Аспекти на изобразяването на храна и пируване у Омир


Рейтинг
Средна оценка: 4.53
Гласа: 30


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"ФИЗИКА
Книга Втора, Глава Първа" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.13 Секунди