литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Анета Димитрова
Обстоятелственият контекст на жанра диалог и отношението му към литературния пир
Страница: 1/5




Жанрът диалог е нов обрат в старогръцката литература - подражанието на действителността (mimesis) има нова форма, която се занимава с частния живот на отделния човек, с гласа на човека като частно лице (idiotes). Разговорът в неофициален тон, рамката на частното пространство, подражанието на живота в неговото многообразие и комплексност се разгръща чрез изграждането на тази естествена среда като литературна/условна форма, чрез старанието на автора да създаде тази рамка като вътрешен контекст[1] на изложението-разговор.
Жанрът пир произлиза от диалога и в много отношения съдържа същите характеристики и е носител на същите значения - и двата жанра се основават на диалогичното общуване, имитират действителността в аспекта на общуването, като диалог или (опит за) полилог. Ако разговорът при диалога се намира в някакъв обрамчващ контекст (битова рамка, литературно пресъздаване на действителността), то може да се сметне, че литературният пир е един възможен вариант на диалог, по-точно вариант на контекст, наред с вариантите разходка (напр. “Федър” на Платон), посещение на частен дом (напр. “Протагор”) и т.н. Обособяването на варианта “пир” като отделен жанр е знак, че неговите специфики трябва да се търсят в приликите и разликите между двата жанра, в литературната им реализация, традицията и нейното преобръщане в произведенията на по-късните автори.
За да функционира диалогичната форма като жанр, определени елементи и значения трябва да се повтарят във всички произведения в тази форма. По начало той имитира разговор в частна среда между двама или повече участници, съответно изисква пресупозицията “неофициалност, естественост”, използва формата като път за разкриване на идеи и мисли - тази пресупозиция се спазва (успешно или не) или се опровергава (при пародиите) във всеки диалог. Жанрът търпи развитие, на което се дължат и различията при различните автори и епохи. Диалогът в най-високите му образци, Платоновите диалози, е динамичен разговор-подражание на динамичната действителност - с въпросо-отговорна структура, с причинно-следствена връзка и същевременно с асоциативна промяна на темата, с развитие на гледните точки и наличие на резултат (промяна от начално в крайно или по-късно състояние).
По отношение на диалогичната форма и ролята на обстоятелствената рамка в Платоновите диалози Томас А. Слезак убедително прави по-различни заключения.[2] Изборът на тази писмена/литературна форма за фиксиране на някои от философските възгледи на Платон е следствие на самите възгледи. Явно не става дума за достигане до истината в хода на дискусията и диалогът не представя “живия процес на дискутирането”, а по-скоро диалогичността на мисленето (с. 32). Целта му е постигането на съгласие (с. 131), а също показва “пътища във философията, които са търсени и обхождани от конкретни хора, обременени с грешки и ограничености като самите нас” (с. 142). Това означава, че при Платон подражанието на живата действителност има друг смисъл и рамката на диалозите индивидуализира различните начини на мислене, които са преодолявани от философа-диалектик. Разговорът е воден от него, а не се развива в посока на истината.
Този подход към формата и вътрешния контекст едва ли е бил разбиран, а още по-малко следван, от по-късните автори на диалози, които не споделят философските възгледи на Платон. Следователно трябва да се очаква или отмиране на диалогичната форма (което не става), или използването й с други цели, а именно като разговор в писмена форма, подражание на частната действителност. Но не-Платоновите диалози губят своята убедителност поради отсъствието на обединяващата фигура на всезнаещия философ, който води разговора. Ето защо разговорът може да бъде и статичен, обмяна на реплики, което го отдалечава от прототипа. Литературната условност се превръща във формално рамкиране на статично изложение - такава става формата у по-късните автори. Продуктивната форма се превръща в проформа, в чист литературен продукт.
Проблемът за ролята и значенията на контекста в жанровете диалог и пир в старогръцката литература ще се сведе в настоящата работа до въпроса за формализирането и преобръщането на значещите елементи в произведенията на късните автори.







Напред (2/5) Напред



  
Накратко
С възникването си диалогът се противопоставя както на поезията (епос и драма - литература par excellence за елините), която има множествен субект, така и на реторическото прозаично говорене, което е насочено към множествен обект. Макар че диалозите говорят за високото, и то не само аналитично, но и символично, частното пространство и отделният човек присъстват в тях на много нива. Самата форма пресъздава неофициален разговор, участниците са поставени в ежедневни ситуации-случки, за които да се разказва, например смъртта на Сократ или идването на Протагор в Атина - “извънредно”, но частно.
Ситуирането на разговора-диалог в някакъв контекст увеличава художествената условност, прави го наративен, конструира една по-цялостна картина на действителността. Пресъздава се не само разнообразието на живота, но и една важна характеристика на диалога - наличието на вътрешен контекст, който има отношение и към съдържанието.

Още сведения

публикувано на сряда, август 27 @ 11:02:44 EEST изпратено от Argos

Подведено под:
Протези за реториката | Аргос | статии |

9761 прочита

Бележки под линия:
[1] Тук и по-долу “контекст” се употребява със значение на съдържаща се в текста рамка, за разлика от историко-културния контекст, който е присъщ на всеки текст, но в случая не се взима под внимание.

[2] Слезак, Т. А., Да четем Платон, С., 2002, 29-36, 126-133, 142-143.

[3] Вж. напр. Hirzel, R. Der Dialog. Ein literaturhistorischer Versuch, Bd. 1, Leipzig, 1895; Clay, D. The Origins of the Socratic Dialogue, In: The Socratic Movement, ed. by Paul A. Vander Waerdt, Cornell UP, Ithaca and London, 1994, 23-47.

[4] Hirzel, op. cit., 2-67; Богданов, Б. Мит и литература, т. 1, София, 1998, 238.

[5] Имат се предвид най-вече диалозите на Платон като представителни за жанра, но от друга страна те са изключителни, много по-богати на смисли, което ги отличава от традицията.

[6] Срв. делението на диалозите на драматични и наративни, което има отношение към наличието на “разказ за”, на рамка.

[7] Тук се имат предвид пировете от класическата епоха, които са модел за литературно изображение. Връзката с аристократическия им произход и наличието на такива сцени още у Омир не противоречи на изложената теза, но в случая не се анализира.

[8] Пак там в бел. 1 се отбелязва, че вероятно пример за това дава Аристотел в своето произведение “Пирът”.

[9] Xen. Symp. I. 1 (курс. м., А. Д.). Прев. Р. Стефанов, в: Ксенофонт, Сократически съчинения, С., 1985, 141.

[10] Срв. Xen. Symp. II. 1.

[11] Хьойзинха, Й., Homo Ludens. Изследване на игровия елемент на културата, С., 212-226.

[12] На бълг.: “Пиршеството, или лапитите”, прев. Вл. Атанасов, в: Лукиан. Сатири и пародии, С., 1986.

[13] Известно е, че за основа на пародията Лукиан използва Платоновия диалог “Пирът” и някои епизоди пряко си кореспондират - те няма да бъдат подробно коментирани.

Още в тази връзка
· Анета Димитрова


Най-четеното в блок Протези за реториката:
Епическо и гастрономическо. Аспекти на изобразяването на храна и пируване у Омир


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 12


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Обстоятелственият контекст на жанра диалог и отношението му към литературния пир" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.14 Секунди