литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Жак Дерида
Какво е деконструкция




Под термина “деконструкция” трябва да се разбира не разграждането или разрушаването, а анализирането на седиментните структури, които образуват дискурсивния елемент, философската дискурсивност, в която мислим. Минава се през езика, през западната култура, през съвкупността от всичко това, което определя принадлежността ни към тази история на философията.

Думата “деконструкция” вече съществуваше във френския език, но рядко се използваше. С нея си послужих най-напред, за да преведа две думи, едната на Хайдегер, който говореше за “деструкция”, другата на Фройд, който говореше за “дисоциация”. Но естествено твърде бързо се опитах да изтъкна в какъв смисъл тази дума, това, което наричах “деконструкция”, не бе просто Хайдегеров или Фройдов термин. Посветих немалко трудове, за да посоча дълга си към Фройд, към Хайдегер и известната инфлексия на това, което нарекох “деконструкция”.

И тъй, не мога да обясня какво представлява деконструкцията за мене, без да реконтекстуализирам нещата. Именно тогава, когато властваше структурализмът, аз се заех с моите задачи и с тази дума. Деконструкцията беше също така заемане на позиция спрямо структурализма. От друга страна, това ставаше във време, когато науките за езика, позоваването на лингвистиката, “всичко е език” бяха доминантни.

Именно през 60–те години деконструкцията почна да се конституира като... не бих я нарекъл “антиструктуралистка”, но във всеки случай разграничена от структурализма и оспорваща властта на езика.

Ето защо винаги се учудвам и се дразня при честото отъждествяване на деконструкцията — как да се изразя? — с един “омнилингвистизъм”, с един “панлингвистизъм” или “пантекстуализъм”. Деконструкцията започва тъкмо с обратното. Най-напред оспорих властта на лингвистиката, на езика и на логоцентризма. И след като за мене всичко започна и продължи с едно оспорване на лингвистичното позоваване, на властта на езика, на “логоцентризма” — дума, която повтарям и подчертавам, — как стана така, че преценяват толкова често деконструкцията като мислене, за което съществува единствено езикът, текстът, в тесния смисъл на думата, а не действителността? Очевидно става дума за непоправима смислова грешка.

Не се отказах от думата “деконструкция”, защото тя имплицираше една необходимост на паметта, на повторното свързване, на уедряването на историята на философията, в която всички ние сме, без при това да се мисли за тази история. И така, аз твърде рано разграничих ограничението от края. Става дума за отбелязването на ограничеността на историята, а не на метафизиката като цяло — никога не съм смятал, че съществува метафизика; това също е често срещан предразсъдък... Мисълта, че метафизика съществува, е метафизически предразсъдък. Съществува история и прориви в тази метафизика. Да се говори за нейната ограниченост не означава да се твърди, че тя е крайна.

Следователно деконструкцията, деконструктивният опит се помества между ограничеността и края, в преутвърждаването на философското, но като отваряне на въпрос за самата философия. От тази гледна точка деконструкцията не е просто философия, нито съвкупност от тези, нито дори въпросът за Битието в Хайдегеровия смисъл. По някакъв начин тя е нищо. Не може да бъде дисциплина или метод. Често я представят като метод или я превръщат в метод със съвкупност от правила, процедури, които могат да се преподават, и т.н.

Деконструкцията не е техника със свои норми или процедури. Разбира се, в нея може да има законосъобразности в начините на поставяне на определен тип въпроси в деконструктивен стил. От тази гледна точка смятам, че това може да послужи като основа на преподаване, може да има ефектите на дисциплина и т.н. Но по принцип деконструкцията не е метод. Самият аз съм се питал какво представлява един метод в гръцкия или картезианския, или пък в хегелианския смисъл на думата. Ала деконструкцията не е методология, тоест приложение на правила.

Ако искам да дам икономично, елиптично описание на деконструкцията, бих казал, че тя представлява мислене за произхода и за границите на въпроса: “какво е?...”, въпрос, който властва в цялата история на философията. Всеки път, когато се опитваме да мислим възможността на “какво е?...”, да поставим въпрос за тази форма на въпрос или да се попитаме за необходимостта й в определен език, в определена традиция и т.н., това, което се прави в този случай, се подчинява до определена степен на въпроса: “какво е?”.

В това се състои отликата на деконструкцията. Тя наистина е питане за всичко това, което е повече от питане. Затова винаги с колебание си служа с тази дума. Тя засяга всичко това, което въпросът “какво е?” е повелил в историята на Запада и на западната философия, тоест практически всичко от Платон до Хайдегер. Наистина от тази гледна точка вече не сме в пълното си право да изискваме от нея да отвръща на въпроса: “какво си ти?”, “какво е това?” в обичайната форма.





Забележка:

Превод от френски: Тодорка Минева






  
Накратко
В един свой разговор с Роже–Пол Дроа от 30 юни 1992 г. Жак Дерида дава подробен устен отговор на въпроса: “Какво е деконструкция”. Този отговор бе публикуван за първи път на 12 октомври 2004 г. в специалното приложение на в. “Le Monde”, посветено на кончината на философа. (Бел. прев.)


Още сведения

публикувано на петък, октомври 15 @ 17:05:41 EEST изпратено от grosnipe

Подведено под:
Плътни течности | * | философия |

9104 прочита

Още в тази връзка
· Жак Дерида


Най-четеното в блок Плътни течности:
Какво е деконструкция


Рейтинг
Средна оценка: 3.95
Гласа: 21


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Какво е деконструкция" | | 3 коментара

Re: Какво е деконструкция (Оценка: 1)
от lidi на събота, октомври 16 @ 13:37:30 EEST
(Сведения за читател )
Деконструкцията не е техника.

Много важно уточнение, което ще направи всеки философ. Ама на Камбуров не му мигва окото в най-похвален план да каже, че с деконструкцията Дерида превърнал философията в техника. Щото за литераторите всичко, което не става, за да проанализираме с него за хиляден път все нашия си гениален Яворов, не е от интерес. Ужас!




Re: Какво е деконструкция (Оценка: 1)
от Spike на четвъртък, октомври 21 @ 17:31:00 EEST
(Сведения за читател )
Я, каква стана тя?!
Няма кой да се притече на помощ на титаника Камбуров.
Освен да се заема аз, ей така, за спорта, въпреки че прикриването изобщо ми е неприсъщо.

На горната умница можем да кажем да не хваща вяра на приказките дето ги разправят философите, особено на онези, дето всеки философ може да ти ги каже. Големи мръсници са философите, ще знаете, така че, кой ги знае, къде каква умисъл влагат.

А по същество.
Да, наистина малко се е поолял човекът с тая техника — едно Find-че по скръбното му парче е достатъчно, за да се види добре положението.
Обаче както той си пише там, също с цел (себе)похвала, той ходи в Америка, за да си говори с Дерида. Тоест приема за чиста монета или изходна база, ако щете, каквото там си говорят американците докато чакат и при тях да дойде Дерида-то. А когато си говорят американците и Дерида се заслушва — виж в интервюто на този сайт с него; една претенция има само човекът — да не вземе да стане така че всички други да почнат да пазят тишина на американците.

Отново в това интервю, става ясно, че в произхода си деконструкцията е замислена като ответен ход на някой от нароилите се структурализми, който, и според тона на самия Дерида, очевидно е вече само историческа форма. Тоест литераторският произход на деконструкцията изглежда неоспорим. А и по-късното й фундаментално разработване също е приписано на засиления интерес към нея отвъд океана и от литературно-теоретическа посока. Явно дори самият акцент тъкмо върху чудовището на деконструкцията свидетелства вече за литераторска нагласа. Тоест тя се застъпва още с изтъкването (превеждането и публикуването) тъкмо на горния фрагмент.

В заключение да кажа, че не чакам благодарности от феновете на Джими–то. Едно, че явно вече са поулегнали, та няма да се юрнат да ми мерсят. Второ, че, както вече писах, не го правя за русите къдрички и кафевите очета на Моцартчето, а за да се изтъкна и аз като умен и разбирач, което е основният мотив май на всички тук и там.




Re: Какво е деконструкция (Оценка: 0)
от Един читател на понеделник, ноември 20 @ 13:16:37 EET
Хубаво е, че се намери някой да защити Джими, а иначе той отдавна се поизтърка. А че деконструкцията е техника, то просто няма как да не е ...в преупотребата си.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.16 Секунди