Херувим Петринов
Стихове | Страница: 1/2
Перушината На Поезията
Отгледани от тинята на мисълта, безформени,
копирани от смътни сенки — подвижни твърде, —
но които не говорят, не разпитват, не разплитат
отегченото кълбо във локвите — с ръжда, или,
от тенекиен звън, — но които, още в лист, в
изгнилите листа — и още — с`зеленясяли и
кадифени страници, встрани, изравят от дъха
й сън... Край острието на блатата с тъжно
острие прелитат, над спускането на деня
размахват лепнещи криле, и, заплашителни, но
заедно в менливите, обветряни, прозирни клетки:
— опитомените ята — безмислени. И думите, които —
вече в думи предрешени — не помнят само бяло:
— в бялото: — на хапки. — Лотоса. —
— И в ротора: — калта.
Напред (2/2) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на вторник, октомври 19 @ 09:35:10 EEST изпратено от veseleil
Подведено под:
Болест | * | поезия |
5342 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 3.58
Гласа: 12
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|