литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Димка Гочева
От Лимерик до Барън
Страница: 1/5




Какво бе за мен Ейре до лятото на 2003 г.?


Преди да отида в Ейре, или в република Ирландия през август 2003 г. винаги свързвах нейното име с името на Джон Скот Еригена. Когато чуят за Ейре, или Ирландия, сигурно мнозина се сещат за някой от нейните прочути писатели, поети или драматурзи. Но какво да се прави, професионална деформация. За мен тази страна, поне до лятото на 2003 г. беше преди всичко страната на един симпатичен средновековен философ и блестящ преводач от гръцки на латински. Когато по време на следването и аспирантурата си учех за него, в някои наши учебници и антологии името му беше изписано като “Йоан Скот Еригена”, после стана “Джон Скот Ериугена”, а сега се питам да не би най-близко до някогашното му звучене да е “Иън Скот Ейрегена”? Каквото и да е било всъщност името му, тъкмо благодарение на това, че е бил монах от прекрасната зелена Ейре, през девети век след Христа той направил много за хвърлянето на мостове между отдавна разделената Европа. В какъв смисъл той хвърлил мост между двете части на Европа — гръцки и латински говорещата? За годините на раждането и смъртта му не се знае със сигурност нищо. Знае се само, че е живял през девети век след Христа, че е знаел великолепно гръцки както малцина други по онова време на Запад, а да не забравяме, че става дума тъкмо за онова половин хилядолетие, през което почти всички са свивали рамене пред някои ръкописи с оправдателното: Graeca sunt, non leguntur.

Той е автор на голямото и важно съчинение “За разделението на природата” (известно още и в множествено число като “За разделенията на природата”), но най-важното за него е: той е превел в средата на девети век от гръцки на латински изключителните съчинения от корпуса на загадъчния Ареопагит (който според едни е истинският свети Дионисий, а според други е псевдо–Дионисий). И още, ирландският монах Иън от Ейре може да се почита като един от първите християнски цивилизационни обединители на Европа, защото освен Ареопагитиките, Иън Скот Ейрегена превел от гръцки на латински и най-важни текстове на някои от Светите Отци от Кападокия, написани през ІV век, както и от Максим Изповедник. Всички историци на средновековната философия не пропускат да отбележат, че когато преводът на Ареопагитиките, направени от монаха Иън от Ейре, бил изпратен на папа Николай през 860 г., папата и неговият личен библиотекар и преводач Анастасий не успели да намерят нито една грешка — и предполагам, позеленели от завист. Разбира се, формално те можели да изкажат единствено неодобрението, че преводът е бил публикуван преди те да се запознаят с него и да му дадат благословията си.

Преводите на Иън имали огромно влияние върху мисловните търсения на латиноезичния Запад през следващите няколко века. Въпреки някои негови еретични забежки в схващането му за това колко е значима свободната воля за спасението ни оттатък, и въпреки някои почти пантеистични крайности в диалога за разделенията на природите, Иън според мен заема славното място на велик християнски преводач–цивилизатор в културната история на нашия стар континент, който все заради нещо е бил разделен и най-после започна да се стреми към обединение.

Всъщност, поради всичко това той може да бъде и нещо като емблема-персонификация на Ирландия от втората половина на първото хилядолетия. В продължение на столетия малката островна страна, наричана на латински Hibernia, или Scottia maior (докато в същото време Шотландия била Scottia minor), била чудно кътче за развитието на духовността. Част от местната келтска аристокрация и друидите били приели християнството още преди прословутото пристигане на Патрик през 432 г. след Христа на острова. Проповедите и монашеската дейност на Патрик направили това необратимо и наред с чудотворните му деяния (като например това, че заповядал на всички змии да напуснат острова за една нощ), са повече от достатъчни днес той да бъде почитан като светец–покровител на тази изстрадала земя. Още по-важно от изгонването на змиите за културната история на Ейре, а и на Европа, се оказало това, че Патрик основал множество манастири и с това предопределил облика на християнските институции там. Векове наред ирландското християнство било много повече от манастирски, отколкото от епископски тип. Патрик се съобразил с вековния кланов градеж на общностния живот там и сам той или последователите му създали манастири навсякъде, където имало седалище на някой кланов вожд. Тези населени места се превърнали в нещо като център на местния владетел, манастирско обиталище с библиотека и училище, болница, сиропиталище и затвор за престъпилите обичайното право. В продължение на векове в манастирските училища и библиотеки на Ейре е бил преподаван и местния гелско–келтски с неговата писменост и генеалогична или епосна литература, но и разбира се, преди всичко най-важните въпроси на богопознанието, латински и гръцки. Естествено, езикът на преподаването е бил латински.







Напред (2/5) Напред



  
Накратко
Спомени и размишления за едно пътуване и един международен конгрес.

Какво бе за мен Ейре до лятото на 2003 г.?
От София до Лимерик
Първият ден в Лимерик — разходка около Шанън и екскурзия из града
Малко размишления върху историята и езика на Ейре
Форумът и неговите развлечения
Екскурзията до скалите на Мохер и Барън
Лимериците в Лимерик

Още сведения

публикувано на неделя, октомври 31 @ 09:08:54 EET изпратено от argos

Подведено под:
City-lights | * | пътеписи |

10882 прочита

Бележки под линия:
[1] Стихотворението е “Другата страна”. В: Шеймъс Хини. Врата в мрака. С., Народна култура, 1988 г., превод: Юлиан Константинов, Кольо Севов.

Още в тази връзка
· Димка Гочева


Най-четеното в блок City-lights:
От Лимерик до Барън


Рейтинг
Средна оценка: 3.72
Гласа: 11


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"От Лимерик до Барън" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.14 Секунди