литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Феликс Хосе Ернандес
За другарите, непорочното зачатие, най-известния роб в историята и Маями vs. Фидел




Иския, 30 декември 2001 г.
Драги Бофил,

Пиша ти от прекрасния остров Иския, където съм на гости у брат ми Албертоне и чудесно си прекарвам неаполитанската ваканция в семейна среда. Тъй като времето ми е малко, взех мъдрото решение да го оползотворя, като ти опиша нашето есенно пътешествие из българските земи.

На 27 октомври, точно на годишнината от нашата сватба, в разстояние само на два часа се озовахме в един различен от обичайния ни свят. На слизане от самолета бяхме посрещнати от огромно табло с надпис Welcome to Sofía. Докато разучаваше паспортите ни, митническата полицайка, силно гримирана в крещящи цветове и с орлови нокти, ни хвърляше изпитателни погледи в “другарски” стил.

Изкарахме една седмица в хотел “София Хилтън”, стратегически разположен в сърцето на града. Хотелът е открит само преди шест месеца и е ултрамодерен, а луксът му контрастира с царуващата в българската столица бедност. Навсякъде се виждат хора, главно старци и деца, които ровят за нещо за ядене в кофите за боклук. Заплатите са едва 20% от френските, като това не пречи цените на храните по магазините да са равни с тези в Париж. 75% от народа живее в условия на недоимък — това се дължи на факта, че 40% от активното население е безработно. Пенсиите са комунистически (една добра месечна пенсия е 50 долара), а цените — капиталистически. При това положение, ако идваш от Франция, се чувстваш направо богаташ, защото заплащането за музеите, театрите и екскурзиите си е останало комунистическо.

София е опустошен, порутен град в развалини, като изключим централните улици, по които новобогаташите са обновили сгради от XIX и XX век, отпреди Втората световна война, когато времето е спряло. Въпросните постройки са превърнати в превъзходни жилищни кооперации или в луксозни магазини: по големите улици се намират и скъпи бутици и бижутерски магазини. Човек започва да се пита: “Как е възможно да има толкова луксозни места, обградени от мизерия?” Обяснението е в това, че руската и българската мафия препират чрез тях пари от трафика на дрога, от бизнеса с проститутки и други незаконни дейности. Декларират фараонски цифри от продажби на луксозни артикули, плащат съответните данъци и така парите могат “законно” да влязат в циркулация.

Навсякъде красивите византийски църкви са реставрирани и блясъкът им е върнат, въпреки почти половинвековната скоба на комунистическата власт и всевъзможните опити на другарите да ги разрушат. Срещу грандиозния хотел “Шератон” (някогашният “София”, където са били настанявани гостите на другарите), днес се издига около двайсетметрова колона, върху която бронзовата статуя на българската родина със силиконово напращели гърди и устни приветливо подава лавров венец. Това е същото място, на което се е издигала гигантската статуя на Владимир Илич Улянов Ленин, сега съборена и захвърлена на бунището на историята. На някакви триста метра от нея се е намирал мавзолеят на другаря Георги Димитров, от чийто балкон йерархията на овластените другари е поздравявала манифестиращия народ. Днес обаче там няма нищо, изтръгнали са дори плочите от пода и мястото е заето от тревна площ.

Един ден посетихме църквата “Св. Граал”, където се съхраняват мощите на крал Стефан II. Точно там на 16 април 1925 г. другарски ръце са поставили бомбата, избила богомолците по време на службата. В централния двор на хотел “Шератон” се намира великолепната църква “Св. Георги” от V век, превърната в джамия по време на турската окупация и отново обърната на църква при постигането на независимост с руска помощ през 1878 година. При другарите е била направена на музей, а днес, както всички останали такива места, пак е църква.

Разходихме се из турската баня, пълна с мозайки, много сходни с тези от Будапеща. В близост до нея е голямата Синагога, но там не можахме да влезем заради един “симпатичен” брадат портиер с “тирбушони” на ушите и черна шапка. Май че единственият симпатичен брадатко е Дядо Коледа. Катедралата “Св. Александър Невски” е несъмнено най-прочутият монумент в столицата, датира от 1904 г. и е във византийски стил. Името “Невски” е на един руски воин от XIII в., светия–покровител на освободилия България от турците цар Александър. Във вътрешността й се намират мощите на Св. Борис, князът, въвел християнството в България. В криптата се пази възхитителна сбирка от икони, смятана за една от най-красивите в света. Пак там, в едно магазинче, могат да се купят техни копия, правени от български художници. Ние си взехме икони на Христос и свети Борис. От едната страна на катедралата се извисява изключителната базилика “Св. София” от V в., а точно до нея се намират гробът на Незнайния воин с вечния огън и думите на писателя Иван Вазов и паметникът на Паиси Хилендарски, идеолог на българските националистически движения (местният Хосе Марти).

През две пресечки се издига руската църква “Св. Никола” със своите пет позлатени купола и вътрешността, украсена с красиви фрески от новгородската школа и чудесни икони, копия от Владимировската катедрала в Киев. Вярващите се тълпят в мъничката й крипта, защото се говори, че там се случвали чудеса.

Националната библиотека, потънала в прах и препълнена със студенти, е зад Докторската градина. Която пък се казва така, заради паметника по средата си: върху него са изсечени имената на 531 руски лекари, загинали по време на освободителната война срещу турците през 1878–ма. Срещу университета, в огромния парк “Цар Освободи”, се намира гигантският паметник на войниците от червената армия, окупирали страната по време на Втората световна. Съвършено запуснат е и станал място за срещи на наркомани и маргинали от кол и въже.

Погребалния параклис на княз Александър Батенберг, първият български цар през 1878 г., е реставриран и днес е сборно място за затъжените привърженици на монархията. В парка срещу Хилтън се намира бившият Национален дворец на културата, превърнат днес в банален търговски център с неизбежните МакДоналдс, KFC и т.н. Срещу него се разпада огромния паметник на българските комунисти — народът отлепя мраморните плочи от покритието му, за да си ги отнесе и да ги ползва за ремонти вкъщи.

Обиколихме няколко музея, които са в печално състояние, тъй като са държавни — прашасали, мръсни. Например в лявото крило на някогашния Царски дворец се намира етнографският музей с над 60 000 предмета, свързани с българската история и култура. Там не платих вход, защото госпожата, която продаваше билетите не беше дошла, а тази, която трябваше да ги къса, си беше там и само се усмихваше. По селската булчинска премяна в една витрина щъкаха хлебарки. В дясното крило на двореца се намира природо-научния музей — там горките крокодили едва се движат в тесните си, студени аквариуми. Но какво друго да се очаква в град, където зимните температури достигат –15 градуса, а отоплението е прескъпо и народът трябва да избира да се храни ли или да се топли.

В Националната художествена галерия, в залата, посветена на Роденовите скулптури, пазачката хъркаше, разплута в стола си. Видях една прекрасна около 30–сантиметрова статуйка, “Целувката” на Роден, издухах прахта от нея и, за голяма моя изненада, дори можах безпрепятствено да я взема в ръка. Тоест, на теория всеки би могъл да я изнесе от залата без бдящи камери и от държавата, където всичко държавно продължава да се третира с наследения от епохата на другарите манталитет.

Една вечер се качихме в хубав битов ресторант на Витоша, в чиито поли се простира София. Вечеряхме много добре и погледахме малко фолклорни танцови изпълнения.

Когато бях малък, там, в моята родна Санта Клара, от България ми бяха известни само българските бацили, които, ако се не лъжа, представляват лекарство за стомах. След това, благодарение на славната кубинска революция, когато България се превърна в братска страна, открих сладката и парфюмите. Пропагандата обрисуваше тази държава като розова градина. А аз, без да зная за произхода му, се възхищавах и от един велик българин — Спартак. Сега в София ядох сладко от дюли, череши, круши и кайсии и си припомнях бившата кинкалерия на “Занха” и “Окендо”, превърната в магазин, в чиято витрина като украса на портретите на Маркс, Енгелс и Ленин се мъдреха сладката — нареждаха ги всеки път, щом наближаха славни дати като 1 май или 26 юли и на всеки се полагаше по бурканче. После дойде епохата на българските замразени пилета, които се продаваха на пазара “Карлос III”. Баща ми и аз ставахме в три часа сутринта и отивахме да се наредим на опашка. Така към осем сутринта, когато черните от “Кайо Уесо” започваха да се дърлят, ние бяхме сред първите, успявахме да вземем по две пилета на човек и така си осигурявахме месото за цялата седмица. Това бяха първите замразени пилета в живота ми — идвах от Камахуани и за мен пилето беше пернато животно: баба ми му извиваше врата и го хвърляше на пода на просторната кухня, то преритваше, докато накрая не опне крака, баба го слагаше в една тенекия с вряща вода, после му оскубваше перата, отрязваше главата и краката, отваряше го и едва тогава то заприличваше на онези, които през 60-те купувах след ранното редене на опашка и блъсканицата на зазоряване.

Когато се ожених, Марта получи няколко шишенца с български парфюм и един руски, “Московские ночи”, а сега и Лидия й подари парфюм. Коя е Лидия ли? Една очарователна русокоса госпожа със сини очи, която ни беше водач в трите екскурзии до места далеч извън столицата. Излязоха ни на смешна цена в една агенция, препоръчана от хотела. В осем сутринта идва “Мерцедес Бенц” с шофьор и гид (на какъвто език пожелаеш) да те вземе от хотела, отвежда те до избраното място, хапваш в някой битов ресторант, поразхождаш се следобеда и те връща на заздрачаване в хотела. С Лидия се сприятелихме. Била е манекенка — показа ни свои снимки онзи следобед, когато бяхме канени в софийския й дом — и като млада е приличала на българска Бриджит Бардо. Шест години е живяла в хаванския квартал “Мирамар”, тъй като съпругът й е бил цигулар в националния симфоничен оркестър на Куба. Разказа ни безброй анекдоти за Куба и кубинската изобретателност. Тя винаги е мечтала да бъде свободна и най-сетне е, обаче спечеленото не й стига да изкара до края на месеца — вместо да живее, оцелява. Наложило се миналата година мъжът й да си продаде цигулката, за да може да плати парното. Лекарите и лекарствата не са покрити от осигуровки. Някогашните собственици на недвижими имущества или техните наследници са си ги върнали и определят за тях каквито си пожелаят наеми. И, тъй като наемателите не могат да плащат, трябва да се преселят в бедняшките квартали или в сгради, пълни с мишки и дървеници, а на тяхно място се настаняват новобогаташите.

През последните десет години повече от два милиона младежи са отишли да живеят в Западна Европа, а близките им не умират от глад само благодарение на парите, които те им пращат. Дивият капитализъм на принципа на “Да се спасява кой как може” е разочаровал повечето от хората, мечтали за свобода. На това се дължи и възкръсването на комунистическата партия, която всички са вярвали за изчезнала вовек и веков.

По улиците не се виждат проститутки както в Прага или Будапеща, защото те заминават за Париж, Лондон или Рим, където печелят много повече, но се озовават в лапите на местните мафии. Бедни българки, бедна Българийо! В историята на тази страна има много интересни неща, като например обстоятелството, че през 1941 г., нищо че били съюзници на нацистите, само те (и Франко) отказали да предадат евреите си за изтребление. Между 1953-та и 1989-та година са ги управлявали другарите и Тодор Жиков — държавен глава и същевременно генерален секретар на комунистическата партия.

Първото българско царство, от 969 до 1018 г., траяло само половин век и било унищожено от императора Василий Булгарохтон (убиецът на българи), който унищожил войска от петнайсет хиляди български воина. Отоманците превърнали всички църкви в джамии и затова манастирите се строели под формата на крепости в балканските планини. Ние посетихме два великолепни манастира: Рилския и Баковия.

Рилският е най-значимият в страната, смятан и за един от най-красивите в света. Намира се на 2925 м надморска височина и е заведен като паметник на световното културно наследство от ЮНЕСКО. Фантастичната му библиотека наброява 32 000 книги, 9 000 от които — изписани на ръка от монасите през Средновековието. Прилича на крепост. В центъра му се издига църква в гръцки стил, в която се съхраняват мощите на Св. Иван и гробницата на Борис III, последният български цар, починал през 1943 година. До нея се намира една масивна кула, наречена Хрельова, където монасите се криели при турско нападение. Обиколихме аскетичните килии, огромните магерници, трапезариите и пр. От монасите си купихме копие на прочутия Рилски кръст от ръчно изрязано дърво и го сложихме над възглавето си.

Манастирът в Баково, също паметник на световното културно наследство, разположен на един планински връх, е строен през 1083 г. и съхранява огромни богатства: картини, скулптури, златни и сребърни предмети, скъпоценни камъни. Изключителните стенописи из целия манастир датират от XIV век.

Вероизповеданието на страната е православно, както в Гърция, Сърбия и Русия. Разломът между католици и православни настъпил през 1054 г., а основните разлики се състоят в това, че православната църква не признава Непорочното зачатие на Дева Мария, отрича догмата, според която Светият дух произлиза от Отца и Сина, отхвърля съществуването на чистилището и, вместо да признава авторитета на Папата като Божи наместник на земята, го зачита само като римски епископ.

Понастоящем църквите са препълнени с вярващи и ни се удаде случай да наблюдаваме две сватби и едно кръщене (в Рила, където ни поканиха да хапнем — по средата на църквата, направо пред главния олтар). Манастирите са изиграли съществена роля в борбата за независимост срещу турците и са съхранили културното наследство и самата същност на българския дух, затова другарите са ги толерирали през годините на властта си и днес виждаме как се възраждат в целия си отдавнашен блясък. Как другарите на един далечен карибски остров могат да си представят — дори след толкова време, — че могат да избягнат излизането на църквата от забрава и връщането на важността й в едно общество, в чиито сърца е била крита 42 безкрайни години?

Католическата вяра практически не съществува. Евреите са многобройни, сред тях са и прокудените от Испания от Исабел и Фернандо Арагонски, които страната е приютила по времето, когато е била част от отоманската империя под турско владичество. Днес мюсюлманите са около 900 000, почти всички — от турски произход (въпреки че през 1989 г. комунистическото управление, като видяло, че наближават исторически мигове, решило да остави в посока към Турция да се изнесат 300 000 български граждани от турски произход).

На 10 ноември 1989 г. режимът паднал поради домино ефекта от падането на Берлинската стена. Сега президент е Симеон Сакскобургготски, който през август 1943 г., след смъртта на Борис III, на 6–годишна възраст бил провъзгласен за цар. Бил принуден да абдикира от другарите през 1946 г. и бил експулсиран от страната с цялото си семейство. Кой можел тогава да допуска… Все едно, въпреки че популярността му е огромна и че го имат за честен човек, който желае само доброто на държавата си, той е с вързани ръце и крака, заради системата на свръхсвободния капитализъм и движещата се по инерция икономика, контролирана от многонационални компании и капитали със съмнителен произход. Това ли я очаква и Куба? Само като си помисля, тръпки ме побиват.

Посетихме и град Пловдив, втори по големина в страната, в Тракийската равнина. Близо до него открихме селцето, където е роден най-известният роб в историята, великият Спартак. Градът, чийто център е много интересен, е обграден от химически заводи, които без никакви предпазни мерки бълват във въздуха всякакъв сорт замърсители — видяхме оранжев и розов дим, изглеждаха красиво отдалеч. Около фабриките можете да се “насладите” на ужасяващи градчета от типа на Аламар,[*] в които изобилстват инвалидите, резултат от социалистическото промишлено развитие. Човек трябвало да живее в един от тези индустриални градове поне осем години, преди да може да заживее в София, която и сега е най-голям стремеж на всеки българин.

В центъра на Пловдив посетихме джамията от XIV в., римския стадион, римския театър на един хълм, обиколихме оживените улици с къщи в реконсктукция и, както в София, се потресохме от разликата между разюздания лукс и сиромашията: жените, покрити с бижута като ходещи коледни дръвчета и до тях бедняците, ядящи по кофите. По разнебитените магистрали има слабо движение, а когато изобщо има — това са или стари раздрънкани “Лади”, “Московичи”, “Шкоди” и “Трабанти”, или свръхскъпи коли.

В тази страна нуждата от създаване на средна класа е спешна, иначе в бъдеще я очакват крайно тежки социални проблеми. Не може в името на свободата една част от населението да се осъди на живот при тези условия. Мисля, че новоформиращата се българска псевдобуржоазия прилича на латиноамериканските олигарси по своята политическа слепота и, също като тях, някой ден скъпо ще си плати. За справка: Куба, Никарагуа, Гватемала, Колумбия, Перу и — не след дълго — Венецуела.

Голям проблем са ромите (цигани), повече 600 000, дискриминирани и отритнати, които независимо от всички усилия на другарите да ги превърнат в работници и селяни, така и не са се превърнали. Днес бродят из градове и по пътища, просят и имат наистина лоша слава.

Други велики българи, с които всички там се гордеят, са Орфей (който от любов слязъл в царството на мъртвите), писателят Елиас Канети, Нобелов лауреат за литература през 1981 г. и артистът Кристо, опаковал артистично ред прочути монументи и места по света.

За да кажат “да”, българите въртят глава наляво-надясно, а за да кажат “не”, кимат отгоре надолу, тоест — обратно на нас. За “добре дошъл” ти предлагат хляб и сол, както ние — кафе. Борците са типични бандити: яки, с тъмни очила, верига на врата, обичка на ухото, масивен пръстен и едри ланци, всичко златно и на показ, с мобилен телефон, постоянно лепнат на ухото.

Розите са смятани за истинското богатство на страната — казанлъшката долина задоволява 70 % от световното потребление на розово масло. Между 3000 и 6000 килограма розови листенца са необходими за получаването на един литър от ценната течност. Реколтата се прибира само през май, призори, от момичета или младежи, защото пръстите им са по-нежни. Разбираш ли сега защо качествените парфюми са толкова скъпи?

В тази долина посетихме прекрасното село Копривщица от XIX в., с къщи, чудно украсени със стенописи, дървени балкони и издялани от ценни дървесини прозорци. Там, на едно средновековно дървено мостче, е прозвучал изстрелът, с който през април 1876 г. започнала войната за независимост. Посетихме къщите-музеи и гробището с гробовете на големи артисти и писатели, предпочели да живеят и да бъдат погребани в селцето. Църквата от боядисано в турско синьо дърво и декорирана с бели хоругви с религиозни изображения, ни изненада приятно. Отчето беше изключително любезно, много гостоприемно: научил да говори френски в един лагер за принудителен труд, където го пратили другарите, заради страшно злодеяние, че преподавал вероучение.

Киселото мляко е много вкусно, няма нищо подобно с онова, което ние знаем. Изяждах по няколко на ден. Има два вида: краве, козе и смесено.

Българите са крайно суеверни, страх ги е от уроки и чукат на дърво, но никога отгоре на масата, защото дяволът се криел отдолу; запрятат си ръкавите, ако черна котка им пресече път; не минават под стълба и нищо важно не започват във вторник. Девойките не бива да сядат на ъгъла на масата, не бива и да ги подмитат — иначе щели да останат стари моми. Жените гледат да не си слагат чантичките на земята, защото иначе нямало да имат пари. Три цигари или свещи не бива да се палят с една и съща клечка, защото е на нещастие. Ако някой иска в нещо да успее, ливва чаша вода на пода, преди да излезе на улицата.

Българите имат някои изненадващи привички. Например, като се роди дете никой не отива да го види и не посещава майка му, докато не минат четиресет дни — така не рискува да го урочасат. Щом този период изтече, майката кани всички приятели на гости, на голяма кръгла погача за здравето на бебето. Хлябът не се реже, а се къса на комати, един от които се слага отгоре на някой шкаф, за да расте здраво бебето. На масата винаги се слага и мед, да му е сладък животът. Друга традиция е прочтапоулникът. Веднага, щом бебето започне да ходи, вкъщи се канят приятели и на масата се разполагат различни предмети като писалка, чук, ножица, отвертка, пари и др., а детето се оставя само да иде и да вземе някое от сечивата — това ще предопредели бъдещия му занаят или професия.

Сватбата е безкраен празник и може да трае няколко последователни дни, а първата наздравица се вдига в църквата. Погребенията се правят по добре установен ритуал — ковчегът стои отворен по време на религиозната служба. След погребението, семейството се събира, за да се почерпи с подсладено варено жито (символ на възраждането), мед и вино. В църквите има хора, които те черпят с картонени кутийки с жито и шоколадов сладкиш, за упокой на душата на техния покойник. Ако не вземеш, се обиждат, защото не си почел паметта на мъртвия (panihida). Това се прави на четиресетия ден, тъй като се смята, че душата на обичания човек остава сред нас точно толкова време.

Знаеш ли, може би се поувлякох в писането, но България е различна от другите страни и си струва да се посети. Хората са мили, гостоприемни, младежта е красива и, със скромните си средства, се опитва да бъде в крак с модата, интересува се от всичко, свързано със западния свят, таи голямо възхищение към САЩ и Франция в частност и много се надява на бъдещото влизане на държавата в Европейския съюз.

От все сърце ти желая много щастлива Нова година, пълна с мир, здраве, успехи и Свобода (с главна буква).

Силна прегръдка от приказна Италия, най-красивата страна на света:

Феликс Хосе Ернандес





Забележка: От испански: Нева Мичева






  
Накратко
Материалът е публикуван без заглавие в сайта на испаноезичното списание “XXI век”, с главен редактор Енрике Ернандес и издател Рикардо Бофил (вж. www.sigloxxi.org/bulgaria_hoy.htm). Според автоанонса в интернет, “XXI век” е основано през 1989 г. от Кубинския комитет за човешки права в Маями. От години се занимава с публикуването на текстове на дисиденти от Куба, “стреми се да разпространява идеи, да бъде трибуна за мисълта, изучаването, дебата и интерпретацията на движението за граждански права в Куба”, движи се в посока на “постоянното търсене на преодоляването и, ако това въобще е възможно, на усъвършенстването на човешкото (скалата на ценности, достъпни за човека)”. Старае се да има международен размах, за тази цел си сътрудничи с Фондацията за граждански права “Андрей Сахаров”, катедрата по Свободна мисъл в Института за човешки и трудови права в международния университет във Флорида, ОН, Амнести интернешънъл и други подобни организации.

На 16 май 2002 г. същото писмо е публикувано (вече със заглавие “България” и обръщение “Скъпа Офелия”, вместо “Драги Бофил”) в “първия независим кубински вестник в Интернет”, “Новата Куба”, с главен директор Алекс Пикарк (вж. www.lanuevacuba.com/nuevacuba/felix-jose-hdez-2.htm). Първата публикация е подписана от Феликс Хосе. Втората — от Феликс Хосе Ернандес, “кубински изгнаник, пребиваващ във Франция, преподавател по цивилизация на Латинска Америка в университета на Марн–ла–вале и редактор на Les Cahiers d'Histoire Sociale”. В сайта на университета на Марн–ла–вале няма преподавател на име Феликс Хосе Ернандес.

Заглавието е мое, неточностите в текста (фактологични и правописни) — на автора.

Н. М.

Още сведения

публикувано на понеделник, ноември 15 @ 19:53:16 UTC изпратено от Neva

Подведено под:
City-lights | ¡Todos a babor! | пътеписи |

4651 прочита

Бележки под линия:
[*] Грозно предградие на Хавана с блокове, строени от руснаците, известно като “Малката Русия”.

Още в тази връзка
· Феликс Хосе Ернандес


Най-четеното в блок City-lights:
От Лимерик до Барън


Рейтинг
Средна оценка: 3
Гласа: 7


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"За другарите, непорочното зачатие, най-известния роб в историята и Маями vs. Фидел" | | 1 коментар

Re: За другарите, непорочното зачатие, най-известния роб в историята и Маями vs. Фиде (Оценка: 1)
от zed1961 на сряда, декември 01 @ 22:23:55 UTC
(Сведения за читател )
Удивително добър, професионален стил (поздравления за превода: великолепен е!). Точни, остри и непредубедени наблюдения. Учудва огромната информираност на автора по нещата български; предполагам, че писмото му е отнело повече от няколко часа разговори със случайни хора в България. Не знам доколко позната е в България книгата на Ангелика Шробсдорф „Грандхотел България“, но усещането за сходство в преценката, стила, та дори и емоционалността е много силно, поне у мен. Тонът на добрия Хосе не е ласкателен, но в никакъв случай не ми се струва враждебен. България е такава, каквато е, най-малко ние самите имаме нужда от това да поставяме пред очите си пъстри картинки, с които да заменяме реалността. Необходимо е обаче да се забележи, че писмото е от преди четири години. Като човек, посещаващ България редовно, мога само да кажа, че картината се променя, макар и със скорост, далеч по-ниска от оная на средно статистическия живот, включително и български :-)





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.09 Секунди