Мануел Васкес Монталбан
Тънкостта е самата церемония | Страница: 1/2
— Защо озаглавихте книгата си “Безнравствени рецепти”?
— Веднъж Дали ми каза, че с Грета Гарбо можело да се яде само калкан на плоча. Тогава се замислих какво бих ял с определени жени. Оттам и идеята да обвържа еротиката с гастрономията. Така, както мисловните асоциации възникват изведнъж, от нищото се раждат и съвършено произволни асоциации между готвенето, яденето и любовта.
— Откъде накъде това съчетание непременно трябва да е безнравствено?
— Всичко покрай удоволствието охотно се дамгосва като неморално. За моралистите нравствено е само страданието. Религиите налагат въздържания, пости и рамадани. Аз съм против всички тях — католическата, ислямската и неолибералната. Докато се борят за някакви абсолютни ценности, се превръщат в тоталитаризми.
— Мислите ли, че страстите са като скачени съдове?
— Не бива да се правят обобщения. Но със сигурност има пряка връзка между яденето, пиенето и любовта. Пиенето например успява да отведе в леглото, защото освобождава от задръжките и всички отверстия дружелюбно се отпускат в унисон с обстановката. Колко пъти ми се е случвало да постигам успех само заради благоприятния климат… Да отправям какви ли не предложения, които извън дадената гастрономическо-етилна ситуация биха били немислими...
— Съществуват ли ястия-афродизиаци?
— Доказано е, че не. Тънкостта е самата церемония по споделянето на храната да се превърне в афродизиак.
— Възможно ли чревоугодничеството да бъде самотно удоволствие?
— То е пропаднала, напълно посредствена работа. Нещастникът, който сам си приготвя сложно блюдо и сам си го изяжда, е чиста проба онанист. Чревоугодничеството или е общуване, или не струва. Общуването съдържа елемент на асимилиране, защото винаги е свързано с убеждаването на някого в нещо, а приемателят никога не е толкова силен като предавателя. В играта на чувствени предложения винаги единият убеждава, а другият се оставя да бъде склонèн и там е тръпката. Всяко предложение, отправено към сетивата, съдържа сексуално намерение.
(От интервю на Нативел Пресиадо с Монталбан, в. “Тиемпо”, 4 ноември 1996 г.)
Напред (2/2) 
| |
| |
| Накратко | Нелогични, недопустими, нездравословни, непосилни, просто нервни или жанрово неопределени — има толкова незабравими подходи към любовта, че на техен фон кулинарният отдавна не блести с оригиналност (виж трепетно-гастрономическата проза на Джоан Харис с “Шоколад” и “Вино, картофи и червени ябълки”, Лаура Ескивел с “Като гореща вода за шоколад”, Исабел Алиенде с “Афродита”, Джон Ланчестър с “Дългът към удоволствието” и прочие). Макар че — по изключение — се случва и да даде форма на истински откровения. Като шейсет и двете “Безнравствени рецепти” на Мануел Васкес Монталбан, славен барселонски журналист, драматург и автор на криминалета с главен герой Пепе Карвальо, детектив с рафинирано небце. Рецептите на Монталбан прокарват собствена линия в съблазняването. Покрай съставките и чисто физическите условия за тяхното забъркване, в приготовлението на всяко блюдо се включват и стратегии за дирижиране на копнежа, философия на женските типове, степени на близка среща в тъмен и светъл интериор, фразеология на сбогуването, сценарии на любовни завръзки и така до окончателно изтощение на телесните и емоционални сили. Приключението започва от имената на рецептите — “Изкушението на Янсон”, “Прасенце-сукалче Пибил”, “Пълнени смокини по сирийски” — и завършва в нечии обятия.
Н. М.
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.9
Гласа: 70
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|