литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Вера Балева
Тръстиката стоеше в езерото и тъпо гледаше напред.
Страница: 1/5




Ана І–ва

15.09.1978 г. Варна






Тръстиката стоеше в езерото и тъпо гледаше напред. Тъпо не може да се каже. По-скоро безцеремонно. Гледаше и нищо не виждаше. Тя беше на няколко стотина дни. Тя беше много живяла. Когато се появи на бял свят, за нея всичко бе интересно. И закачливият вятър, звънко смеещ се, гальовен, дързък и груб. И езерото, което нямаше миг спокойствие, мятащо се насам-натам, или диплейки своите вълни като стар скъперник. И бръмбарчето, което смешно поклащаше крачка и искаше да се покатери по нея.

В началото всичко й бе интересно. Но скоро й омръзна. И ето, много време тя стои безцелно вперила поглед в нищото. Питаше се от време на време за какво живее, но не можеше да намери отговор. Това не я тревожеше. Просто й бе все едно. Стои и гледа.

Тя нямаше и да трепне, виждайки в мъдрата утрин появата на слънцето, което за другите бе цяло тайнство, както нямаше да трепне, ако някой хлапак я отрежеше. Просто, за да върши нещо. Или да размахва нещо.

Тръстиката в езерото.



А сега? Здравей!

Снощи попаднах в някакво ужасно положение. Както си вървях нехайно (походка “ала Мистър Питкин”) с ръце в джобовете, в една тъмна уличка изскача тъмен субект. Тъмно беше и ясно, че и субектът ще е тъмен. Градският часовник отдавна бе отброил два глухи удара. Късният час, тъмнината, изскачането на тъмния субект, ме наведоха на мисълта, че ще стана обект на нападение. Толкова много съм слушал за такива работи, но да си призная, колкото и да ми е неудобно, не съм ставал участник. Пряк участник. И ето най-после, удобен случай.

Субектът изсъсква “Горе ръцете!”, че чак подскочих два метра над земята. След малко С. (така ще го наричам по-нататък, за да е по-съкратено — от Субект) ми тикна в ръцете автомат. Точно така, автомат. След което извади от една торба, брезентова, окачена на гърба му (дотогава не бях я забелязал) два пистолета. Зареди ги, насочи ги срещу мен и каза: “Стреляй!” Онемях. А той: “Стреляй или ще те убия!” Можеш да си представиш картината. С. ми бе тикнал автомат и ме заплашваше, че ако не го застрелям, ще направи същото с мен.

Луната изгря и хвърли мрачни отблясъци върху непознатия. Той ме гледаше заканително и умоляващо. Без да имам сили дори да помисля, бавно натиснах спусъка.

Ангел





Това писмо е от Лудия. Има клеймо от Москва. Недоумявам. До старите неотговорени въпроси, свързани със загадъчната му особа се прибавя нов въпрос. Какво прави в Москва? Защо отново липсва простичко обяснение? Не ми се гадае. А и за какво ще ми послужат някакви предположения? Достатъчни са ми тревогите.

Днес е първият учебен ден. А аз вече не съм ученичка. Съвпадението е нелепо, защото е първият ми работен ден. Сякаш нарочно автобусът минава покрай едно училище и продължава към Девня.

Лабораторията е бяла и просторна. Химическите анализи се извършват на всеки кръгъл час. Траят двадесет минути. През останалото време и при положение, че всичко наоколо блести от чистота съм свободна. Може да ми е мъчно, да си мечтая или просто да си мисля за Лудия.

Телефонът е пластмасово червен. На бюрото е указателят, който в следобедните часове ми се вижда доста интересен.

За шефката не ми се пише. Не ми се пише и за бримката на новия ми чорапогащник. И за това, че ще работя на три смени с достатъчно почивни дни между тях. Не ми се пише и за Веселка, момичето, което ми е съквартирантка от цели пет дни. Не ми се пише и за морето, и за вечерта. За нищо не ми се пише.

Плаче ми се.
















Напред (2/5) Напред



  
Още сведения

публикувано на сряда, декември 22 @ 08:12:02 EET изпратено от ve

Подведено под:
Седименти | * | проза |

7781 прочита

Бележки под линия:
[*] Ленинград — днес — Санкт Петербург.

Още в тази връзка
· Вера Балева


Най-четеното в блок Седименти:
Тръстиката стоеше в езерото и тъпо гледаше напред.


Рейтинг
Средна оценка: 4.4
Гласа: 30


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Тръстиката стоеше в езерото и тъпо гледаше напред." | | 1 коментар

Re: Тръстиката стоеше в езерото и тъпо гледаше напред. (Оценка: 1)
от samolet на сряда, декември 22 @ 15:07:45 EET
(Сведения за читател )
Mislja che tova e parvijat roman, kojto me dokosva po koshata, dashe, ako malko poveche rasbirah ot genno inchenerstvo i genom, stjah da kasha , che romana mi vasdejstva na takova - genno- nivo, malko mi e stranno da go kasha, no kato che li ednovremenno me roektira v raslichni nesta, tova e rizomatichen roman, no v negovoto anti-experimentalno, da se israsja po-tochno - v negovoto emozionalno, kodovo nivo, napr. - struva mi se, che ne e nushno da mislja, sa da go vaspriemam, vlisa v men, dokosva nesto..
molja avtora v.b. da me isvini sa netochnija komentar, chuvstvam se iskljuchitelno svobodna kogato cheta, no njamam dumite sa objasnenie. (Tova e nevolen kompliment!)Pozdraviavam vi





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.15 Секунди