Ян Ли
За моя роман Преспиването | Страница: 1/5
1.
Моят роман “Преспиването” представлява именно историята на едно преспиване. Една жена, Втората невяста от рода Ма, и един мъж, Сипаничавия Втори от рода Уан, се запознават с посредничеството на мама Уан, която въобще не се появява на сцената. И още същия ден те преспиват. Знаем, че преспивам в определени случаи е друг начин да се изрази отдаването на наслаждение между мъж и жена. Преспиването, за което се говори в романа, обозначава тъкмо такова преспиване. Тук ни най-малко не се има предвид, че някой си бил скапан от умора и трябвало да се наспи. Това би било най-обикновено спане. Мисля, че всички разбират какво имам предвид. И това разбиране ще се превърне в основа за четенето на романа.
Думите ми ще бъдат изречени върху тази основа.
Нека първо ви представя нашата Втора невяста Ма. Разбира се, по-точно е да се каже: да ви представя тази Втора невяста Ма, която аз “познавам“. Моля, обърнете внимание на думите, които използвам — която аз познавам, като познавам поставих в кавички.
Тази Втора невяста Ма, каквато я познавам, е жена на около 34-35 години, с три развода и две деца. Децата й са поотделно от първия и третия съпруг. Детето от втория съпруг загива при автомобилна катастрофа заедно с баща си. Тогава Втората невяста Ма и мъжът й водили двугодишното детенце на гости при баба и дядо на село. За нещастие, на връщане колата, взета от някакъв познат, пада в пропаст. Втората невяста Ма страда мъчително половин година или даже по-дълго.
След половин година Втората невяста Ма среща третия си съпруг. Но три години по-късно те се разделят. За да не се пресекат отново пътищата им, Втората невяста Ма решава да напусне града. И така се озовава в градчето Сливов цвят. Моля да отбележите, че тук също има по-особен израз.
Аз обичам такива начини на изразяване.
Дотук разказах най-общо за Втората невяста Ма. Но всъщност историята на тази Втора невяста Ма, която аз познавам, съвсем не е тъй елементарна. Най-охотно и с пълно отдаване бихме се заловили с това да си представим как са протекли поне половината от събитията в нейния над трийсетгодишен живот и да ги предадем в света на романа. Например, историята с първото й любовно преживяване си е направо начало на истински бестселър. Колко безсънни нощи мислено съм се пренасял в нейното минало и в това съм откривал тъй нужната ми радост.
Преди петнайсет-шестнайсет години влакова композиция, натоварена с “образовани младежи, отправили се към селата”, потегли от един голям град към далечни, наистина далечни села. Втората невяста Ма, която познавам (по онова време наречена Втората девойка Ма), бе в същата тази композиция. На излизане от града влакът бе пълен с жизнерадостен младежки смях и песни. Ала колкото повече се отдалечаваше, толкова по-нарядко се долавяше оживление из вагоните. Понякога шумът съвсем секваше и оставаше само звукът от тракането на влака.
До Втората невяста Ма (по онова време Втората девойка Ма) бе седнал един съученик, на възраст почти колкото нея, с детско лице. Малко преди влакът да пристигне на гарата, Втората девойка Ма заспа, сгушена в гърдите му. Във влака бе съвсем тихо, когато познаваната от мен Втора девойка Ма се разхлипа насън. Тихи стонове се разнесоха изпод ръцете на чистосърдечния съученик, достигнаха околните седалки и лека-полека изпълниха целия вагон.
Най-сетне влакът спря на някаква съвсем малка гара. Втората девойка Ма си взе багажа и слезе бавно след съучениците си. После тя бе разпределена с още неколцина младежи в една кола. Съученикът, който седеше до нея във влака, също се качи. Не след дълго колата потегли към още по-далечни земи. Бе около 8-9 часа призори, ранното слънце умиротворяващо огряваше цялата планинската местност.
Първата любовна нощ на Втората девойка Ма се случи именно в тази кола.
Доколкото ми е известно, случило се е по следния начин: колата се катерила по планинския път над десет часа, за да достигне местоназначението на Втората девойка Ма и съученикът. За това време спирали няколко пъти. Всеки път на двама или трима от младежите било нареждано да слизат. Когато в колата останали само Втората девойка Ма и момчето, навън се било вече стъмнило. Колата продължавала да навлиза все по-навътре в планината; Втората девойка Ма не могла да удържи напора на чувствата си, прегърнала момчето и се разридала. Всъщност, в този миг момчето също плачело. Двама клетници, едва напуснали роден дом, се озовали в незнайната планинска пустош.
Те си поплакали, сетне Втората девойка Ма отдала първата си любовна нощ на ученика. Не възнамерявам да описвам тази случка, затова я прескачам. Ако трябваше да пиша за нея, сигурно нещата щяха да изглеждат по друг начин. Ще кажа само, че ученикът не е бъдещият съпруг на Втората невяста Ма. Разбрахте, нали? Да й се не надяваш на нашата Втората невяста Ма.
Продължавам по-нататък, нека заедно видим какво следва.
Напред (2/5) 
| |
| |
| Накратко | | Откъсът е от част първа на романа, “Историята на Втората невяста от рода Ма”, първа глава, “За Преспиването”.
| |
| Бележки под линия: | | [1] Популярен хонконгски автор на романи за древни майстори на бойни изкуства, отшелници със свръхестествени способности, даоси-магове и пр.
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.25
Гласа: 4
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|