литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Данило Киш
Магичното завъртане на картите
Страница: 1/13




на Карло Щайнер[1]


Доктор Таубе, Карл Георгиевич Таубе, е убит на 5 декември 1956 година, близо две седмици след официалната си реабилитация и три години след завръщането си от лагера Норилск. (Без да се брои предварителният арест, Таубе прекарал по лагерите близо седемнадесет години). Убийството останало неразкрито чак до юни 1960 год., когато в Москва бил арестуван някой си Костик Коршунидзе, наричан Артиста или Орела, специалист по разбиване на каси, “мечкар” номер едно, почитан в подземния свят като крал на обирджиите. Капитан Морозов, който разпитвал Костик, бил учуден от неговото поведение — Костик треперел! Същият Костик, който при предишните си следствия говорел за себе си и за занаята си гордо и с подобаващо за пахан[2] от неговия ранг достойнство. Същият този, който в безизходни ситуации можел да признае (не без известна гордост) дори онова, което не се изисквало от него — някой обир, например (както онзи на пощата в Казан), извършен две-три години по-рано. Да се измъкне подобно признание от Коршунидзе всъщност било лесно, защото той — храбрият пахан и майстор, имал една слабост, която, колкото и човешка да е, не съответствала на начина му на живот — Костик просто не издържал на бой. Само една заплаха, повишаване на тон от страна на следователя или пък замахване с ръка превръщали Костик Артиста, Костик Орела в дрипа. А от дрипа трудно се изцежда признание. Капитан Морозов, който в своята кариера вече два пъти се бил срещал с него (веднъж в лагера като с доносник, а втория път веднага след това — като с обирджия), следователно знаел как не трябва да се разговаря с Коршунидзе (освен в случай на крайна необходимост, разбира се). Ако му обещаели, че няма да го бият и да му крещят (нещо, което обиждало достойнството му и убивало мозъчните му клетки), Костик надълго, нашироко и със специализирани подробности разказвал за своите удари. Бил роден артист, артист по вдъхновение. В даден момент от своя бурен живот той дори играел в една аматьорска трупа, където до известна степен рафинирал своя просташки речник. (Един от неговите прякори — Дантес, свидетелствува за това преображение; сам Коршунидзе го разлагал на Данте и Дантес, а един ден собственоръчно пуснал куршум през поетичния си череп и от този славен изстрел се родил не по-малко славният мечкар). Своя актьорски опит по-късно разширил по лагерите, където бил член на култбригади, режисьор, актьор и шпионин. Между другото, Костик смятал каторгите си за неделима част от своята работа, така както някогашните революционери ги смятали за “университети”. Неговата философия, следователно, не се разминавала с начина му на живот — “Между две големи роли (и това са негови думи) съществува логична празнина, която трябва да запълним, както знаем и можем.” Трябва да признаем, че по времето на най-големите триумфи на Костик Коршунидзе — между 30-те и 50-те години, которгата за него, както и за толкова други разбойници от всякакъв сорт, била само продължение на “свободата”. Милионите тълпи от политически затворници били изложени на всички прищевки и капризи на т. нар. социално близки; в лагерите се осъществявали най-смелите и най-фантастични сънища на разбойниците; някогашните господари, около чиито дачи навремето обикаляли дребни крадци и големи обирджии, сега се били превърнали в слуги, в “адютанти” и роби на някогашните прогонени от рая, а господарките на истината — министерши и съдийки, ставали наложници и робини на онези, които по-рано назидавали и поучавали с лекции за социалната правда и класовото съзнание, като се позовавали на Горки, Макаренко и други класици. С една дума, това бил златният век на престъпниците, особено на тези, чиито имена в тази нова йерархия били обвити с ореола на пахани, какъвто бил случаят и с името на Костик Коршунидзе, наричан Артиста. Кралят на подземието е истински крал единствено в подземието — за него работели не само бившите господари, но и цели легиони от изпечени престъпници се покорявали на волята му. Достатъчно било Коршунидзе да обяви желанието си с една дума и дори само с поглед, за да заблестят ботушите в малинов цвят на бившия чекист Челюстников на краката на новия им собственик (Костик) или пък, с любезното и милостиво съдействие на готвача — бивш доносник и убиец, да се угои съпругата на бившия секретар на Райкома, белокожата Настася Федотиевна М.[3] и да се заведе при Костик, защото Артиста обичал тлъсти дами “белокожи и пищни, какъвто е типът на нашата, руска жена”.

Тъй като и след дългото си признание Костик продължавал да трепери (въпреки че следователят не повишил тон и дори, за да го предразположи и същевременно подиграе, се обръщал към него с “гражданино”), капитан Морозов, воден по-скоро от някаква странна интуиция, отколкото от информацията на един от шпионите си, дал на специалистите да сравнят отпечатъците, намерени върху “козия крак” — инструмент на касоразбивачите, с който преди четири години в Тюмен бил убит някой си Карл Георгиевич Таубе. Резултатите били положителни. Така, поне частично, била разбулена тайната около едно на пръв поглед безсмислено убийство.








Напред (2/13) Напред



  
Накратко
Снимките от аблума
Credo
Дългите разходки
Интермедия
Тъпата брадва
Трактат за хазартните игри
Чортик
Копелетата на Макаренко
Маймуната и Орела
Кучка
“Козият крак”
Последната поща

Още сведения

публикувано на неделя, юли 23 @ 07:27:00 EEST изпратено от grosnipe

Подведено под:
Проспекти и перспективи | Сръбска връзка | проза |

17719 прочита

Бележки под линия:

[1] Карло Щайнер - автор на мемоарите "7000 дни в Сибир" - Б. пр.

[2] пахан - (рус. диал.) - шеф, главатар на банда. - Б. пр.

[3] Челюстников и Настася Федотиевна М. са герои от разказа "Механични лъвове" - Б. пр.

[4] Борис Давидович Новски - главният герой от повестта "Гробница за Борис Довидович" от едноименния сборник - Б. пр.

[5] Бела Кун - (1886 - 1939) - деятел на унгарското международно работническо движение. Един от основателите на унгарската комунистическа партия и неин председател. - Б. пр.

[6] alias - лат. - друг път, при друг случай - Б. пр.

[7] козел - игра на карти, разпространена в Русия - Б. пр.

Още в тази връзка
· Данило Киш


Най-четеното в блок Проспекти и перспективи:
Магичното завъртане на картите


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 5


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Магичното завъртане на картите" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.15 Секунди