Данило Киш: Магичното завъртане на картите - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Дългите разходки

Сред като преминал литовско-съветската граница в един дъждовен, есенен ден на 1935 год., доктор Карл Таубе отново станал Кирил Байц, вероятно поради желанието си веднъж за винаги да изтрие следите от моралните и физически страдания, с които бил белязан. В Москва пристигнал (според Унгвари) на 15 септември, докато един друг източник посочва малко по-късна дата — 5 октомври. Цели два месеца Таубе или Байц се разхожда по улиците на Москва като омагьосан, въпреки ледения дъжд и снежните виелици, които замъглявали дебелите стъкла на очилата му. Виждали го привечер, как под ръка с жена си обикаля около кремълските стени, опиянен от чудните електрически лозунги, осветяващи Москва с големите си, червени букви. “Искаше всичко да види, да види и да пипне, не само поради късогледството си, но и за да се увери, че всичко това не е просто сън”, казва К. Ш. В хотел “Лукс”, където живеел целият елит на Коминтерна и където и той бе получил апартамент, се задържал малко, а с някогашните си съмишленици от Виена и Берлин общувал някак вяло. По време на двумесечните си денонощни скитания опознал Москва по-добре отколкото е познавал който и да е друг град в живота си — знаел всички проспекти, улици, паркове, обществени сгради и паметници, тролейбусни и трамвайни линии, знаел всички надписи на дюкяните и всички лозунги; “учеше руски” — отбелязва един негов биограф “от езика на транспарантите и лозунгите, от същата онази активистка реч, с която и сам най-често си служеше”.

Един ден, обаче, не без учудване разбрал, че освен с догоре закопчаните и официални служители на Коминтерна, не се е запознал, така да се каже, с нито един руски човек. Това неочаквано откритие го поразило дълбоко. Върнал се от разходката настинал и висока температура.

Според сведенията на вече споменатия К. Ш., който прекарал с Таубе около шест месеца в лагера Норилск, него ден се случило следното: на Тверски булевард в тролейбуса до Таубе седнал някакъв човек, с който той поискал да завърже разговор. Като разбрал, че си има работа с чужденец, човекът бързо станал и сменил мястото си като измърморил някакво извинение. Начинът, по който го направил разтърсил Таубе подобно на токов удар и като някакво неочаквано и важно откритие. Слязъл на първата спирка и скитал из града до сутринта.

Цяла седмица не излизал от стаята си на третия етаж в хотел “Лукс”, където жена му го лекувала с чай и сироп против кашлица. След болестта изглеждал някак грохнал и още повече състарен. Веднага почукал на вратата на другаря Черномордиков, завеждащ личните въпроси. “Другарю Черномордиков”, казал му с треперещия си, пресипнал глас, “Не съм дошъл в Москва на санаториум. Искам да работя.” -”Потърпете още само малко” — загадъчно отговорил Черномордиков.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а