МГ: Вирусолог - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Днес ходих да се ваксинирам, ако случайно не съм ваксиниран срещу нещо. Лекарката гледа имунизационния ми паспорт около 3-4 минути и каза, че няма срещу какво повече да ме ваксинира, освен някакво полио, или нещо такова, което въобще не било задължително, но нямало нищо лошо да ми го сложат. Аз нали си ги събирам тези ваксини (не съм много сигурен бъбреците ми дали са толкова ентусиазирани от тази ми колекционерска страст), казах им да ми я бият. Още повече, че тази ваксина е валидна до живот!

След това ходих в Центъра по паразитология да ме инструктират срещу малария. Беше интересно преживяване. Влязох в кабинета и ме посрещна мед-сестра, която се обади на доктора да дойде. Говорихме със сестрата 10-15 минути, казах й за пътуването си, за това, че и преди съм пътувал в Азия и че имам някаква представа как да се пазя от малария и други паразитни болести. По едно време жената започна да ми се жалва как нямало живот в тази държава, как малцина живеели добре, а останалите мизерствали. Почувствах се неудобно, защото си представих как ме вижда тази жена. Не й казах, че нямам кола и живея в мансарда, чийто таван се навлажнява, когато вали. Отклоних разговора с темата за предстоящите избори, за политическия популизъм…

Още незавършил изречението си и в стаята влезе висок, симпатичен, слаб младеж с дълга, кестенява, къдрава коса и фабрично плетен пуловер, подобен на един с ромбчета и еленчета, който носих в 3-4 клас:

– Добър ден. Мисля, че имам глисти и искам да си направя изследвания.

– Сигурен ли сте или просто предполагате, че имате глисти?

– Имам глисти.

Едва се сдържах да не се изхиля.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а