литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Виолета Герджикова
Епическо и гастрономическо. Аспекти на изобразяването на храна и пируване у Омир
Страница: 1/7




Въведение

Храната е основна и неизбежна страна от живота на човека и е свързана с утоляването на глада като биологична необходимост и като удоволствие. Освен това яденето e част не само от индивидуалния живот и неговото съхраняване, по принцип на всеки етап от приготвянето и приемането на храната индивидът взаимодейства с други и затова тук става дума за един колкото индивидуален, толкова и общностен феномен. Яденето и пиенето свързват хората буквално и символично.

Общите трапези са част от културата на гърците от незапомнени времена и е трудно да се каже на какъв повод и какъв тип връзки те са отговаряли първоначално – дали са обединявали бойна дружина, ловна дружина, съсловна група, или и трите едновременно. Във всички случаи пирът представлява събиране на себеподобни по заслуги и статус. Подобно на спортните състезания той е древна форма на себеизразяване на социалния елит. В Омировата епоха и архаиката пирът е един вид институция, която служи на удостоверяването и затвърждаването на съсловното самочувствие и съсловните връзки на аристокрацията.

В “Одисея” са изобразени множество пирове, организирани в царския дворец. Предоставяйки гостоприемството си на другите видни аристократи и третирайки всички като равни, царят ги привързва към себе си и така се оформя ядрото на аристократичната бойна дружина. Царската щедрост на трапезата, както при разпределението на плячката, служи като инструмент за придобиване и разширяване на влияние, за консолидиране на мъжете воини и гарантиране на тяхната лоялност.

Изключително съществената роля, която играе пирът в структурирането на меритократичното Омирово общество, е засвидетелствана в подканващите думи на Сарпедон към Главк в Дванадесета песен на “Илиада” – онова, което ги отличава, е, че и двамата са славни царе, признати с жестове на почит: на пировете получават най-добрите места, най-доброто месо, препълнени чаши, възхищение от присъстващите като към богове. Това е признание за високия им ранг и обратно, задължава ги да се сражават храбро в първите редици – тогава кръгът се затваря и хората се убеждават, че царете, които ядат тлъстото овче месо и пият най-сладкото вино, са и най-могъщите воини (Il. 12, 310 - 321).




Напред (2/7) Напред



  
Накратко
Яденето само по себе си е преди всичко удовлетворяване на насъщна потребност и не е особено интересно като факт. Изобразяването или споменаването му в литературата следователно има смислопораждащ, не чисто описателен характер. Ето защо в полезрението на литературата по-лесно може да влезе “специалното” ядене – в празничен контекст, при по-тържествени обстоятелства, заедно с някого.
***
В Омировата епоха и архаиката пирът е един вид институция, която служи на удостоверяването и затвърждаването на съсловното самочувствие и съсловните връзки на аристокрацията.

Още сведения

публикувано на сряда, септември 17 @ 22:14:31 EEST изпратено от Argos

Подведено под:
Протези за реториката | Аргос | статии |

11685 прочита

Бележки под линия:
[1] Фигурата на просяка не е сама по себе си симпатична. Той може да предизвиква съжаление и да получава храна, но е описан като паразит с несекващ апетит (Od. 18, 1-5). Онзи, който само консумира, без да допринася с нещо, е нископоставена фигура. Обществото не го отхвърля, но не му признава никакви заслуги. Рапсодът от друга страна има съвършено различна роля, независимо че и той е постоянно в позицията на храненик на богаташките трапези. Той разменя песните си срещу подаръци и освен просяка е вероятно единствената социално ниска фигура, която има достъп до пира. Рапсодът по принцип е пришелец и професионалист. Той принадлежи на една гилдия от пътуващи певци, които разменят услугата си срещу подслон, храна и известно уважение. Омир остава верен на тези реалности и все пак намира начин да компенсира неравнопоставеността на гилдията си – изобразяването на рапсоди на пир е един такъв трик, с който се показва действителността на пира и същевременно певецът намира място сред онези, които имат привилегията не само да пируват, но и да бъдат възпявани.

[2] Това косвено се доказва и от сцената, в която свинарят Евмей, верен на универсалния код на гостоприемството, кани Одисей в дома си да се засити с хляб и вино (Od. 14, 46). Менюто и тук е минимализирано, сведено до най-знаковите храни, като съответно на социалното положение на домакина първоначално не се споменава нищо за месо. Малко по-късно Евмей коли и опича две прасета, уточнявайки, че това е “робско” меню; угоените свине са за господарите в двореца (14, 72 сл.).

[3] Еднообразното меню на Омировите трапези и липсата на риба са правили впечатление на самите гърци от епохата на класиката и елинизма. Понякога епическата стилизация се тълкува като предписание за здравословна храна, понякога се търсят други обяснения, а елинистическите филолози от групата на horizontes дори намират доводи за своята теза във факта, че в “Одисея” за разлика от “Илиада” все пак спорадично се споменава риба, макар и извън контекста на пира. Може би най-близо до истината стои патриархът на филологията Аристарх, който приема, че рибата и зеленчуците са твърде евтини и невзрачни храни, неотговарящи на епическия стил; сравненията в “Илиада” показват, че риболовът не е непознат, а рибата в “Одисея” се появява в менюто на прегладнелите пътници при изключителни обстоятелства и маркира безизходицата им на о. Тринакия, довела и до посягане на свещените крави на Хелиос. Вж. Davidson, James N., Courtesans & Fishcakes
the Consuming Passions of Classical Athens, N.Y., 1998, ch. 1.

Още в тази връзка
· оттук
· Виолета Герджикова


Най-четеното в блок Протези за реториката:
Епическо и гастрономическо. Аспекти на изобразяването на храна и пируване у Омир


Рейтинг
Средна оценка: 3.83
Гласа: 37


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Епическо и гастрономическо. Аспекти на изобразяването на храна и пируване у Омир" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.14 Секунди