Ю Дзиен
Стихове | Страница: 1/2
Планина
Планината хвърля сянка върху света
и най-едрият мъжага изглежда мъничък
в Планината трябва да си откровен
човек усеща как върви пред лицата на герои
той не говори бои се че силите ще отпаднат
откровен като гарваново черна канара
орел фиданка с остри листа
по този начин само би могъл да съществуваш в Планината
да вървиш по върховете
бесни ветрове проливни дъждове и мълнии
са непресъхващата енергия на Планината
те рушат Планината
и Планината ги руши
те сътворяват Планината
Планината също ги сътворява
високо в Планината човекът е самотен
чак в далечната низина е пълно с пушек от комини
в Планината трябва да си търпелив като моряка
вълните не ще се успокоят, пристанище не ще се покаже
след дългото клатушкане
ти вече си изкачил планинския връх
или си пропаднал в бездната
докато си жив няма да видиш хоризонта
ако искаш да погледнеш надалеч
трябва да се изкатериш нависоко
но сред върховете което виждаш са пак върхове
безброй още по-високи върхове
ти онемяваш не ти остава друго
освен да продължиш напред
целта е неясна
в Юннан има много обикновени мъже и жени
които през живота си са били на много величествени върхове
и накрая са заровени в камъните
Напред (2/2) 
| |
| |
| Още в тази връзка | · Ю Дзиен
Най-четеното в блок Между мъглявата луна и лунните петна:
Стихове
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 3
Гласа: 2
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|