литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Маркос Лопес
Манифест от Каракас




Латинска Америка.
Аржентина.
Родината като сплав от раси.
Онези, които вече са били тук, и другите, които са дошли от корабите.
Какво представлява една култура със собствена идентичност?
Аз съм европеец, роден в изгнание, каза Борхес.
Гардел, тангото, Че Гевара...
Футболният клуб Бока Хуниорс.
Постоянната нужда от психоаналитик: “Маминка те бие, защото те обича, мене ме боли повече от тебе...”
Невидими белези от диктатура.
Рекламата. Журналистиката. Пазарът на изкуство.
Буенос Айрес: правиш заинтригувана физиономия на онова, което приказват по разните събирания. Даваш бакшиши. Губиш си портфейла. Въртиш педалите като ненормален, докато гледаш телевизия от тренажорното колело в салона.
По-горното е вдъхновението. А сега ще опиша вътрешния устрем, посоката, самото действие:
Качвам се на последната наблюдателна вишка, която още се крепи в зоната на укрепленията, граничната зона на предела с влажните пампаси.
Разковничето е да притихнеш, да се загледаш на Север, към безмерната Америка, да разшифрираш какво ти казва вятърът.
Галопи, крясъци на индианско пълчище, което се задава и реже гърла; изстрели, пирове с ракия.
Росата. Неизбежното умиротворение.
Стон на робини, който прилича на оргазъм.
След това се просмукваш с най-изтънченото от Боливаровия дух.
Оставяш да те притежават.
Превъплъщаваш се в ожесточението на вожда Гуайкайпуру.
Слушаш божествата Йеманжà, Очум, Обаталà.
Вникваш в мистиката и идеалите на мексиканските епични стенописи, murales, за да превключиш по-късно и да ги нагодиш към съвременните комуникационни кодове на безразсъдното глобално село-Армани-Долче-Габана-ракети в Белград-виртуална реалност.
Сбиваш се с оголено мачете.
Чувстваш се част от войската на пророка Хосе Марти.
Чувстваш се Марадона.
Сръбваш кайпириня от пладне до залез слънце.
Правиш група и пееш в ресторантите – куатро, маракас, китара и арфа.
Отиваш да си поиграеш с духовете на сиестата, които обитават горите на тучната парагвайска шир.
Вкусваш от треската на луда любов: рохайхý, гуаранù, кунятаù[*]...
Латинопоп: шопинг център от щампован картон, който се олюлява, шибан от патагонските ветрове.
Латинопоп: заменям дълбокото керемидено от високите плата на Америка за таитянско червено, калипсово зелено или розово-гранатово.
Цветът на колите в Маракайбо.
Работиш във визуалното с готови фрази и рискуваш по пътя на очевидното: близък план, широкоъгълен обектив, фон, социално послание.
Доза хумор и някакво лекомислие в погледа.
Избягваш да се просълзяваш от страх, че иначе ще се разридаеш до смърт.
“Ти не си виновен, че светът е толкова грозен”, казва Ману Чао в един моден диск.
Аз казвам като болерото:
“Връщам се вкъщи и те няма.
Диря те.
Но вече не си там.”

(1998)




Забележка: Превод от испански на Нева Мичева.






  
Накратко
Разковничето е да притихнеш, да се загледаш на Север, към безмерната Америка, да разшифрираш какво ти казва вятърът.

Още сведения

публикувано на понеделник, октомври 24 @ 01:06:17 UTC изпратено от Neva

Подведено под:
Седименти | ¡Todos a babor! | манифести |

2969 прочита

Бележки под линия:
[*] “Обичам те”, “воин”, “девойка” на езика на гуарани, коренното население на голяма част от съвременните Аржентина, Парагвай, Бразилия и Боливия.

Още в тази връзка
· Нева Мичева
· Маркос Лопес


Най-четеното в блок Седименти:
Тръстиката стоеше в езерото и тъпо гледаше напред.


Рейтинг
Средна оценка: 4.94
Гласа: 18


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Манифест от Каракас" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.07 Секунди