Маркос Лопес
Манифест от Каракас |
Латинска Америка.
Аржентина.
Родината като сплав от раси.
Онези, които вече са били тук, и другите, които са дошли от корабите.
Какво представлява една култура със собствена идентичност?
Аз съм европеец, роден в изгнание, каза Борхес.
Гардел, тангото, Че Гевара...
Футболният клуб Бока Хуниорс.
Постоянната нужда от психоаналитик: “Маминка те бие, защото те обича, мене ме боли повече от тебе...”
Невидими белези от диктатура.
Рекламата. Журналистиката. Пазарът на изкуство.
Буенос Айрес: правиш заинтригувана физиономия на онова, което приказват по разните събирания. Даваш бакшиши. Губиш си портфейла. Въртиш педалите като ненормален, докато гледаш телевизия от тренажорното колело в салона.
По-горното е вдъхновението. А сега ще опиша вътрешния устрем, посоката, самото действие:
Качвам се на последната наблюдателна вишка, която още се крепи в зоната на укрепленията, граничната зона на предела с влажните пампаси.
Разковничето е да притихнеш, да се загледаш на Север, към безмерната Америка, да разшифрираш какво ти казва вятърът.
Галопи, крясъци на индианско пълчище, което се задава и реже гърла; изстрели, пирове с ракия.
Росата. Неизбежното умиротворение.
Стон на робини, който прилича на оргазъм.
След това се просмукваш с най-изтънченото от Боливаровия дух.
Оставяш да те притежават.
Превъплъщаваш се в ожесточението на вожда Гуайкайпуру.
Слушаш божествата Йеманжà, Очум, Обаталà.
Вникваш в мистиката и идеалите на мексиканските епични стенописи, murales, за да превключиш по-късно и да ги нагодиш към съвременните комуникационни кодове на безразсъдното глобално село-Армани-Долче-Габана-ракети в Белград-виртуална реалност.
Сбиваш се с оголено мачете.
Чувстваш се част от войската на пророка Хосе Марти.
Чувстваш се Марадона.
Сръбваш кайпириня от пладне до залез слънце.
Правиш група и пееш в ресторантите – куатро, маракас, китара и арфа.
Отиваш да си поиграеш с духовете на сиестата, които обитават горите на тучната парагвайска шир.
Вкусваш от треската на луда любов: рохайхý, гуаранù, кунятаù[*]...
Латинопоп: шопинг център от щампован картон, който се олюлява, шибан от патагонските ветрове.
Латинопоп: заменям дълбокото керемидено от високите плата на Америка за таитянско червено, калипсово зелено или розово-гранатово.
Цветът на колите в Маракайбо.
Работиш във визуалното с готови фрази и рискуваш по пътя на очевидното: близък план, широкоъгълен обектив, фон, социално послание.
Доза хумор и някакво лекомислие в погледа.
Избягваш да се просълзяваш от страх, че иначе ще се разридаеш до смърт.
“Ти не си виновен, че светът е толкова грозен”, казва Ману Чао в един моден диск.
Аз казвам като болерото:
“Връщам се вкъщи и те няма.
Диря те.
Но вече не си там.”
(1998)
Забележка: Превод от испански на Нева Мичева.
| |
| |
| Накратко | Разковничето е да притихнеш, да се загледаш на Север, към безмерната Америка, да разшифрираш какво ти казва вятърът.
| |
| Бележки под линия: | | [*] “Обичам те”, “воин”, “девойка” на езика на гуарани, коренното население на голяма част от съвременните Аржентина, Парагвай, Бразилия и Боливия.
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.94
Гласа: 18
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|