Бети Файон
паяжинни сънища : read me! | Страница: 2/3
Четвъртък
Напоследък, преди да си легна да спя си мисля, че влюбванията ми си приличат по нещо. Например, все минавам край къщата на този, в когото съм влюбена, нерешителна да му се обадя. То е толкова смешно, сега, като се видя, от разстоянието на годините. Вир вода съм, на шестнайсет, и точно затова, в този страшен дъжд, вече към осем вечерта е, минавам край къщата му, може да ме види, или пък майка му случайно да погледне през прозореца, или баба му. Но не забавям крачка, направо тичам. Почти не поглеждам към светещите прозорци. От мисълта че очакваното от мен е толкова невъзможно, ми се плаче и не знам дали вече не плача или надеждата ми ме крепи, поне докато не съм отминала. Виждам се, точно в момента завивам на ъгъла, къщата свети с много прозорци, предполагам ,че по това време са в хола, светналия в най-наситена жълта светлина прозорец на първия етаж. Мяркат ми се фигури, макар че едва, едва поглеждам, бягайки в дъжда. Студено ми е и се радвам, че изпитвам студ и че съм толкова окаяна.
Някъде преди година четох разкази на Мазох и ми се стори, че светлината в къщата и обляната в светлина градина пред нея на “Sommernacht”с нещо напомнят моите премеждия в тази нощ. Нещо в позицията горе-долу, в много важната роля на светлината, идваща от прозорците, но и от луната в разказите на Мазох — като че и той разказваше някакъв детски спомен. Особено важна беше и за мен градината пред къщата, някак забулена, тъмна. До нея аз нямах достъп заради оградата. Нападалите ябълки, тъмни, светещи едва в светлината на дъжда листа…
Блока на X. стигнах, вървейки пеша от центъра, чак до отдалечения квартал, един самотен висок блок, към който водеше неравна утъпкана земя. Бетонът му изпълваше погледа, откритието, че точно този е търсеният блок след изминатите няколко километра от центъра ме накараха да се олюлея. Преброих деветия етаж. Някъде там видях простряна черна риза и тениска. Беше толкова сива картина, че черната тениска и риза ми направиха огромно впечатление. Като знаме на примирение. Не знаех защо тръгнах да търся блока, не можех да очаквам никакво природно бедствие, което да накара някой да ме забележи долу.
Днес съм малко тъжна, нали. То е
защото мъжът ми разговаря с
дъщеря ми. Когато говори с нея,
сякаш някой слепва две части от
от мен, но те са толкова различни,
сърцето и черния дроб, например.
Тя казва, че всички хора са
paзлични и дори от глупавите
можеш да научиш нещо, така че
да гледаш телевизия не е порок,
той — че всичко, всеки оставя в теб
белег и без дори да усетиш се
превръщаш в кретен...дали
употребява тази дума... тя говори
за революция, “Не мога да търпя
да ме тъпче... ти си на толкова
години и не си го накарала да те
уважава, мамо.” той — идва след
разговора с нея и ме целува по
челото, покровителствено и
мъдро.
Ето, сега минава зад мен, чул е че кашлям и казва “направи си чай”, после минава пак, и пак. Иска ми се да гледам на всичко това отвисоко. Като че надничам от улицата. Или като на кино. Да посягам да си взема чая само, и пак да излизам.
 Назад (1/3) - Напред (3/3) 
| |
| |
| Накратко | Това е част от началото на роман, който се намира на различни е–сайтове и списания.
Търсете го както се чудите къде ще е следващата паяжина!
| |
| Още сведения |
публикувано на сряда, декември 07 @ 04:36:41 EET изпратено от samolet
Подведено под:
Блок за жените | * | проза |
5944 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 3.81
Гласа: 16
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|