Бети Файон
паяжинни сънища : read me! | Страница: 3/3
Защо Бети Файон
Погледнах името и ми заприлича изведнъж на очите на баща ми. Те бяха зелени, по-скоро пъстри. Очи на любопитен, винаги отворен човек, но някак живеещ надълбоко. Например, представете си че вървите по Варненския плаж и по някое от мостчетата искате да навлезете в морето, зима е, или есен, студена светло-зелена вода, вие се навеждате на перилата на моста и се вглеждате във водата, достигате, при добро време, дъното. Дали не видяхте и малка, едва носеща се прозрачна медуза? Все едно, вдигате поглед, поглеждате небето, морето, плажа, но в погледа ви остава онова петно на дъното, от което вътрешния ви поглед не може да се откъсне, зърнесто, камъчета и зелени, синьо-зелени водорали, синьото на водата е различно от синьото на небето, и тъкмо това резливо, не мога да го нарека другояче, резливо синьо е някак дълбоко, безкрайно дълбоко. Когато си спомням очите на баща ми, спомням си и какво впечатление правеше на околните. Очите му се смееха, но ако се опиташ да се вгледаш по-дълго в тях, плашеха. Вижте сега написаното име Бети Файон. Не ви ли прилича на морско дъно?
Е, може би само аз имам това усещане. Че във “е”-то на “Бети” виждам очи на рибки, без да виждам рибки, че “йо” измерва дълбочина, “Ф” има нещо общо с “фар”, но е по-скоро тялото на Фара под водата, невидимата част, която сигурно има съвсем друг живот...
 Назад (2/3)
| |
| |
| Накратко | Това е част от началото на роман, който се намира на различни е–сайтове и списания.
Търсете го както се чудите къде ще е следващата паяжина!
| |
| Още сведения |
публикувано на сряда, декември 07 @ 04:36:41 EET изпратено от samolet
Подведено под:
Блок за жените | * | проза |
5938 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 3.81
Гласа: 16
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|