Георги Гочев
Едно събуждане | Страница: 2/5
2.
Докато стигнат до къщата на Калий, Сократ дава едно определение за софист, което ръководи поведението на Протагор. Софистът е наречен “някакъв едър или дребен търговец на стоки, с които душата се храни.” (ho sophistes tynhanei on emporos tis e kapelos ton agogimon, aph’hon psyche trephetai) Протагор посреща именно като търговец онези, които са дошли при него: с една единствена реплика, уверена и някак тросната, ги запитва дали желаят публичен или личен разговор. Сократ му отговаря по подобаващ начин, че му е съвсем безразлично и така сам влиза в настроението на Протагор, което зависи от скуката, но и от самомнението. Протагор, разбира се, предпочита публичния разговор. “Разбира се” означава, че Платон е направил достатъчно читателят да не се усъмни в избора на Протагор. Това следва от две причини. Първата е формална: като добър и честен търговец, като иконом на своето знание, като гост и най-сетне като знаменитост, вероятно уморена от посещения и внимание, Протагор, в ранната утрин, би избрал най-малкото възможно усилие, най-малката промяна. Изрично се казва, че той се намира на двора, разхожда се под погледите на останалите, които се намират в къщата. Решението на тази първа причина показва, че Платон е ревнив и последователен към образа, който създава и следователно репликите на участниците, които го констатират, няма да са случайни. Определението за софист е общо затова, защото то се отнася в пълна степен за конкретния софист, за Протагор. То има своето оправдание не само относно философското мнение на Платон, а и относно конкретната ситуация. В този смисъл Платон се грижи за изграждането на един характер, на един общ етически титул, който дава тон на целия диалог.
Втората причина е съдържателна. Сократ хуква към Протагор, за да се надпреварва с него. Всички знаят това, дори хората, които се намират в къщата, защото те не са изненадани от появата му. Те са очаквали този сблъсък и за това съдим дори по образа на Продик, който, добре завит от хладината на утрото, дреме и хвърля погледи в очакване. Но диалогът, като че да смекчи патоса на срещата, го зачертава в едно лобиране. Сократ трябва да препоръча Хипократ на Протагор, както и да извърши една неизказана поръка на младия мъж — да провери за него и пред него дали този учител си струва парите, както говорят всички. По такъв начин веднъж сблъсъкът се прикрива с повода на срещата, а втори път той се оповестява от устата не на един от двамата, а от устата на един маргинален участник, софиста Хипий, който се опитва да задържи Сократ, тръгнал да си ходи след първата реч на Протагор. Хипий, подобно на спортен съдия, определя значимостта на разговора като панелинска. Неговите думи посочват, че този задочен спор между софистите и Сократ не може да се реши с оттеглянето на Сократ, нито с нежеланието на Протагор да отговаря на въпроси, а с една честна и открита игра, която спазва средното положение, добрия тон (eis to meson). Сиреч познатите оръжия могат да се използват, но с мярка. Нито Протагор трябва да протака безкрайно речта си, като разказва митове или гради изложения точка по точка, нито Сократ трябва да прекалява с иронията си или с майевтичните си ходове. Слушателите искат да чуят нещо ново, което обаче затвърждава и оценя познатото.
 Назад (1/5) - Напред (3/5) 
| |
| |
| Накратко | След първоначалната си неохота, Протагор се е събудил. Но не защото вече е притиснат от нерешимостта на някакъв въпрос, а защото вече е притиснат от образа, от определението, което Сократ е дал за софистите. Протагор бързо се маскира с този образ и започва да хвали стоката си.
В едно събуждане Сократ се събужда на три пъти. Веднъж, разтърсен от гласа на Хипократ, трети път, когато хваща Протагор в ефимерния си капан. Между тях се разполага свестяването от удара, който Протагор му нанася при тълкуване на стиха от Симонид.
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.2
Гласа: 5
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|