литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Кева Апостолова
Безсмъртно танго
Лирична комедия




Действащи лица:

МЕРИ
АНА


Стефка Янорова ( вляво) и Красимира Кузманова в “Безсмъртно танго”, ДТ — Плевен
Стефка Янорова ( вляво) и Красимира Кузманова в “Безсмъртно танго”, ДТ — Плевен



(Холът на Мери; звучи танго; тангото, вместо пауза; Мери театрално минава край Ана)

МЕРИ: …искам да усещам как бавно развивам деня като бонбонче. Ето така — бавно… Моят ден… Лично моят ден… Днес е поредният… Тангото – шумът на моя ден! (високо, театрално) Акцент върху тангото! (тангото се усилва, слуша го ) Край с акцента! (тангото отзвучава) Цялата къща, стените, мебелите, пердетата, прозорците, слънцето на прозореца са мои. Лично мои…
АНА: (към публиката) В този ден Мери, а аз съм Ана, приятно ми е, си вярва, че няма възраст, няма професия, няма произход, националност, пол.
МЕРИ: В този ден не отварям вратата…
АНА: …колкото и да звъня. В този ден не приема телеграми, каквито и да са те. В този ден и пожарът, ако се е запътил към вратата й, остава отвън.
МЕРИ: Лично моят въздух…
АНА: (към публиката) Какво прави в тези дни една жена на трудно определима възраст?
МЕРИ: Слушам любимото си танго и своя личен шум… Поглъщам лекото движение на времето… Отпускам се в интимността между мен и всичкото, за да постигна свръхинтимността с живота, да се слея с живота, да усещам как бавно развивам в ръцете си деня като бонбонче…
АНА: (към публиката) Според нея аз най-упорито съм се опитвала да превзема специалните й дни.
МЕРИ: Но безуспешно.
АНА : Не мога без нея.
МЕРИ: (към публиката) Не можела без мен.
АНА: Цял ден без нея? Не, не. Разбира се, има и нещо друго за сегашното ми посещение. (високо, театрално) Акцент, моля! (тангото)
МЕРИ: (високо, театрално) В моя дом акцентите поставям аз! (тангото отзвучава) Защо си тук? Няма да питам как си влязла, само искам да видя как излизаш. Днес е моят ден и аз искам да съм сама. Са-ма.
АНА: (към публиката) Тя си иска своя ден, а аз своя …, своя любим!
МЕРИ: (към публиката) Своя любим? (към Ана) Защо го търсиш тук?
АНА: Защото е тук.
МЕРИ: Логиката на тоя извод?
АНА: Желязна! (към публиката) Нейните специални дни.
“Никой да не ме безпокои, в тия дни аз се сливам с пространството и времето, за да усетя тялото и духа си, слети с живота”…
Ах, вижте ме колко съм сложна, колко съм особена, а то е, за да се заключат с моя приятел и да не бъдат обезпокоявани. Това е моят категоричен извод. Затова съм тук. И няма да мръдна, докато тримата не се разберем.
МЕРИ: Мооля?!…(високо) Акцент!
(тангото; двете в ритъма на тангото се срещат и разминават) Край на акцента!

(тангото отзвучава)

АНА: По някакво странно съвпадение моят любим винаги изчезва в твоите дни.
МЕРИ: (към публиката) Аз дори не знам (към Ана) с кого ходиш. Забулила си го в някаква тайна… Кой е ?
АНА: Не ми играй.
МЕРИ: И смяташ, че той е при мен?
( тангото) Сега…, ако това беше западна пиеса и хората ни гледаха, трябваше да направя голяма пауза и да произнеса следното: влюбих се, прости ми.
АНА: Но понеже е българска, идвам да се разберем веднъж завинаги. Така повече не може да продължава. Крадеш!
МЕРИ: Аз?!
АНА: Крадеш мъже! (към публиката) Откраднала е мъжа, когото обичам и го крие в своя дом. Сега ще сложим край!
МЕРИ: (към публиката) Злопаметна жена. Преди триста и петдесет години, в зората на нашата младост, се случи една малка нощна грешка между мен и тогавашния й по негова вина, но нещата веднага се изчистиха. Пихме, плакахме и изхвърлихме неверника от живота си.
АНА: Той там ли е? Чака да си тръгна?
МЕРИ: След всичко, което ти казах, това ли трябва да попиташ? Боже! (акцент с тангото)
АНА: Извикай го. (акцент с тангото)
МЕРИ: Сама съм. (към публиката) Сега…, ако това беше западна пиеса, той щеше да влезе откъм спалнята бавно, в халат, с пура в ръка, със самочувствието на мъж, за когото спорят две, позволявам си да бъда нескромна, красиви жени, но (към Ана), както виждаш , не влиза. Животът е по-силен от пиесите. (пауза)
АНА: Искам да поговорим тримата.
МЕРИ: Каква отговорност очакваш ти от мъж, щом го търсиш при друга жена, та макар и тая жена да съм аз?
АНА: Тук е.
МЕРИ: Страдание от ревност? От изневяра? Боже, Ана, съвземи се! Та ние сме жени от края на ХХ и началото на ХХI век. Няма я инквизицията да горим като факли, заради мъже. Не сме застрашени от публични екзекуции с гилотини. Можем да си позволим да пожелаем колкото си искаме мъже. Можем да развеждаме мъже. Можем да превръщаме в мъже колебаещи се мъже. Да събудим мъжкото в мъже с неясна сексуална идентификация. Чели сме доста. Можем сами да преценяваме и селекционираме поведения. Можем сами да предлагаме начини и технологии на близост. Пазарът предлага богат асортимент от оръдия на любовния труд, имаме добре заредени сексшопове, които можем да използваме, без да изкарваме специални курсове, защото жената се ражда с умения.
АНА: С какво е облечен?
МЕРИ: Ана, полудя ли?
АНА: Отговаряй точно. Да видят хората с каква приятелка ме е наказал Господ!
МЕРИ: “Наказал Господ”?! Откажи се от думите си!
АНА: (към публиката) Чухте ли я? Вместо да ми се извини. (към Мери, крещейки) Със. Какво. Е. Облечен.
МЕРИ: (имитира я) Със. Нищо. Тук. Обикновено. Е. Гол.
АНА: (тангото) Чухте ли я? “Гол!” — ефектът на светкавицата. Царица е на ефекта на светкавицата. (високо) Не мога да го деля повече.
МЕРИ: Не разбирам подобен израз. Имам нужда от тълкуване.
АНА: (към публиката) Смята, че съм свикнала и приела този неестествен факт.
МЕРИ: (нарочно я дразни) Аз разкопчавам дрехите му, аз го събличам и… обличам.
АНА: (към публиката) Светкавицата! Нейните прочути светкавици. Атакува и разтърсва. Очаква да се разплача и да си тръгна, но не. (високо) Аз му избирам и купувам ризите, бельото, костюмите, пуловерите, обувките…
МЕРИ: Да съм ти правела някога забележки, че се облича безвкусно? Не. Но…
АНА: (към публиката) Тя си позволява да има “но”? (към Мери) Ти си позволяваш да имаш “но”?
МЕРИ: Има “но” .
АНА: Не може да има никакво “но”.
МЕРИ: Те са няколко. Бих казала — десетки. Ако съм откровена, те са хиляди.
АНА: (към публиката) Хиперболизацията — едно от силните й оръжия. Вкара я в действие.
МЕРИ: Мога ли да използвам създалата се ситуация и да те помоля нещо?
АНА: (към публиката) Нахална и чаровна — това е Мери!
МЕРИ: Попитах мога ли да те помоля нещо.
АНА: Да помолиш — може.
МЕРИ: Включи…
АНА: “Включи” молба ли е?
МЕРИ: Моля, включи към облеклото му дълъг черен шал. И го приучи да ходи с вдигната яка на палтото. Един черен дълъг шал и една вдигната яка на палтото може би ще придадат драматизъм в иначе комичната му фигура.
АНА: Мооля?!
МЕРИ: Да, скъпа, комичната!

(пауза)

АНА: (тихо) Войната!… Видяхте я как тя , лично тя подпали от четирите крайща войната… Включвай се, Ана! … Защити любовта на живота си!… (високо) Той е… фантастичен.
МЕРИ: Намерú по подходяща дума за него.
АНА: Той е фан-тас-ти-чен. Дори тя е слаба, за да го изрази изцяло.
МЕРИ: Ти знаеш ли значението на тази дума?
АНА: Аз притежавам носителя на тази дума.
МЕРИ: (към публиката) Чувате ли я? После аз съм правела скандалите, аз съм всичкото зло, що се е случило в живота й.
АНА: Ако това, че той е фантастичен, е скандал, значи скандал е.
МЕРИ: (към публиката) Тъжното е, че тя си вярва. (към Ана) Готова ли си да започваме?
АНА: (към публиката) Ето ги атаките й по суша, въздух и море едновременно!
МЕРИ: Старт!
АНА: Започва се!
МЕРИ: (пледоарно и театрално ) Първо! Носът му доказва, че върху човешката биологията може да расте растителност. Второ! Гледа на себе си като на нещо, пред което Господ е длъжен да изпитва гордост. Трето! При него еволюцията още не е приключила — ако бъде подложен на изследване, от него би тръгнала нова зоонаука.
АНА: Не я слушайте — тя говори за кучето си.
МЕРИ: Ти намираш разлика?
АНА: Каква грубост!
МЕРИ: Истината е груба. Четвърто! Изоставя жените като тежки чанти, които му пречат да бърза.
АНА: Как така “жените”? Какво искаш да кажеш с това противно множествено число?
МЕРИ: Пето! Прескача любезността като стъпало.
АНА: Тя е способна да докаже, че има и шесто.
МЕРИ: Шесто! Не смята за работа тази работа, при която няма да се изпотиш като добиче. Примери: мотиките, лопатите, греблата във вилата му и провалените ми уикенди. Двеста и петдесет квадратни метра планинска камениста площ, алпийски наведена, иска да превърне в тучна зеленчукова градина с реколта за експорт.
АНА: Разбрах те. Седмо?
МЕРИ: И ти признаваш, че има седмо. Седмо! Готов е да субсидирам любовта му.
АНА: Но той се старае, защо да не му купувам костюми!
МЕРИ: Защото способностите му в повечето случаи са символични. Точно когато е нужно — изтощен, сякаш пише петдесетия си роман!
АНА: Той писател ли е?
МЕРИ: Всички мъже са активни или пасивни писатели на проза, претъпкана с жени. Лоши писатели. Особено тия писатели с книгите. Осмо! Крачи, сякаш е купил на изгодна цена Земята. И сякаш е дал под аренда звездите. Моля ти се, луната била пуделче, което все се отскубва от нашийника!… И това го шепне на мен! (към публиката) Представяте ли си — пуделче, нашийник и… аз!
АНА: Не ми се иска да има девет.
МЕРИ: И на мен не ми се иска, но…Добре, правя го, заради теб — направо десет. (високо) Десет! Иска съчувствието между половете да бъде едностранно!
АНА: Зовът… Зовът в погледа му…
МЕРИ: Зовът на глада му! Като яде, сякаш обладава чинията.
АНА: Косата му…
МЕРИ: Тропическа гора с всичките й богатства.
АНА: Той… Той е едно дете!
МЕРИ: Светът, драга, нарича това дебилност. Да не коментирам звуците на безкрайните му инхалации. Изнасял ми е лекции, че отпадъчните му води са полезни!…Създава благоприятни условия в него да се преселват душите на изядените от него… четириноги. Рециклира ги в себе си.
АНА: Искаш да кажеш, че …? Но това не е грухтене. О, Мери, това не е грухтене, това е неговата гласова мощ, защото той е…той… той е… революционер!
МЕРИ: Мафиот, излязъл от играта!
АНА: Неговото ясно поведение…
МЕРИ: Като шофьор на такси, който трудно намира адресите.
АНА: Всеки шофьор има право на своя провал.
МЕРИ: Но при него това е превърнато във втора природа.
АНА: Той… Той е … деликатен.
МЕРИ: Веднъж замахнах да го предпазя от муха, а той се разкрещя: “Стига тирания!…Къде е Бог или неговия заместник да ми помогнат!” …Представяш ли си? (тихо към публиката) Убеден е, че след победния му земен път, човечеството, тоест вие, трябва да положи останките му в мавзолеен комплекс ! …А си има парцел в централните, платен за вечни времена, виждала съм квитанцията!
АНА: (към Мери и публиката) Какво злословите вие там? Дума не можете да кажете срещу… срещу походката му.
МЕРИ: Ходи с разперени лакти, сякаш пробива улични студентски вълнения и… влачи ключове като надзирател в затвор.
АНА: Привлекателен…
МЕРИ: Привлекателен като болест — заразява с любов. Това, което ти правиш в момента, какво е? Болест!
АНА: А това, което ти правиш — лечение?
МЕРИ: Ето, аз ви казвам, че е болна. Типично болна.
АНА: Не, не, не, не, няма по-голям кавалер от него.
МЕРИ: Втори път му замахнах да го предпазя от муха, той също ми замахна.
АНА: Неговите длани…
МЕРИ: Ако бяха малко по-големи, щеше да ходи на четири крака.
АНА: Скромен…
МЕРИ: Всяко велико съвременно събитие смята като резултат или в чест на неговия живот!
АНА: Вглъбен…
МЕРИ: Мисли, че това, което мисли за себе си, всички го мислят.
АНА: Настоявам! Той…той е… Неговото възпитание…
МЕРИ: Непрекъснато дебатира с медиите. С един юмручен удар ми счупи радиото. Пусна ли телевизора, види ли политик, очите му избеляват, от устата му изригва пяна… Крачи, размахва юмруци на управляващите, боде радикално със среден пръст опозицията — ще ми счупи и телевизора. Замерва с нецензурни думи всички. Крещи метежно “решетка, решетка за вас”, докато рухне в ръцете ми! …
АНА: Понеже е добър…
МЕРИ: Виждам аурата му — какви битки води тя с моята!…
АНА: Неговото въображение…
МЕРИ: Въображение ли ? На рождения ми ден организира приятелите ни да ме хвърлят във въздуха като любим футболист. А бях с плисирана пола!
АНА: Ах, ах когато е сред природата…
МЕРИ: …гледа бозайниците като бозайник.
АНА: Болезнен…
МЕРИ: …би оцелял и в ледников период.
АНА: Обича…
МЕРИ: …да печели хората на своя страна.
АНА: Начинът по който…
МЕРИ: Грешиш. Стъписващ манталитет. Моля ви се, дами и господа, та той се натиска да ми бъде домашен любимец, мушка муцуна в деколтето ми точно, когато си имам работа.
АНА: Начинът, по който…
МЕРИ: …ме инструктира, предизвиква стрес в цветята ми — не цъфтят.
АНА: Начинът, по който…
МЕРИ: …дъвче, говори за една доста древна форма на живот.
АНА: Той вярва…
МЕРИ: …че по някаква случайност не е баща на всички деца по света, независимо от расата им.
АНА: Той расте…
МЕРИ: …само с ходилата си.
АНА: Гледа ме…
МЕРИ: …като вечеря. Като меню.
АНА: Това е от… от класовата разлика. Мери, живеем в див капитализъм, но въпреки това, въпреки жестоката класова борба…
МЕРИ: Мооля?
АНА: Въпреки, че…
МЕРИ: Да?… Да?… Я да чуем всички ние тука? И какво?
АНА: Въпреки всичко, той успява, о, той успява да е…, да ме прави…, о, той успява…
МЕРИ: Той. Не успява. Да представи. Нито едно убедително доказателство за сексуалната си потентност. Нито статистика с какви е бил. По какъв начин е бил. Каква е степента на неговото участие в интимния акт. И… има ли авторитет след това пред тия, с които е бил!
АНА: С качествата си на… на… ерудит…
МЕРИ: Ерудит? Той?! Разпознава ме в женските портрети на късния Пикасо, а аз съм да Винчи. Къде е Пикасо, къде да Винчи!
АНА: Той е толкова самотен!
МЕРИ: Защото неговите роднини са в джунглата.
АНА: Като ме докосне…
МЕРИ: Не владее ритуалите на любовта. Не отричай, че е твърде виртуален за нужната ни земна любов, не отричай!
АНА: Умее…
МЕРИ: Не умее да скрива покварата в погледите си, както и кодираните съобщения в същите тия негови погледи към безименните млади момичета. За да срива самочувствието ми. След такива, засечени от мен негови погледи, имам нужда от дезинфекция. (пауза) Засякох у него симптоми на самоотвращение — често е безутешен.
АНА: Може би е нещастен?
МЕРИ: Нещастен по какво?
АНА: Нещастен по… по…Понеже е специалист…
МЕРИ: По?
АНА: Има специалност…
МЕРИ: По?
АНИ: Специалността му е по…
МЕРИ: …която не практикува, защото уволненията му са повече от назначенията.
АНА: Защото е горд човек и отхвърля робията на началниците!
МЕРИ: Горд? (високо, театрално) Моля, тангото само за мен! (тангото) Каквото и да казваш, колкото и да го защитаваш, нелепостта в мъжката му извинителна поза е потресающа. В магазините подлага на съмнение всяка касова бележка и вдига скандали на касиерките. В повечето от кварталните магазини вече е персона нон грата — не искат да ни обслужват! И всеки, ама всеки божи ден изрича на глас, че до седмица животът му ще се оправи, което действа доста гнетящо!
АНА: Когато…
МЕРИ: …раздават награди за каквото и да било, очаква да чуе името си. Дори когато раздават оскарите, очаква да чуе името си с американски акцент.
АНА: Той има…
МЕРИ: Той. Има. Объркана. Йерархия. Държи се, сякаш всеки ден закусва на един материк, а вечеря на друг и прави здрасти с президенти на високо развити страни, а не с просяци-сънародници в майка България.
АНА: Умът му…
МЕРИ: Вярно, не е стигнал до там, че да смята точките на калинките с калкулатор, но е на път.
АНА: Красотата му…
МЕРИ: Лице, тяло, жестове са трагичен сблъсък на няколко породи примати.
АНА: На колко?
МЕРИ: Пет-шест със сигурност.
АНА: Но ти сама каза “породи”. Значи породисти примати.
МЕРИ: Тук си права.
АНА: Силен…
МЕРИ: Твърде перифериен като мощ на личността.
АНА: Умее да анализира…
МЕРИ: Твърди, че пчелата разбира от пчеларство, затова дава мед.
АНА: Сърдечен…
МЕРИ: Безсърдечен. Гледа, сякаш очаква да изпосталея и да запреплитам крак пред крак с поглед на бухал, като световна манекенка. И още по-точно: сякаш му се иска така да се променя външно, ама така да се променя, че да бъда причина за втора Троянска война! Отвратителна арогантност! И моля ви се, моля ви се — поиска ми писмена гаранция да не остарявам до пет години и ме накара да се подпиша.
АНА: Това е защото… защото… защото е мъж с дързост. Той е…
МЕРИ: Ха-ха. Е не е опорната точка на вселената.
АНА: Моля те, спри.
МЕРИ: Не ми говори с неговата типична наказателна интонация.
АНА: Той толкова чете…
МЕРИ: Чете на глас дневниците от екскурзията си до Италия с кораб и до Румъния с автобус! Представяте ли си?
АНА: Като ми каже…
МЕРИ: Използва до полуда клишето “аз съм”. И да не пропусна. Смята за стойностни жени, жени с невинни лица. (към публиката) А стойностната жена е жената, върху чието лице личат качествени мъжки целувки. Качествени! Е, има и контрабандни.

(пауза, тангото, телефонът звъни)

МЕРИ: Ало?… Ало?…Някой ми затвори телефона.

(пауза, тангото)

АНА: Понеже е албинос… Или нещо като албинос…
МЕРИ: Той е с два цвята, със… с два тона по-тъмен от близкоизточния човек.
АНА: Мой Тони негър?
МЕРИ: Казах — два. И не е Тони, а Мони.

(пауза, тангото, двете се разминават в ритъма на тангото)

АНА: От кога казваш на Тони — Мони?
МЕРИ: Откакто видях паспорта му.
АНА: Само не ми казвай, че е избягал затворник.
МЕРИ: Щом искаш.
АНА: Избягал затворник?
МЕРИ: Той да избяга? За това са необходими много качества.
АНА: За какво е лежал в затвора? Обир на банка? А може би го издирва ФБР? Или КГБ? Искаш да кажеш, че го издирва, о, ужас, МВР?!
МЕРИ: Още не е лежал, но го преценявам като потенциален затворник.
АНА: Мой Тони изверг?
МЕРИ: Потенциален. Мони…
АНА: Аз питам за Тони.
МЕРИ: Мони е Тони.
АНА: Но Тони не може да е Мони.
МЕРИ: Разбрахме се, че Тони е Мони.
АНА: Според мен Тони си е Тони и си е мой. Давам ти Мони . Ама как така от един станаха двама?
МЕРИ: Двамата са един. Тоест, няма двама, има само един. Тони. Пардон, не Тони, а Мони. Бе Боже, Тони е Мони.
АНИ: А кой е Тони? Не е ли Тони — Тони?
МЕРИ: Е не е — Мони е.
АНА: А Мони откъде дойде?
МЕРИ: От Тони. Защото Мони е Тони.
АНА: А Тони защо не е Тони?
МЕРИ: Защото е Мони.
АНА: Значи Тони е Мони. А Мони е Тони. Ми те станаха четирима: двама Тони и двама Мони. Ми тогава ние спим с четирима едновременно. Мама ще ме убие.
МЕРИ: Майка ти отдавна почина.
АНА: (към небето) О, мамо, мамо, прости мен грешната.
МЕРИ: Че сме грешни — грешни сме, но за съжаление спим само с един и с нито един повече.
АНА: Аз лично си спя с Тони.
МЕРИ: Ти спиш с Мони.
АНА: Аз ли знам с кого спя или ти?
МЕРИ: Ти спиш не с Тони, а с Мони.
АНА: Боже колко си приличат. Като един са.
МЕРИ: Защото са един.
АНА: Където един — там и двама.
МЕРИ: Но не са двама, а е само един.
АНА: Мери, ти имаш удивителната способност да усложняваш и най-простичките неща. Казваш ми, че не спя с Тони, а с Мони, но истината е, че спя и с двамата.
МЕРИ: Няма двама. Има само един.
АНА: Ти от четирима правиш един, аз пък от един правя двама. Въпрос на добронамереност към мъжете.
МЕРИ: Няма нито в градските регистри, нито под небето наши двама. Нашият е един, само един: Мони!

(пауза, тангото)

АНА: Много си луда по тоя Мони. Как държиш на него. Мони, та Мони. Заинтригува ме.
МЕРИ: Моля?
АНА: Ще ме запознаеш ли?
МЕРИ: С кого?
АНА: С Мони. Ако е по-млад от Тони, ти си си направо… А такива нямат добра репутация в обществото.
МЕРИ: Втори път “мооля”?
АНА: Няма граници в любовта, права си. Има “свободно движение на възрасти — млади, немлади, още по-немлади, другото са предразсъдъци от минали векове” — теб цитирам. О, с този Мони си обяснявам някои странни неща при теб.
МЕРИ: Като?
АНА: Като например, внезапният бюст под блузата ти. Тихичко, потайничко ти поникна бюст.

(акцент, тангото)

МЕРИ: (съблича блузата си, в ритъма на тангото прави атракция на бюста си пред публиката и Ана) Естествен, задоволително стегнат бюст. Сто процента натурален. Умерено износени лакти. По-скоро женствени, отколкото отпуснати рамене. Завиждай!
АНА: (акцент, тангото;в ритъма на тангото Ана бясно събува полата си и демонстрира с широта тялото си) Талия на девойка. Художествен ханш. Бедра, примамващи колене, глезени на древна гъркиня, ходила 37, а не 41 номер като на … “красавиците”.
МЕРИ: (показва демонстративно бельо) Редовно попълвам гардероба си с прашки.
АНА: Ти какво мислиш, че има в гардероба ми?
МЕРИ: Одеала, юргани…
АНА: (съблича блузата си и остава по бельо) От този модел имам всички цветове, които световната фирма произвежда. Обичам да хвърлям пари за бельо.
МЕРИ: Като не можеш да си позволиш монокини!
АНА: Аз редовно си правя нуди с Тони, а тя…
МЕРИ: Ако изобщо правиш нещо, правиш го с Мони.
АНА: Аз си правя нещата с Тони.
МЕРИ: С Мони.
АНА: С Тони.
МЕРИ: С Мони.
АНА: С Тони. Тони. Тони.
МЕРИ: Тони е Мони.
АНА: Тони си е Тони , а Мони си е твой проблем.

(пауза, тангото)

МЕРИ: Получих сърцебиене… Тони е Мони.
АНА: Слепоочието ми пулсира… Тони си е Тони и си е мой.
МЕРИ: Имам прединфарктни симптоми …Тони е Мони.
АНА: Аз съм в прединсултно състояние… Тони си е Тони.
МЕРИ: Ти си беше още в училище слабоумна. Мони.
АНА: Дипломирах се с грамота. Тони.
МЕРИ: Призна, че си слабоумна. Мони.
АНА: Огромна грамота. Тони.
МЕРИ: (губи сили, шепне) Която виси на стената ти като тапет. А аз със златен медал — гордостта на випуска. Така че — Мони. Защото Мони е Тони. Твоят Тони.
АНА: (шепнейки безсилно) Призна, че Тони е мой.
МЕРИ: (безсилно) Продължаваш да упорстваш. Защо ме убиваш?
АНА: (безсилно) Само ти си способна на убийство. Опитваш се да убиеш, да го няма Тони, а сега и мен.
МЕРИ: Губя съзнание… Очертанията ми се размиват…
АНА: (безсилно) Ти си по-възрастна и вероятно ще ме изпревариш.
МЕРИ: (безсилно) По-възрастна с три седмици.
АНА: Тази разлика в такива случаи е изпреварваща… (пауза, тангото)
Като си помисля, че и двете умираме, заради любов… Заради любовта ни към нашите любими…Ти към Мони, аз към Тони… Две неразделни от детството си приятелки умират безславно от любов… Нито любимите ни са до нас да държат ръцете ни, нито телевизионни камери ще заснемат за човечеството любовната драма на две млади… на две с млади сърца и души приятелки, българки…
МЕРИ: Ако това беше пиеса…
АНА: Ако това беше западна пиеса, сега всички зрители щяха да плачат.
МЕРИ: Но понеже е българска — се смеят.

(прегръщат се; тангото; силите им се възвръщат)

МЕРИ: Не сме модерни, не сме. Останали сме си там — в мрака на миналия двадесети век.
АНИ: Какво имаш предвид?
МЕРИ: Ето, прегърнали сме се, тяло до тяло сме, а си оставаме спокойни.
АНА: В смисъл?
МЕРИ: Не се възбуждаме една от друга
АНА: Сексуално? Защото сме стопроцентови жени. Природни жени, а не уни-жени. Стопроцентовите жени имат природно отношение към мъжете.
МЕРИ: Към колко процентовите мъже?
АНА: Тук вече не знам. Ти по свой си начин спомена, че има изключения. Нека има бе, Мери, нека има изключения. То и да сме против, нас никой не ни пита. Тоя свят вече така се е променил, че не прилича на свят, а на нещо друго със същото име. А нашата прегръдка е приятелство, братство. Ние се обичаме и прегръщаме като бра…, като сестри! (пауза) Но…
МЕРИ: Да?
АНА: Къде отиде прословутата потентност на нашите мъже?
МЕРИ: За която пеят нашите майки, нашите баби и прабаби?
АНА: Толкова ли се модернизира, че не можем да я познаем?
МЕРИ: Пита и ридае моята приятелка — къде отиде?
АНА: И все пак — къде?
МЕРИ: Едната част си остана във фолклора, другата отиде в порнографията, а съвсем малка част — при младите жени.
АНА: Някаква надежда за нас?
МЕРИ: Теоретична да.
АНА: А практическа?
МЕРИ: И аз имам право да не мога да отговоря на един въпрос!

(пауза, тангото, телефонът звъни)

МЕРИ: Ало?… Ало?… Някой диша!… Кажете, моля?… Отново ми затвори телефона. Странно…

(пауза)

АНА: Искам да споделя нещо с теб. (плахо) Напоследък… Напоследък аз сама стигнах до… до заключението, че…, че…, че той няма сърце. А ако изобщо има някъде някакво сърце, то то се е превърнало…
МЕРИ: Деградирало? Трансформирало?
АНА: То то се е превърнало в ударен музикален инструмент.
МЕРИ: Примитивното бум-бум?
АНА: И нищо друго. Така — прегърне ме, притисне ме до себе си, шумно вдишва и издишва сложен дим…(театрално) Ноо смокинг, драги зрители!
МЕРИ: (театрално) Ноо смокинг!
АНА: …а цялото му тяло бумти. Като пред запалване. Като пред взрив. Притиска се в мен, притиска се и то така самоубийствено, като… като…
МЕРИ: Мистично камикадзе?
АНА: Точно това исках да кажа и аз.

(пауза, тангото)

МЕРИ: (тихо) Господи, той я притиска!… (към публиката) Ало, публиката, стига гледахте само нея, дайте поглед насам, задръжте сега погледа на мен, добре, отлично, благодаря, свободно.
АНА: Тя, публиката, си знае къде да гледа!…
МЕРИ: (тангото) А мен мъжът ме тласне нежно на една-две крачки разстояние и като започне да ме гледа от горе до долу и да ми се възхищава… С погледи, и с жестове, и с думи “единствена моя”… “единствена моя”…
АНА: Значи, притисне ме, много ме притисне и всичко това съпроводено със задъхано “единствена моя, единствена моя”.
МЕРИ: При мен понякога добавя “скъпа”.
АНА: При мен редовно. Честен кръст
МЕРИ: Ползва и “любима”.
АНА: Ползва, ползва.
МЕРИ: Чувала съм го да казва и “мила моя”.
АНА: Едва доловимо, но и аз съм долавяла.
МЕРИ: Веднъж се изпусна и ми каза “живот мой”.
АНА: Веднъж и при мен… И като ми каза “живот мой” ми поднесе букетче.
МЕРИ: Сиромашка цъфнала тревица от вилата?
АНА: Полски цветя. Даа, сега вече абсолютно си спомних, че стана така. Обаче едно нещо го е казал само на мен.
МЕРИ: Аа, не, не, не, не може да е “пуфи”. Изхвърлила съм му го от речника. Щяхме да се бием, заради “пуфи”!
АНА: Пуфи?
МЕРИ: Ми няма как на мен да ми вика “пуфи”, от ясно по-ясно е! (пауза) А може би ти е казал “слънце мое”?
АНА: “ Дете мое”.
МЕРИ: Дете мое?
АНА: Дете мое.
МЕРИ: И след “ дете мое”?
АНА: Нищо друго.
МЕРИ: Спира до тук?
АНА: Тръгва по работа.
МЕРИ: По работа?
АНА: По важна работа.
МЕРИ: Мъжете винаги смесват лиричното със социалното.
АНА: Все пак той има деца.

(пауза, тангото, разминават се в ритъма на тангото)

МЕРИ: Ти ходиш с женен? (към публиката) Тя ходи с женен!
АНА: Той се държи абсолютно свободно, не ме притеснява.

(разминават се в ритъма на тангото)

МЕРИ: Господи, разбиваш семейство с деца?
АНА: Не се притеснявай, той никога няма да се разведе.

(разминават се в ритъма на тангото)

МЕРИ: Ако все пак се разведе?
АНА: Не бих допуснала. Аз обичам семейството му!

(разминават се в ритъма на тангото; спират в ритъма на тангото; Ана закачва големи снимки на младеж и на малко момиченце)

АНА: (показва с показалката) Това е синът му. Ив. Иван. Интелигентен, умен. Искаме да го запишем мениджмънт в чужбина. Има си приятелка. Казват, че няма да се женят, защото бракът бил лицемерие. Ние с баща му сме против, но щом младите така са решили… А това е дъщеричката му Ани. Кръсти я на мен. Одрала ми е кожата.
МЕРИ: Това е невъзможно.
АНА: Както виждаш — възможно е.
МЕРИ: Да ти одере кожата?
АНА: Майка й е брюнетка, а аз и тя сме блондинки! Много красиво дете и много талантливо. Рисува. Знаеш, че аз като дете също рисувах. За децата му, за жена му в най-тежките ситуации аз съм насреща.
(пауза, тангото)
Избрах новия им дом — с високи тавани — за въздух. Избрах мебелите — ей с тия две ръце ги премествах и аранжирах… Избрах тапетите — аз измервах, намазвах с лепило и подавах на майстора…Уют и спокойствие. Истински дом с деца! (пауза) Наскоро избрах за жена му екопалто. Да знаеш само колко хубаво й стои. Каквато си е красива, о, тя е много, много красива, а в палтото става още по-красива. (пауза)
Доволна съм. Семейството е стабилно. Жена му е спокойна, щастлива. Децата растат добре, здрави са, от нищо не са лишени, ще им дадем добро образование… Всичко, каквото имам — дом, мебели, спестявания, е за тях!…
МЕРИ: А жена му?… Децата?…
АНА: Те не ме познават. Те не знаят за моето съществуване.

(пауза, тангото)

МЕРИ: Не знаят за твоето съществуване?!
АНА: Не знаят.

(пауза, тангото)

МЕРИ: Те наистина ли не знаят за твоето съществуване?
АНА: Не знаят!
МЕРИ: (към публиката) Те не знаели за нейното съществуване.
АНА: Не знаят!

(пауза; Мери закачва върху статива снимка на своя любим, показва с показалката)

МЕРИ: Моят!
АНА: Твоят? (към публиката) Колко е различен от моя, напразно съм страдала, но… пиеса!
МЕРИ: (на Ана) Темпо, темпо. Нямам търпение публиката да разбере всичко за нас.
АНА: Всичко? Ти знаеш финала на пиесата?
МЕРИ: Ако знаех финала, нямаше да ми е интересно да живея в тая пиеса, щях да си търся друга.
АНА: Западна?
МЕРИ: Я си гледай ролята!
АНА: Само ми кажи… Кажи ми само как… наистина как успя да се справиш със…, със… расизма ? Твоят е… тъмничък.
МЕРИ: Защото е от Монтана.
АНА: Американец?!
МЕРИ: Монтана — Северозападна…
АНА: …Америка!
МЕРИ: България!
АНА: Монтана — България?
МЕРИ: Монтана — България. Родната му къща се намира в Монтана между църквата и джамията. Градът има една турска махала, две цигански, останалото население са славяни и древни римляни от околните села. Около Монтана — много села. Толкова много, че селата са в града. Гледай го — и изглежда точно като от Монтана — България. Магнетичен… Купува те с очи. И мен така купи.
АНА: А моят Тони е типичен софиянец.(закачва снимка на Тони) Майка шопкиня, баща македонец от Кюстендил. Баба му по майчина линия е влахиня от Видин. Дядо му пак по майчина линия е кулак от Добруджа. Баба му по бащина линия е помакиня с родопско самосъзнание. Дядо му по бащина линия е созополски грък със сицилиански примеси. Прадядо му по една от линиите е гагауз, женен за татарка, родом от Румъния. Едната му прабаба е дете на виенчанка и скандинавец, но виенчанката е полска славянка от руски произход. Тя била с тесни японски рамена. Другата му прабаба, родом от Тракийската низина, е издънка на ирландска търговска фамилия, търгувала успешно с арабите по нашите земи. Нейният дядо е бил френски сърбин, преминал оттук на път за Божия гроб, но си останал тук, защото неговият прадядо бил оттук, макар че майка му била американска еврейка. Но от коя Америка — Южна или Северна — ето това не можем да разберем с Тони, затова още не сме довършили родословното му дърво.

(пауза, тангото)

МЕРИ: Аз винаги съм знаела, че България е центърът на света.
АНА: А с Тони доказахме това и документално.

(пауза, тангото)

МЕРИ: Ти имаш голямо семейство, така де — голяма общност, а аз…
АНА: Имам две деца, мъж, жена…
МЕРИ: На празници моят винаги е много зает и оставам сама, а не знам да е женен…Не обичам празниците — те ме нападат като агресори… Прозорците на къщите светнали… От тях се излива музика, човешки говор… смях… Всичко това, целият този празничен шум сякаш се събира в една река и едно мощно Мисисипи се влива в моя дом… Въргаля ме във водовъртежите си, обръща ме от всички страни като риба, удря ме в мебелите , в стените, дави ме…

(пауза, тангото)

АНА: Същото прави с мен един мощен Дунав… Вместо вълни, на повърхността му огромни остри блокове лед се удрят един в друг, настигат се, чупят се със страшен шум… А в ледените води, между ледените блокове — аз. Домът ми, препълнен от един Дунав, а в Дунава — аз… Как да извикам “помощ” ? Мълча.

(пауза, тангото)

МЕРИ: Така наречените “мои дни” са реакция, защитна реакция. И тогава съм сама, но не е празник. И аз, лично аз съм пожелала да съм сама. Не ми го е наложил някакъв си празник.

(пауза, тангото)

МЕРИ: Радвам се, че дойде. Полезен ден. Опознах приятелката си.

(пауза, тангото)

АНА: Споделих ти за семейството ми и сега чувствам живота си като връщане, като изтегляне след скок бънджи. Аз съм на моста. Висок мост.
МЕРИ: Бруклинския мост?
АНА: Аспаруховия мост!
МЕРИ: Хубав мост.
АНА: Перилата му са като криле, готови да се размахат нагоре… (пауза, тангото)
Какво е това в чантата ти?
МЕРИ: Нищо.
АНА: Това ли е, което видях?
МЕРИ: Това.
АНА: Зареден ли е?
МЕРИ: С един.
АНА: Способна ли си да натиснеш спусъка?
МЕРИ: Не знам.

(Ана изважда от чантата й пистолет)

АНА: Кога си го купила?
МЕРИ: Не знам. (взима пистолета, държи го)
АНА: Защо си го купила?
МЕРИ: Не знам.
АНА: Би ли го насочила срещу мен?
МЕРИ: Никога.
АНА: А срещу него?
МЕРИ: Никога.
АНА: А срещу някои друг?
МЕРИ: Никога.
АНА: А срещу себе си?
МЕРИ: Не знам.

(цялата следваща сцена е на фона на тангото и в забавен каданс: Ана пристъпва към нея, посяга да вземе пистолета й, но Мери го крие зад гърба си… пауза; тишина; телефонът звъни… още звъни … Мери поставя пистолета върху масата, която е между двете; Ана вдига слушалката)

АНА: Ало? Да, домът на Мери е. Един момент, моля. (подава й слушалката) За теб.
МЕРИ: Ало? …О, ти ли си? …Ти ли звъня ? …А защо мълча? (слуша внимателно) Да? Да? … Да? …(високо) Неее! …Неее! …Как “всичко добро”, как “всичко добро”! …Как така ме напускаш?! …Как така обичаш друга?!…Чуваш ли се какво ми говориш, спри, спри! …Каква е тази друга?! …Няма друга, запомни, няма друга, само аз съм, само мен обичаш! …Каквоо?! (към публиката) Приличала на мен …Имала моя непоносим характер, дори нейният бил още по-непоносим, но я обичал!…(на слушалката) Слушай! Аз съм твоята голяма и единствена, чу ли, е-дин-стве-на любов! Милион пъти си ми го казвал, така че успокой се, взимай такси и право при мен! …Какъв ден, какъв ден, никакъв мой ден, искам те до мен! Идвай! …Мооля?! (на публиката) Какви ги говори той? (на Ана) Чуваш ли го — била съм прекрасен човек, вярва, че ще си намеря друг, който ще ме обича, защото съм заслужавала да бъда обичана… Щяла съм да бъда с другия щастлива, защото съм красива…, умна, с чувство за хумор и ирония, и съм била мечта за хиляди мъже! …( на слушалката) Слушай! …Ало…, ало, чуй ме, аз те обичам, обичам те! …Никой не ми трябва, ти ми трябваш, тебе обичам! …И майка ти обичах, и баща ти! …Ало? …Ало? …Той ми е затворил телефона?! (гледа слушалката) Няма го… Вече го няма… (пауза, към публиката) Аз изкъпах и облякох майка му, после и баща му, когато починаха… Аз стоях до него и приемах съболезнованията… Аз му подавах хапчетата, защото от плач се задушаваше… А сега “всичко добро”!… Как така “всичко добро” без теб, как “всичко добро”!… Как ще живея оттук нататък с това твое “всичко добро”, как!… А какво да правя с твоите “единствена моя”, “любима”, “ мила моя” , “обичам те”…, кажи, какво да правя?! …(пауза) Ето, те се втвърдяват около мен, а аз вътре в тях, в твоите “единствена моя”, “обичам те”… Притискат ме, стягат ме… Как ще живея? …Защо да живея без теб? …Не мога да живея без теб!

(следващата сцена е отново на фона на тангото и в забавен каданс: Мери взима пистолета… Ана успява също да хване пистолета… двете го държат… Ана се опитва веднъж, два пъти, три пъти да го издърпа от ръката й, но не успява… после те се дърпат, блъскат синхронно, мълчаливо стиснали пистолета, без нито една да успее да го вземе… Мери разтваря длан… Ана взима пистолета, изважда от него куршума и поставя пистолета върху масата…)

МЕРИ: (за куршума) Той беше за мен. А какво ще правим сега с него?
АНА: Ще го хвърлим от моста.

(пауза, тангото)

МЕРИ: Денят тича като подгонен.
АНА: Цялото време бърза нанякъде като подгонено.
АНА: В какво се






  
Накратко
“Безсмъртно танго” е номинирана в конкурса “Нова българска драма” — Шумен ’2004. Първата й постановка е на сцената на Плевенския драматичен театър “Иван Радоев” с режисьор Бойко Илиев. Изпълнителката на ролята на Мери от същия спектакъл , актрисата Стефка Янорова, получи Наградата за женска роля на фестивала “Друмеви театрални празници” — Шумен 2005. Следват постановки на пиесата в Драматичен театър Монтана с режисьор Георги Кайцанов и в Драматичен театър “Сава Доброплодни” — Силистра с режисьор Маргарита Благиева.

Още сведения

публикувано на четвъртък, май 11 @ 17:33:39 EEST изпратено от bubalina

Подведено под:
Deus ex machina | * | драматургия |

5147 прочита

Бележки под линия:
“Everlasting Tango” is a lyric comedy with two characters — Merry and Ana. They are friends for many years and their main subject is man, love… The play was nominated in the concurs “New Bulgarian Drama” — Shumen’ 2004. It was first staged by the director Boiko Iliev at Drama Theatre “Iwan Radoev” — Pleven. The actress in the role of Marry — Stefka Yanorova, won the Best actress award at the festival “Drumevi theatre fest” — Shumen’ 2005. Follow stagings of the play at Drama Theatre — Montana, directed by Georgi Kaitsanov, and at Drama Theatre “Sava Dobroplodni” — Silistra with director Margarita Blagieva.

Още в тази връзка
· Кева Апостолова


Най-четеното в блок Deus ex machina:
NEXT: мирна революция


Рейтинг
Средна оценка: 4.99
Гласа: 537


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Безсмъртно танго
Лирична комедия" | | 3 коментара

Re: Безсмъртно танго Лирична комедия (Оценка: 1)
от bubalina на неделя, май 14 @ 23:41:55 EEST
(Сведения за читател )
Гледах пиесата „Безсмъртно танго” на Кева Апостолова на сцената на Младежкия театър /гостуващ спектакъл на Плевенския драматичен театър „Иван Радоев”/. Бях напълно очарована и удовлетворена от факта, че все още съществуват хубави български пиеси.
Самото заглавие „Безсмъртно танго” и постоянно звучащото в спектакъла аржентинско танго навяват мисли за силна любов и бурна страст, а конфликтът между двете приятелки Мери и Ана, породен от страстта към "единствения" мъж – за тъмната страна в човешките отношения. Любов, омраза, страх от самотата – такива чувства диктуват поведението на героините, което на моменти е комично. Този водовъртеж от страсти, майсторски поднесен от авторката Кева Апостолова и талантливо претворен на сцената, ме накара да предложа пиесата за публикуване в литературния сайт Грозни пеликани. Надявам се по този начин тя да стигне до повече хора. Убедена съм, че където и да се постави по света, тази пиеса ще звучи съвременно и актуално с всички предизвикани от нея размисли и емоции.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.17 Секунди