| |
мария вирхов
те няма да побързат нито спират... |
те няма да побързат нито спират
небето над градините хвърчи сиво
превежда сенките на бурите към изток
понякога си идват и намират
понякога се свиват
до точки без тегло, сапун в очите
до ледени цепнатини
но също са красиви
сега ги помня още по-красиви
по-рядко на местата отредени за целта
със автор “от опечалените”
и не, не мога да те утеша
малцина са спасени
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на неделя, май 21 @ 22:03:26 EEST изпратено от molina
Подведено под:
Семейни дългове | * | поезия |
3089 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 13
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|
| "те няма да побързат нито спират..." | | 3 коментара |
|
|
|
|
Re: те няма да побързат нито спират... (Оценка: 1)
от evgeny6 на събота, май 27 @ 13:01:10 EEST
(Сведения за читател ) | | Доста приятно за мен парче, малко езотеричничко за моя вкус, но чудесно като поезия! |
|
|
Re: те няма да побързат нито спират... (Оценка: 1)
от pressidiot на неделя, май 28 @ 21:47:56 EEST
(Сведения за читател ) | Ти си приятно парче!
Къде се изгуби, скъпи? Знаеш ли как съм се затъжила за теб!
Целувки!
Атина Палавада |
|
|
|