вера балева
горе на небето, където работя като портиерка | Страница: 1/3
на централния вход на небето
/небесен стих/
работя като портиерка
на централния вход на небето
и виждам
как облаците отиват на война
от която не се завръщат
сутрин слънцето
минава покрай мен —
без да ме погледне
но пък луната e
прекалено любезна
и свети изкуствено
при разминаването си със слънцето
което вечер се връща скапано
и едвам-едвам мъкне на гръб
чувала с лъчи
понякога покрай мен
профучават метеорити
които изгарят буквално
от нетърпение да стъпят на земята
в ефира бръмчат
всякакви самолети и ракети
досадните звезди
си разменят автографи
има и птици — с пъстри песни
въобще е чаршия
горе на небето
където работя като портиерка
на централния му вход —
с временен трудов договор
Напред (2/3) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на четвъртък, юни 22 @ 00:08:41 EEST изпратено от ve
Подведено под:
Думи на кръст | * | поезия |
7704 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.71
Гласа: 52
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|