вера балева горе на небето, където работя като портиерка | Страница: 2/3
по синия тротоар на небето
/облачен стих/
слънцето закъснява за среща
с един съвършен облак
точно с два часа
облакът крачи нервно —
напред-назад
по синия тротоар на небето
и пуши непрекъснато
през това време слънцето
се излежава —
разпуснало дългите си лъчи
върху възглавница на цветчета
то може да стане
но може и да не стане
мисли си за непознати обекти —
летящи чинии
летящи чайници
летящи часовници
летящи човеци
облакът продължава да чака
и крачи нервно
по синия тротоар на небето
пуши непрекъснато
обаче
ако слънцето не дойде
до още един час —
с цялото си облачно мъжество —
ще се разплаче
Назад (1/3) - Напред (3/3)
| |
| |
Още сведения | публикувано на четвъртък, юни 22 @ 00:08:41 EEST изпратено от ve
Подведено под: Думи на кръст | * | поезия |
7711 прочита
| |
Рейтинг | Средна оценка: 4.71 Гласа: 52
| |
Инструменти | Версия за печат
Препраща на друг
| |
|