вера балева
горе на небето, където работя като портиерка | Страница: 3/3
по цял ден берат бели ягоди
/светлосин стих/
що се касае до клюките за небето
разказани от една портиерка
тоест моя милост
част от тях са следните:
небесните жители са светлосини
и по цял ден берат бели ягоди
всичките мислят в светлосиньо
и си четат мислите като книги
пишат на преработени облаци
а шапките им са къщи
и когато се канят на гости
просто си казват —
ела под моята шапка
най-интересно е
че там изкуството идва при тебе
един небесен жител
снощи си беше поканил
голямата небесна опера с верди
а друг — цяла художествена галерия
и всичко — само под една шапка
иначе в бизнеспарка на небето
работят затворници
а йерархията е следната:
за по-голямо престъпление —
по-висок пост
понякога от моето прозорче
виждам колите им
и конвоите им
горките
най-тежките престъпления са иронията
да попречиш на някого да сгреши
и да не се промениш
но трябва да се отбележи
че на небето все пак
има само един единствен бизнеспарк
и преобладаващо светлосините хора
нямат сетива за глупости
те се усмихват инстинктивно като сини кученца
ефирът е 99% радостен
и няма чалга
 Назад (2/3)
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на четвъртък, юни 22 @ 00:08:41 EEST изпратено от ve
Подведено под:
Думи на кръст | * | поезия |
7712 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.71
Гласа: 52
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|