Бети Файон: Дишащия хълм - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Тома, който се съмнява

Познавате ли Тома? Не?

Ами това е другият приятел на Мари. Той стои и гледа света. Съмняващ се. Когато го питат „Какво правиш, Тома?“, казва, „Не сте ли чели теорията за луцидността в есето на Сартър за Бодлер?“

Иди, че чети Сартър.

За луцидност Мари като че си имаше някакво понятие. Струваше й се, че това е Луцифер, когато е бил дете, или децата когато са малки. Е, нещо го обърках, но май беше нещо като „Тома когато се съмнява, че вече е станал голям, а пък не е.“

Както и да е. Важното е, че Мари се притеснява за него и постоянно го пита:

Е, Тома, как е днес със съмнението?

А Тома отговаря: „Не, че искам да съм такъв, но днес има особено малка вероятност. Би ли ме прегърнала!“

Мари пита Тома дали вярва, че ако го прегърне, ще му стане по-добре, а после го пита дали ще повярва в прегръдката й, и...

През това време Тома я прегръща много зарадван и казва, че дори когато си представя прегръдката на Мари му става по-добре.

Е, а това не значи ли че вярваш в това, че като те прегърне приятелката ти... или пък приятелството какво е, или да кажем, че би могъл да обичаш някой човек, който като те прегърне и...

Не, не и не! Тома отказва да спре да се съмнява, скръства крак, взима много делово и сериозно от вътрешния джоб на сакото си тънка книжка — много обича да държи такива книжки във вътрешния джоб на сакото си – и започва да чете някой, когото Мари още не е чела.

Налага се Мари бързо да посети книжарницата. Търси дълго из рафтовете книжката на Тома и никога не я намира. Винаги са много тънки или пък вече са се изчерпали. Когато се оплаче на Тома, че книжката е толкова тънка, че се е наложило да я търси един час, докато се отлепи от гърба на някоя дебела и как е възможно толкова много да се съмнява от такива тънки книжки, той възразява много ироничен:

„Съжалявам, че е толкова тънка, може би, за да убеди теб трябва да е доста дебела...“

Сега е ред на Мари да забучи нос в книгата. Идва й да стане, да му дръпне книжката от ръката и да му каже най-искрено:

„Моля те, бъди малко по-малко луциден с приятелите си!“, обаче още не е научила какво е това да си луциден. Ами ако и тя е такава без да знае...

Затова най-камуфлиращо се навежда и се зачита. Тази дума „камуфлирам“ пак от него я знае, и междувременно разбра, че за да не те виждат всички колко си „депри“ (идва от депресия, ама Тома я казва по-свойски), „камуфлираш“.

Така е, днес обещава да е един много съмняващ се ден.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а