литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Бети Файон
Дишащия хълм
Страница: 4/5


Един цял ден целувки


Тук Мари трябва да си признае нещо пред вас. Един ден, преди доста години, се целува цял ден с приятеля си Тома.

И не беше никакво състезание по целуване, а съвсем доброволно. И понеже знам, че вие не сте се целували цял ден (колко съм гадна!), ще ви разкажа как така се случи и какво представлява.

Най-напред човек няма никакво намерение да се целува цял ден. Разхожда се безцелно и е последният ден от посещението му на чужд град, в който е живял около три месеца. Изведнъж се сеща, че може в този последен ден да се обади на новия си приятел от този град, който се казва Тома и още тогава си е много съмняващ се тип.



Тома си признава, че много се радва, срещат се близо до моста на реката. (Хубаво е в града, в който ще се целувате цял ден, да има река.) В някакъв момент тръгвате да пресичате моста, който края му не се вижда, толкова е дълъг. (Това също е много важно.) И какво става? Тук са важни няколко елемента:

Реката отдолу е голяма, дълбока и тъмна като съдбата.

Мостът краят му не се вижда.

Последен ден.

А до теб е един светъл, синеок, брадясал, пишещ поезия нов твой приятел, който те е накарал да изкупиш книжарницата, защото вади не от вътрешния джоб на сакото си, а сякаш направо от сърцето малки пеперудени книжки, и докато ги следи как се колебаят накъде да полетят, и сякаш иска да си ги върне обратно, като ги вика по име, ти си изрисувал континенти. ...Реката и тя шуми, като че идва от долният свят, а мостът се струва на Мари направо един огромен цип, който шумно се разтваря като че с всяка тяхна крачка — а на Мари й се струват великански крачки — и съдбовно ги водят от другата страна на..................Ципа, което в случая беше една огромна градина край реката.

Там дърветата приличаха на свещници и пътечките бяха толкова тесни, че за да се разминат с други хора, трябваше да спрат да се целуват.

Понякога спираха и защото бяха много жадни и Тома прехвърляше в устата на Мари глътка фанта, а тя търкулваше черешата от сладоледа си...

... ... ...

Даа, започна да се стъмнява и келнерите ги гледаха странно, защото Мари и Тома бяха Маритом и после Томамар, а както е известно трудно се сервира кафе на хора с толкова объркани глави.

После съвсем се стъмни, Тома и Мари се качиха на един автобус, като преди това един смешен апарат изплю малко билетче и Мари се спомни, че ще изпусне влака.

На сутринта се видя във влака и бузите и устата й горяха, а брадичката й беше силно червена. На следващия ден във влака тя хвана коричка. А на последващия си беше у дома и майка й я попита:

„Къде така си си ожулила брадичката?“

Мари съчини цяла история, в която ставаше дума за това как мостовете на някои градове представляват ципове, които понякога заяждат, спъват те и ето те променена за цял живот. И че не е прав Витгенщайн като казва, че границите на езика ни...какво беше, ...беше свързано с границите на света ни, защото трябва да се вземат предвид zip-овете. Там има компресирани данни, например един ден целувки компресирани... могат наистина да разширят, без да говориш, направо... Но майка й не искаше да слуша повече измишльотините на Мари.






Назад Назад (3/5) - Напред (5/5) Напред



  
Накратко
Любовни писма
Мари разхожда един сън
Тома, който се съмнява
Един цял ден целувки
Червена от срам глава

Още сведения

публикувано на вторник, септември 05 @ 05:00:58 EEST изпратено от samolet

Подведено под:
Блок за жените | * | проза |

11305 прочита

Още в тази връзка
· Бети Файон


Най-четеното в блок Блок за жените:
Слънцето подскача на един лъч


Рейтинг
Средна оценка: 4.27
Гласа: 11


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Дишащия хълм" | | 3 коментара

Re: Дишащия хълм (Оценка: 0)
от Един читател на неделя, септември 17 @ 11:25:27 EEST
Толкова хувави истории! Много е “еко” в тях. Благодаря, Бети Файон!
ve





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.30 Секунди