Бети Файон: Дишащия хълм - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Червена от срам глава

Мари ревнува г-н А. от всички. Ами как да не ревнува, като г-н А. е мъж с чар. Нищо че вече оплешивява и челото му е лъснато като меден тиган, а гледана отзад, косата на върха на главата му образува две пистови площадки за въртолети и когато се надвесва над когото и да е, за да разговаря с него – а той трябва да се надвесва защото е над метър и деветдесет и девет, въртолетните площадки стоят много смешно, като че току-що от тях са хвръкнали двата малки въртолета и леко наведеният господин с разперени край тялото ръце е полагал големи усилия да им осигури равновесно излитане... А щръкналите големи червени уши и изключително любопитният нос с големина почти на клоунски, придават на цялата му фигура — въпреки или тъкмо поради добродушния като на пингвин корем — една чудна лекота и ти идва да плеснеш с две ръце и да възкликнеш. Но всъщност той винаги те изпреварва, плеснал с ръце и сякаш те кани да влезеш в широките му два метра панталони — те разбира се не са такива, но ти идва да пробваш, или да му дръпнеш носа — ами ако е наистина клоунски... Или изобщо да влезеш в неговия голяяяям свят — когато разпери ръце и сякаш ти показва огромен балон и самият гледа учуден вътре в него...

В други моменти обаче има страхотно мъжко излъчване... Мари чак се притеснява да го гледа. Например тогава носи дънки съвсем по краката, които изобщо не са слаби, но са дълги и стройни. Стойката му е като на балетист, и когато двата крака застанат някак елегантно прибрани един до друг, единият в малко по-предна, или предно-странична, позиция забелязваш колко красива е едрата подутина между тях... Мари си умира от срам, като разказва това...

А веднъж, като се прегърнаха за Новогодишен поздрав, Мари усети извивката между края на гръбначния стълб и началото на задника му — беше страхотно характерна...

Това е вече прекалено... Тази глава е червена, защото Мари е цялата червена от срам.

Впрочем, така и така е вече червена — а когато си сложил веднъж под средно дългото черно палто едно лачено черно сако, властно изпънато на изпъчения корем, с много странна кройка, с дълга и остра като на риза яка и незакопчан колан, с висяща катарама, Мари си представила местата, където след гей-парад отиват всички лъскави тела и й се приискало да познава нощния живот на г-н А.

„Моя малка Мари“, каза той с блеснали дяволско сини очи „това е забранено за деца... Когато аз бях толкова — и той вдига ръка и отмерва височина някъде до към кръста си — бях същия... (искаше да каже — любопитен...)” А Мари се опитваше да задържи погледа му в съзнанието си, защото точно в този момент в очите му като че се отразяваше цяла една такава нощ и тя можеше да види всички преображения на г-н А. и за секунда да ги преживее..., сякаш че той й я подаряваше с поглед.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а